• 1
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
  • 43
Всичко свързано с въздушния поток, който дишаме.
a_stoev - майстор
Спора е малко безпредметен, ясно е всеки ОН/ОФ гори повече от най-скапания инвертор.
Въпроса по-скоро трябва да е" кое прави СКЪПИТЕ инверторни климатици по-икономични." щото евтините инвертори не са-далеч от читав ОН/ОФ.
8180 - майстор
a_stoev написа:
Спора е малко безпредметен, ясно е всеки ОН/ОФ гори повече от най-скапания инвертор.
Въпроса по-скоро трябва да е" кое прави СКЪПИТЕ инверторни климатици по-икономични." щото евтините инвертори не са-далеч от читав ОН/ОФ.
Не бих казал, че е съвсем безпредметен - твърдението от заглавието си битува, както в темата, така и в комуникацията търговци - потребители.
А кой каза и как доказа, че "СКЪПИТЕ инверторни климатици по-икономични" от евтините?
Всички размахват и вярват на СОР (пък той вече бил заменен 2010г.), но никой не казва като как този СОР е изпитан и доказан за конкретната машина, която е хххх пари.
Вече сериозно подозирам, че СОР не отчита дори реално изразходваната ел. енергия от компресора, а само необходимата работа по компресиране на фреона.
Да, "инверторите" могат да работят с ниска мощност, при ниска мощност теоретично СОР е по-добър, но В ТЕЗИ РЕЖИМИ (примерно +15оС вън) почти НИКАКВА РАБОТА НЕ СВЪРШВАТ - люлеят рекламни лентички и красиво демонстрарат "икономичност". За минус 15оС, засега почти нищо не се казва, освен, че работят (с по-нисък СОР).
Това се каня да формулирам като Мит 2.
А Мит 3 ще бъде на тема - инверторни ли са модерните "инверторни" климатици, например коментирания Дайсекай.
Колко е "безпредметно" всичко това, засега не знам. Преди тази тема, дори не четях раздела, но имам "лошия навик да наострям уши" като срещна произволни твърдения, насадени за истина.
Ahmakov - специалист
Ще се опитам да внеса малко яснота по въпроса, правейки аналогия с понятието обем на помещение, например. Едно уточнение само. Тук говорим по принцип, без да влизаме в конкретика за даден обект.

СОР по дефиниция ни показва ефективността на една термопомпа.
Обема по дефиниция ни показва големината на помещението.

СОР зависи само и единствено от температурата на изпарение и температурата на кондензация.
Обема зависи само и единствено от геометричните размери на помещението.

Изхождаики от това трябва да кажем, че

Независимо от марката, модела климатик или компресор, от големина на топлообменници, наличие на ЕЕV или капилярка или други конструктивни елементи, те сами по себе си не водят до промяна на СОР. Тяхното правилно изполване води до повишаване темп. на изпарение и до понижаване темп. на кондензация, което води до по голяма икономия, на вече конкретен модел при конкретни условия.

Независимо кои го е проектирал, построил, каква е формата му, къде е местонахождението му, каква е ориентацията в пространството и т.н., това са неща които не определят габаритите. Но тяхното правилно подбиране, може да увеличи обема, на предварително зададени габарити. Тук имам предвид вида на конструкция, строителни материали, големина на парцела и т.н. на конкретен обект.

Ако икиномичността зависи от:
големината на топлобменниците, какво ще стане ако 18ка ON/OFF "изтърве" наполовина фреона и "разполага" с по големи топобменници, дали СОР ще стане по голям? Напротив.
мощността на компресора, какво ще стане ако компресора е износен и вместо на 18ка ON/OFF има мощност колкото на 9ка ON/OFF, дали СОР ще стане по голям? Напротив.
реализиране с EEV, практиката показва, че има инвертори с капилярка имащи по висок СОР от такива с EEV. Но това е само за някои модели. В много модели има едновременно и EEV и капилярка.
реализиране с DC мотори, практиката показва, че има инвертори с АС мотори, имащи по висок СОР от такива с DC . И това не е за всички модели. Има инвертори и инвертори. Цената не винаги е определяща, поне за Българския пазар.

