В режим охлаждане най-популярният режим за студоносителя (не случайно) е 7/12°С т.е. там се ползва температурна разлика от само 5°С. Пренасяната топлинна (студова) мощност е функция на температурната разлика Q=G.c.ΔT (мощност=дебит*спец.т.капац*темп.разлика). Казано по-просто, за да пренесеш една и съща топлинна мощност при по-ниска температурна разлика трябва да увеличиш дебита на топлоносителя. В режим отопление твоята инсталация работи с ΔT=10° (45/35°) и топлоносителя преминава през подовите серпентини и конвекторите. В режим охлаждане, дебита през подовите серпентини спира и цялото количество студоносител трябва да премине през тръбите на конвекторите. Така дебита през тях се увеличава (за това трябва да са по-големи) и така през тях спада ΔT на 5°.
Вярно е, че тръбите в питата на конвектора са тънки, но преди да станат толкова тънки, вътре потока на студоносителя се разпределя не по една, а по няколко такива тънки тръби. Не случайно няма конвектор, който да има резба за свързване с тръбната мрежа по-малко от 3/4" (или аз поне не съм срещал).
В послепис 2 не си познал. Единствената причина да се слагат по дебели тръби към конвекторите е желанието през тях да прекараме по-голям дебит. Там не гоним топлообмен между тръбата и подовата замазка – напротив, слагаме микропореста гума, за да го ограничим.
Вярно е, че тръбите в питата на конвектора са тънки, но преди да станат толкова тънки, вътре потока на студоносителя се разпределя не по една, а по няколко такива тънки тръби. Не случайно няма конвектор, който да има резба за свързване с тръбната мрежа по-малко от 3/4" (или аз поне не съм срещал).
В послепис 2 не си познал. Единствената причина да се слагат по дебели тръби към конвекторите е желанието през тях да прекараме по-голям дебит. Там не гоним топлообмен между тръбата и подовата замазка – напротив, слагаме микропореста гума, за да го ограничим.