Пасивна къща? Има ли почва у нас? 1028 мнения

[jekasus]

Според мен пасивна къща е пълен ташак. Обикновен човек да я направи, ще вложи много пари в нея, вместо да ги похарчи за образование на децата си(по-добро вложение на парите, поне за мен). Екологичното на къщата се прецаква с производството на на слънчеви панели, термопомпи и изолации(било то ЕПС, ХПС или каменна вата - все разход на енергия иска), а и колко години ще е живота на тези неща?

[Фло]

Абе един J = 1 Ws или по твоята сметка
4 000 000 J / 60 секунди / 60 минути = 1111 wh = 1.1 kWh

Пък и просто практично - не можеш да ме убедиш, не мога да вдигна температурата на 400 кг бетон с 10 градуса.... за целия си съзнателен живот.

1.1 kWh /20 ст.на час/ ама за една колона,а човека има поне 20 колони ,2 бетонови шайби ,стълбищна клетка от бетон и 3 бетонни плочи.Това и исках да кажа,че е далеч конструкцията му от такава,проектирана за пасивна къща и да не се мъчи много да смята ,ами да търси ефективно и сериозно отопление.

[stivemaster]

Или да вземе колегата и да си изолира колоните и шайбите отвътре и готово казах му го вече.
Да не казвам коя технология е най подходяща в случая че споменавайки я в някои форуми трият цялата тема ,тук поне само не могат да я оценят по достойнство.

[ArturDent]

Пак четеш като дявола евангелието.
Твоята сметка беше: колко енергия трябва да се затопли колоната с 10 градуса.
Това не означава, че на всеки час температурата на тази колона ще трябва да се вдига с 10 градуса...

В уравнението ти липсва, с колко ще се охлажда тази колона през този час. Пък и то (уравнението) е май за зимно време, Защото ако на вън е 20 градуса ....

Както и да е, единствената ми цел беше да покажа грешката в сметката J -> kWh -> Пари

[kaktys]

На някои може да са му интересни сметките,които си разменяте,но все пак не всеки може да е в час за това колко енергия трябва за затоплянето на 1колона.Както беше казано по горе даите да видим дали си заслужава да се прави такава къща,или парите дадени за нея са хвърлени на вятъра.Ако някои се интересува от етнография може да прочете за старите български къщи,всички пасивни поначина на правене.

[VLADO66]

Това на запад от България се нарича Total cost of ownership или обща цена на притежание.Това е сбор от първоначална инвестиция,разход по дейността,разход по поддръжка и др. през живота на например един уред.По този начин могат да се сравняват параметри на например една термопомпа вода/вода и един конвенционален климатик или една изолация 5см. и такава 15см.

[stivemaster]

Колега нищо лично ,но само един българин може да определи средствата необходими за изграждане на колкото може по нискоенергийна сграда за хвърлени на вятъра .Правим всякакви компромиси със живота си смятаме че инвестиции в повишаване ефективността и качеството на труда ни е (пари на вятъра) радикалните мерки които се налагат ако имаме желание за въстановяване на панелките в които живеем също да са пари на вятъра.Мерките за подмяна на автомобилния парк (най стария в Европа) също ,ходим си по калните и гадни улици с боклуците , не ни се полагат нито здравеопазване нито детски градини и т.н. но пък сме наясно кои пари са хвърлени на вятъра и кои са за каквото трябва.
Я си помислете колко живота имаме и пожелавам на всички да се поразходят малко поне в Евросъюза за да разберат кое са пари на вятъра и кое си струва.

Уелкъм ту Булгерия както казва Владо.

[VLADO66]

Аз не казвам че това са хвърлени пари на вятъра,напротив особенно за изолации.

[yhv]

Ами да си кажа и аз мнението.
1 Ако колоните с дебелина 25 см се изолират от всички страни с фибран 5 см, то коефициента на топлопреминаване на стената е: 0.271 [W/m² .ºK], което си доста добра стойност.
2. Ако на тази същата колона сложим 10 см фибран от вънка, то коефициента ще е същият.
3. Ако изберем вариант 2 имаме и буфер, който се указва стоманобетонната конструкция. Въпроса е до колко ще имаме нужда от този буфер.

Има и друг аспект на направените разсъждения кое да се остави за буфер? Дали да се оставят шайбите кат буфер или да се разчита на подовете респективно таваните да изпълняват тази роля, а шайби и колони да бъдат двустранно изолирани.

4. Имайки предвид какви ще са стените и тухлите от които ще бъдат изградени, по правилно е да се използва вариант 1, понеже единствено по този начин може да се постигне съизмерим топлинен коефициент на стени от полибетон и стени от шаиби и колони. За пример .250 полибетон с тухли единични на 6 см от вътре и .271 за шайби и колони.

Въпроса ми относно ъгловите колони беше дали да се вписват в геометрията на къщата понеже както се каза по горе те са изолирани от стени и реално май не участват в температурните загуби и печалби.

[AntonBM]

Какво да правя с ъгловите колони? Към къде да ги смятам? И по точно как да ги разпределя между стените, за да попълня геометрията на къщата в твоите таблици.

Редовно следя темата, но нямам възможност да отговарям, че ми се насъбра работа. Като се поосвободя, ще продължа с коментарите. Сега само ще отговоря на твоя въпрос.
Не гледай отговора на Фло. Сметките му са верни, но изчислението е за нещо, което не те интересува. ArturDent е написал защо в случая тази сметка не е вярна.
При определяне на енергията необходима за отопление ние приемаме, че температурата в къщата е константна (не се променя) и разглеждаме топлообмена през стените (и ъглите) при различни средномесечни температури. Колоните не се затоплят и изстиват, ако вътрешната температура е постоянна. Това се случва при „отопление с прекъсване”, като за този случай има едни доста по-сложни изчисления от формулите на ФЛО.
На кратко стомано бетонените елементи се включват в изчисленията с тяхното U изчислено в шийт „Стени”, а ти трябва да изчислиш каква е тяхната площ граничеща с външният въздух. Т.е. в таблица „геометрично описание” на сградата трябва да въведеш площта на СБ-елементи. Понеже чрез изолацията коефициента U на тухлените стени почти се изравнява с това на СБ-стени, ако ги пропуснеш и опишеш всичко като тухла, няма да допуснеш голяма грешка, но с моите таблици няма проблем да си ги сметнеш, както трябва – с реалните им коефициенти.
За ъглите действително има тънкост – термомостовете. От ъглите на сградата се изчисляват само външните. Вътрешните ъгли (тези, които влизат в отопляемия обем) не ги смятаме, защото там се получава по-топла зона и конструкцията на практика има температура почти равна на вътрешната (ако ти се издребнява, можеш все пак да ги сметнеш – имаш всички необходими данни). При външните ъгли имаш 3 стойности за линейния коефициент на термомоста Ψ. Ако стените около ъгъла си ги вземал по външен размер (включил си и ъгъла) в площта на стената, тогава вземаш Ψе. Ако си мерил по оста вземаш Ψoi, а ако си мерил по вътрешен размер взимаш Ψi.
В твоят случай гледаш детайли „С-1” от стандарта БДС EN ISO 14683 има ги в шийт „термомостове”. За да влязат в изчисленията трябва да опишеш дължините на тези термомостове в шийт „геометрия” клетки от J88 до J99. Огледай и другите видове термомостове – междуетажните плочи, около прозорците и в периметъра около тавана.
Всички термомостове се изчисляват в точка 4 от шийт изчисления в таблица „Таблично представяне на топлинните мостове”, като за периметъра на пода са включени в по-долната таблица „Таблично представяне на определянето на Hg.”
П.П. Точно в тези изчисления е допусната най-голямата грешка на нашата Наредба 7. Там са дефинирали много големи стойности за референтната сграда и това дава възможност сградите да излизат енергиен клас „В” с по-малки дебелини на топлоизолациите. Това теб не те касае. Ти търсиш реално потребление на сградата а не сравняването и с референтна сграда. Все пак, ако искаш сравни си твоята сграда с референтната. Пак няма да я изкараш енергиен клас „А”, дори да и сложиш 2 метра XPS. Това е друга сериозна грешка на Наредба 7, не на твоите изчисления. Мисля, че поясненията, които ти пратих към файловете бях писал защо се получава така...
Вътрешни изолации не препоръчвам за пасивна къща! Дълго е да обяснявам защо...
П.П. Извинявам се, че малко я зарязах тази тема, но сега ми е трудно да отделям време за нея. Пропуснах да спомена. Термомостовете винаги се изчисляват, няма къща без термомостове! Дори и когато те са топлоизолирани. Чрез изолация може коефициента му да стане по-малък, а в някой случаи дори и отрицателен, но за да оцениш ефекта му трябва да го включиш в изчисленията.