Идеята на конструктурите е да комбинират така тези елементи, да им осигурят такова управление, на компресора, вентилаторите и EEV, че във всеки един момент, инверторните климатиците да работят в оптималните температурни граници за конкретните условия.
Последна промяна от Ahmakov на чет дек 29, 2011 8:21 pm, променено общо 1 път.
Ahmakov - специалист
Ahmakov написа:
... Ако може цитат, където пише, примерно: СОР се определя по EN14511 или по GTB21362-2008 и при определянето му се отчита консумацията на вентилаторите, електрониката, плазмата, прахусмукачката, вентилатора за пресен въздух или друга глезотийка. Не го приемай много лично, не се заяждам. Може и да се окаже, че някъде го пише. Чел съм какви ли не простотии. Много е лошо, когато преводача си няма представа, за материята която превежда...
preslav - майстор
Ahmakov написа:
Идеята на конструктурите е да комбинират така тези елементи, да им осигурят такова управление, на компресора, вентилаторите и EEV, че във всеки един момент, инверторните климатиците да работят в оптималните температурни граници за конкретните условия.
Т.е. идеята е да се направи системата "антидурак", или да се замени механичната скоростна кутия с автоматична, или да направим комби дето да вози като луксозен автомобил, но и да хваща мотиките в багажника, а ако може и само да паркира ще е супер. За пореден път си мисля, че цялата гонка е комфорт и по тази логика бих рекламирал машината си така "когато работи климатика ви и в стаята гори свещ, по-вероятно е да чуете пукота на пламъка на свещта, но няма да чуете бученето на вентилатора". Не знам защо никой не се ангажира да каже как СОР влияе на икономичността за конкретен случай - прибирам се в къщи в 18:00, включвам климатика и искам възможно най-бързо да ми е топло, в 21:00 изключвам климатика и вече не ме интересува каква е температурата в помещението до 06:00, после пак искам да ми е топло до 08:00 и отново не се интересувам от температурите до 18:00. Никой не каза (аргументирано) трябва ли климатикът ми да работи непрекъснато за да постигна целите на гореописаното упражнение или трябва да го ON/OFFвам всеки ден?
Ahmakov - специалист
Ahmakov написа:
Днес имах възможност да направя един тест. Помещение 22,48м2, конструкция като на панелен апартамент, без допълнителна топлоизолация, без топлещи съседи, изцяло външен, алуминиева дограма, двоен обикновен стъклопакет 5,6м2, подова настилка ламинат, под който има стандартна подложка, ако някой иска да я брои за изолация. Външна температура от 5,2 С до 6,4 С, отн. влажност от 54% до 65%, вятър от 5,1м/с до 7м/с, атм. налягане 1014hPa, слънчево. Вътрешна температура 21,2 С+-0,5 С, отн. влажност 37%. През първия час работи приличен,над средно ниво, инверторен климатик R410, зададени 22 С, вентилатор на авто. Консумацията варираше от 310W до 330W, скоростта на вентилатора на 2 - 3 скорост от 7 възможни. Работи без да изкл. не е правил дефрост. По външ. пита няма следи от заскрежаване, не се получи и конденз. През втория час работи он оф климатик R407, чиято цена е колкото монтажа на един приличен климатик на неръждаеми стойки. Зададени 22 С, вентилатор на авто. Консумацията варираше от 1280 до 1420, като в повечето време е около 1380 , скорост на вентилатора минимална от 3 възможни. Работи на цикли от 3:33 мин до 3:09мин, след спиране на компресора вътр. вентилатор продължава да духа още от 1:12мин до 1:15мин. Почива по 3:00мин. Вътрешния вентилатор тръгва 0:24мин след компресора. За времето на засичане е работил 33:18мин и е почивал 26:42мин. Не е правил дефрост. По външ. пита се появяват следи от заскрежаване, но изчезват при спиране на климатика. Не се получи конденз. Климатика си има темп. датчик във външното тяло. Двата климатика монтирани на източната страна и по време на теста не са огрявани от слънцето. Теста е реален и за други марки и модели, резултата няма да е същия. А ми кажете, кой е по икономичен. ...
Интересно, но никой не си направи труда, да сметне кой климатик колко харчи.
Разхода беше засичан автоматично през 5сек.
Средно за целия период на работа на ON/OFF климатика моментния разход е 1370W. По "реклама", при тези условия климатика има СОР 2,55. Работил е 33:18мин или 1998сек. или

1370 * 1998 / 3600 = 760W консумирана ел.мощност за периода на измерване/ 1 час /.
760 * 2,55 = 1939W получена топлина за периода на измерване/ 1 час /.

Средно за целия период на работа на инверторния климатик моментния разход е 326W. По "реклама", при тези условия климатика има СОР 4,03. Работил е 60мин или 3600 сек. или

326 * 3600 / 3600 = 326Wконсумирана ел.мощност за периода на измерване/ 1 час /.
326 * 4,03 = 1314Wполучена топлина за периода на измерване/ 1 час /.

При положение, че климатиците само са покривали топлинните загуби на помещението, възниква въпроса за какво са били "използвани" тези

1939 - 1314 = 625W

произведени в повече от ON/OFF климатика, за което е изразходвал в повече ел.енергия

760 - 326 = 434W

Дръг въпрос които възниква е какво става с наляганията, като изключи ON/OFF климатика. Това води ли до промяна на температурата? Защо изчезва заскрежаването? И стигаме до "злополучния" термостат. Поставяме тръбичката при ниска температура, това води до понижаване на налягането/ и температурата / в цялата система и бля, бля, бля термостата изключва. Ако разгледаме външния топлообменник като "тръбичката на термостата", какво става във вътрешния като изключи климатика? И дали това има нещо общо с разкрежаването на външното тяло.

В допълнение и една табл. за ON/OFF климатик при външна температура -3,6С, вентилатор на авто и зададени 30С. Стойностите са за моментна мощност. Четирипътния вентил е вкл., вкл. се компресора, след 64s се вкл. и вътр.вентилатор, консумацията докато работи само компресора е 930W / от 700W до 1160W /, след като тръгне вентилатора консумацията е 1200W / от 1010W до 1240W /. След 2360s компресора и вътрешния вентилатор изкл., след 30s се изкл. четирипътния вентил, което обръща процеса. За 15s изравнява наляганията и се вкл. компресора за дефрост. Работи 160s с консумация 680W / от 580W до 780W /. След което изкл. за 30s. Вкл. четирипътния вентил, за 15s изравнява наляганията, след което цикъла се повтаря отначало.

Или за целия цикъл, климатика е изразходил 812Wh, от които за отопление 782Wh, за дефрост 30Wh и за електроника и четирипътен вентил 0,2Wh.

Прикачен файл

defr.jpg
defr.jpg (22.83 KиБ) Видяна 3893 пъти
Последна промяна от Ahmakov на чет дек 29, 2011 9:55 pm, променено общо 1 път.
Ahmakov - специалист
preslav написа:
... Не знам защо никой не се ангажира да каже как СОР влияе на икономичността за конкретен случай - прибирам се в къщи в 18:00, включвам климатика и искам възможно най-бързо да ми е топло, в 21:00 изключвам климатика и вече не ме интересува каква е температурата в помещението до 06:00, после пак искам да ми е топло до 08:00 и отново не се интересувам от температурите до 18:00. Никой не каза (аргументирано) трябва ли климатикът ми да работи непрекъснато за да постигна целите на гореописаното упражнение или трябва да го ON/OFFвам всеки ден?

preslav Потърси друг източник за отопление. Климатика не е твоят избор, при посочените условия.
a_stoev - майстор
Ahmakov написа:
Ако икономичността зависи от:
големината на топлобменниците, какво ще стане ако 18ка ON/OFF "изтърве" наполовина фреона и "разполага" с по големи топобменници, дали СОР ще стане по голям? Напротив.
мощността на компресора, какво ще стане ако компресора е износен и вместо на 18ка ON/OFF има мощност колкото на 9ка ON/OFF, дали СОР ще стане по голям?
Извинявай ама примерите ти за нищо не стават. Ако има недостиг на фреон няма да има достатъчно течност да се запълни изпарителя и няма как да работи ефективно. Примера щеше да е по-коректен ако в двукомпресорна еднокръгова машина работи единия компресор. Въпроса е че това няма да как да е климатик, а някой чилър или VRF система. Основния проблем при такива постановки е меренето на топлоенергията. А втория пример е велика глупост.
Ahmakov написа:
Дръг въпрос които възниква е какво става с наляганията, като изключи ON/OFF климатика. Това води ли до промяна на температурата? Защо изчезва заскрежаването? И стигаме до "злополучния" термостат. Поставяме тръбичката при ниска температура, това води до понижаване на налягането/ и температурата / в цялата система и бля, бля, бля термостата изключва. Ако разгледаме външния топлообменник като "тръбичката на термостата", какво става във вътрешния като изключи климатика? И дали това има нещо общо с разкрежаването на външното тяло.
Като изключи ОН/ОФ се изравняват налаганията и се стопля външното тяло, затова изчезва скрежа. Изравняването е или през капилярката или чрез превключване на четирипътния. Няма как да се направи аналогия с капилярката на термостата и спри да я намесваш тая капилярка че за нея се изписаха 2 страници талаш.
fox_vt - майстор
При положение, че климатиците само са покривали топлинните загуби на помещението, възниква въпроса за какво са били "използвани" тези

1939 - 1314 = 625W

произведени в повече от ON/OFF климатика, за което е изразходвал в повече ел.енергия

760 - 326 = 434W
Не казваш каква е стайната температура при свършване на единия час работа,инвертора гарантирано е бил доста близо до зададената стойност от 22 гр а он оф климатика може и да е отгоре и ето ти липсващите ватове топлина.Както казах и преди този реален тест е показателен за въпроса на темата макар и да не са равностойни машините по ценови клас,по отношение на хардуерни възможности не се знае.
preslav - майстор
Ahmakov написа:
При положение, че климатиците само са покривали топлинните загуби на помещението, възниква въпроса за какво са били "използвани" тези

1939 - 1314 = 625W
И на мен ми е чудно за какво са отишли 45% повече топло при условие, че са покривани само топлинните загуби на даденото помещение. Предполагам и най-тъпия механичен терморегулатор не би допуснал такова прегряване. Ако разликата е 7-8% бих казал, че това е поради неточност на поддържаната температура от 1 градус, за 45% разлика неточността на поддържаната температура би трябвало да е 5-6 градуса.
  • 1
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
  • 43

Тема "Кое прави инверторните климатици по-икономични?" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: