Шпакловка върху стена мината с варов разтвор?Ще стане ли? 7 мнения

[tuninghuman]

Искам да направя шпакловка върху стена която е измазана и няколко пъти мината с варов разтвор. Ще стане ли? перфекто или унифор и сатен?
нещо като грунд трябва ли да нанеса?

[sirko]

Ще ти кажа аз как го направих, на мен въпросната стена ми беше в банята от плочките до тавана...
С телена четка изтърках част от варосаното (много прах пада) след това грундирах с home made грунд от Ц200 вода и малко обинковен латекс пропорциите ги намятах на око ама наблегнах на Ц200, шпакловах го и пак го грундирах с грунд за влажни помещения и му теглих една силиконова боя и заспа

[tuninghuman]

sirko - MERSI!!!

но не става въпрос за баня, а за нормална стая -

eto ya stenata i tawana


ако го метна с перфекто направо 6е се прецакам ли???

[sirko]

то няма значение дали е в баня или не, давай смело и няма да се плашиш

[tuninghuman]

да съгласен съм ама 100 мнения по въпроса

http://www.eadvise.info/?page=show_art&id=29&art_id=160

http://forum.imoti.net/read.php?17,6926,24349

при мен е следната ситуация - тухла, отгоре с мазилка [цимент и пясък]
и после 2-3 пъти е "боядисвано" с варов разтвор за да белне и да не е
мрачно сиво помещението [обяснявам като индианец]

грунд с C200 явно е задължително обаче!


namerih tuka malko za 4etene

Свързващи материали


Поради съществената роля на свързващите вещества в строителния процес, в настоящата статия ще се спрем на техните особености - произход, състав, поучаване и приложение. Ще разгледаме и някои основни моменти от свързаните с тези продукти Европейски норми, приети като БДС, с цел да се ориентирате по-лесно в навлизащите нови изисквания.



текст Вела Динкова

Сред свързващите материали, използвани в строителството, най-широко разпространение и най-голямо значение имат глината, варта, цимента и гипса. Тяхната роля е да свързват всички компоненти на бъдещите изделия и конструкции в монолитно цяло. Различават се две основни групи свързващи вещества. Едните се втвърдяват под въздействие на въздуха (въздушни), а при другите, след започване на втвърдяването водата не може да окаже отрицателно въздействие върху свойствата им, дори в някои случаи влияе положително (хидратни). Към първата група се отнасят глината, гипса и въздушната вар, а към втората - хидратната вар и цимента.

Вар
От хилядолетия варта се използва в строителството за зидарии и мазилки. Тя представлява калциев оксид с редица примеси. Отделните форми се различават по съдържанието на вода и процентното участие на съставки като силиций, алуминий, желязо, магнезий и други.
Варта се получава в процес на изпичане на варовик в пещи при висока температура. Така получената вар се нарича негасена, защото при контакт с вода протича активно отделяне на въглероден диоксид във вид на кипене. Този процес е известен като гасене на варта. Той е екзотермичен, т.е. протича с отделяне на топлина.
В повечето от случаите на приложение на варта тя трябва да бъде гасена. Гасената вар представлява тестообразна смес, която може да се съхранява много години. След продължителен престой дори се наблюдава подобряване на свойствата на варта, защото това гарантира, че и най-малките частици вар са угасени. Ако варта се използва преди да бъде напълно угасена, след време върху измазаните повърхности се появяват деформации. Наблюдават се втвърдени участъци, които се гасят впоследствие от влагата на въздуха и на мазилката, надуват се и покритието над тях се отлепя. Така че качествено приготвената вар е от съществено значение за добия ефект от работата с нея. Тъй като бъркането на гасена вар е трудоемко, често се използва хидратна негасена вар, която се гаси на място. Тя също трябва да отлежи около две денонощия, за да протече пълно угасяне.
За получаване на класическите свързващи разтвори, варовото тесто се смесва с пясък. Често за по-голяма здравина се добавя цимент. Тази смес се използва предимно за замазки, шпакловки и зидарии. Голямо е и приложението на варта във варовите бои и мазилки. Варта се среща и като добавка към циментно-пясъчните разтвори за увеличаване на пластичността.
Според номенклатурата на видовете продукти от приложение 1 към чл.1, ал.2 “Групи строителни продукти” от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти (НСИОССП), строителната вар бива калциева (негасена), доломитна и хидратна. В зависимост от съдържанието на активни вещества (калциев оксид и магнезиев оксид), варта се дели на три вида - първият има 80-85% активни вещества, вторият - 70% и третият - 60%. Гасенето на варта протича с различна скорост за различните видове. То се осъществява толкова по-добре, колкото по-голямо е съдържанието на калциев оксид в негасената вар и колкото по-малко време е преминало от момента на нейното изпичане. Ако скоростта на гасене е до 10мин., варта се приема за бързогасяща се, а ако се гаси за 10-30мин., тя е бавногасяща се.
Варта се отнася към система 2 за оценяване на съответствието. НСИОССП въвежда 6 такива системи - 4, 3, 2, 2+, 1 и 1+, според изискванията за безопасност при прилагане на съответния продукт. При ограничени изисквания се прилага система 4, а при система 1+ изискванията са най-големи.
Независимо дали сте производител, инвеститор или друг специалист в строителния бранш, ако имате работа с вар, то трябва да сте запознати с Европейските норми (EN), приети като Български държавен стандарт (БДС), отнасящи се до варта. Така например, БДС EN 459-1 е стандарт, който съдържа определения, спецификации и критерии за съответствие на строителната вар, употребявана като свързващо вещество за производство на строителни разтвори за вътрешни и външни зидарии и мазилки и за други строителни продукти. В него освен определенията за различните видове строителна вар и тяхната класификация, ще намерите и изискванията за химичните и физичните свойства за съответния вид вар. БДС EN 459-2 описва методите за изпитване на всички видове строителна вар: вземане на проби; химични анализи; физични изпитваия; якост на натиск; финост на смилане; обемопостоянство; време на свързване; водозадържаща способност; определяне съдържанието на въздух; обемна плътност; реакционна способност; свободна вода. Методите за оценката на съответствие за строителната вар с продуктовия стандарт EN 459-1 и декларацията за съответствие от производителя са описани в БДС EN 459-3. Този стандарт включва правилата за собствен контрол върху продукцията от производителя и мерките, които трябва да се вземат при несъответствие.

Цимент
Циментът е най-разпространеният свързващ материал, позволяващ получаване на изделия и конструкции с голяма устойчивост и трайност. Получава се при смилане на агломерати от мергелна глина или смеси от варовик и глина до дисперсия от дребни частици. Агломерирането протича в специални пещи. При раздробяването към агломерирания продукт се прибавят дозирани добавки от гипс, шлака, пясък и други компоненти, които позволяват получаване на цимент с различни свойства. Разнообразието от цименти е голямо - обикновени, (които ще разгледаме по-подробно по-надолу в текста), специални - нискотермични, сулфатоустойчиви, устойчиви на морска вода, нискоалкални, калциево-алуминатни, цименти за зидария и други.
Бетонните конструкции, в които участва един или друг вид цимент, могат да притежават уникални свойства. Такива са например особено устойчивите бетони за платната за излитане и приземяване на летищата, както и студо- или огнеустойчивите видове.
Днес не можем да си представим строителството без участието на циментите като свързващи вещества. Портландциментите се използват за бетонни и железобетонни надземни, подземни и подводни конструкции, включително и такива, подлагани на променливо въздействие на вода и замръзване. Сулфатоустойчивите цименти пък са най-подходящи за бетонни и железобетонни конструкции, които са под влияние на сулфатни води и системно замръзване и размразяване. В подземни и подводни конструкции, които са в контакт със сладки води, приложение намират пуцолановите цименти.
За обозначаване на максималната трайност в качествата на цимента преди се е използвало понятието марка. Например, цимент марка 400 означава, че циментов куб с дължина на ръба 100мм издържа натоварване, не по-малко от 400кг/см2. Това понятие обаче вече не се използва и е заменено от друго, както ще видите по-долу в стандартите.
За да сме ви полезни при работа с цимент, ще се спрем на някои аспекти от Европейските норми, приети у нас като наредби и Български държавен стандарт, свързани със спецификация и изпитване на обикновени цименти. Според номенклатурата от НСИОССП обикновените цименти се разделят на пет основни типа - портландцимент, комбиниран портландцимент, шлаков цимент, пуцоланов цимент и смесен цимент. Европейските норми за класификация и изпитване на обикновени цименти, приети като БДС, са две групи - ЕN 196 и ЕN 197. Серията БДС EN 196 включва методите за изпитване на цименти за определяне на якост, химичен анализ, определяне на време за свързване и обемопостоянство, определяне на ситност и други.
В БДС EN 197-1 са изброени компонентите, от които е направен цимента - портландциментов клинкер, гранулирана доменна шлака, пуцоланови материали, пепели от ТЕЦ, печени шисти, варовик, микросилициев прах и калциев сулфат. Всяка добавка трябва да отговаря на редица изисквания, които са описани в стандарта. БДС EN 197-1 разделя обикновените цименти на следните типове: СЕМ I - портландцимент, СЕМ II - комбиниран портландцимент, СЕМ III - шлаков цимент, СЕМ IV - пуцоланов цимент и СЕМ V - смесен цимент. Важен аспект в този стандарт е, че той заменя използваното преди понятие марка на цимента.
Вместо него е въведен клас по якост, като на този етап са определени шест класа. Те са три нормални (с минимална якост съответно 32.5Мра, 42.5Мра и 52.5Мра) и три с повишени изисквания към ранна якост след 48 часа (32.5R, 42.5R и 52.5R).
Стандартът БДС EN 197-2 определя начина за оценка на съответствието на цименти със съответните стандарти за спецификация на продукта и сертификация за съответствие.
В този стандарт са включени и правилата за вътрешен контрол от страна на производителя, задълженията на органа по сертификация и действията в случай на несъответствие.
Всички видове цимент се отнасят към система 1+ за оценяване на съответствието по НСИОССП. Това означава, че се отнасят към строителните продукти, при които изискванията за безопасност при прилагане са най-големи.

Гипс
Той е естествен материал, състоящ се от калций, сяра, кислород и вода. Получава се при изпичане на природната изкопаема суровина гипсов камък - бял или безцветен минерал, при температура 120-180°С и последващо раздробяване на продукта от този процес. Гипсът значително отстъпва на цимента по устойчивост на продуктите, в които участва като свързващо вещество. Освен това, не е толкова добър и по отношение на хигроскопичността - способността да се противопоставя на проникването на влага в тялото на конструкцията. Затова се използва за направа на продукти и разтвори, които са предназначени основно за вътрешно приложение. Гипсът бива бързо и нормално втвърдяващ се, като краят на втвърдяването е съответно след по-малко от 15 и 30мин.
Този тип свързващо вещество служи като основа на разтвори за изравняване на бетонни плоскости - гипсови шпакловки и замазки, а също и в гипсовите мазилки и бои. Напоследък се наблюдава голямо участие на гипс в сухото строителство във вид на гипсокартонени плоскости.
По отношение на гипса приетите като стандарти у нас Европейски норми са БДС EN 13279-1 и БДС EN 13279-2. В първия от стандартите се определят характеристиките и производството на прахообразни гипсови продукти за целите на строителството. Тук се отнасят гипсови състави за шпакловане на стени и тавани. Те съдържат различни добавки и други свързващи вещества, така че да отговарят на условията, при които се прилагат. Към стандарта са включени и гипсови вещества за гипсови блокове, гипсови панели, гипсови влакнести изделия и гипсови разтвори за зидане. Вторият стандарт - БДС EN 13279-2, описва методите за изпитване на гипс и на строителни състави на гипсова основа. Той показва начините за определяне на: съдържанието на серен триоксид и изчисляване на еквивалентното количество калциев сулфат дихидрат; съотношението вода/гипсов състав; времето на свързване; якост на опън при огъване; твърдост; сцепление; водозадържане.
Техническите изисквания към гипсовите облицовъчни плочи са описани в БДС ISO 6308:2004, а показателите, на които трябва да отговарят гипсовите скали за производство на свързващи вещества, можете да откриете в БДС ISO 1587:2004.
В номенклатурата на видовете продукти от НСИОССП различните гипсови продукти се отнасят към система за оценяване на съответствието 3 и 4, в зависимост от изискванията за безопасност. Освен това, в приложение 1 към чл. 1, ал. 2 на НСИОССП се изисква гипсовите облицовъчни продукти за вътрешно приложение да бъдат с определен клас по реакция на огън от акредитирана лаборатория.

Глина
Един от често използваните в строителството свързващи материали е глината. Тя е мека, изкопаема природна суровина с утаечен произход. Съществува като част от почвените слоеве на неголяма дълбочина. Състои се основно от глинести минерали като каолинит и монтморилонит. При смесване с вода образува пластична маса, която лесно се поддава на обработка и служи за направа на разнообразни по форма продукти. Когато изсъхне, глината запазва формата си, а след изпичане материалът става твърд. В зависимост от примесите си, глината има различни цветове и нюанси. Най-ценната глина, обаче, е бялата, наречена каолин. Разнообразие сред природните глини съществува и по отношение на съдържанието на пясък. По този показател те се делят на богати, средни и бедни глини. Богатите имат по-малко от 5% пясък, бедните - около 30%, а средните - обикновено не повече от 15%.
Глината има свойството да абсорбира водата до определен предел на насищане, след преминаването на който тя не е в състояние да попива или да пропуска водата през себе си. Заради това нейно ценно качество тя се използва за направа на насипни хидроизолационни слоеве в строителството. Материалите от глина издържат значителни нагрявания и имат малка топлопроводност. В зависимост от устойчивостта на глината към температурни въздействия, тя се дели на леснотопима, труднотопима и огнеупорна. Температурите им на топене са съответно - 1380, до 1550 и повече от 1550°С. Чистият каолин, например, се разтапя при температура, по-висока от 1750°С. Видовете глина от втората и третата група служат за суровини в производството на огнеупорни материали.
Когато използвате материали от глина, трябва да имате предвид склонността им към свиване и възможността за деформации при изсъхване. Не забравяйте да осигурите и необходимата защита от влага.
Може би най-разпространените строителни материали, направени от глина, са керамичните керемиди, тухлите и керамичните плочки във всичките им разновидности - теракота, фаянс, майолика, гранитогрес, клинкерни плочи и т.н.
Ще се спрем на някои стандарти, отнасящи се до строителни продукти от глина, т.е. керамични материали. Изискванията за глинени керемиди са описани в БДС 28-87, а повече информация за водопоглъщащата способност на керамичните плочки и възможността им за използване вън или вътре ще откриете в десет БДС, приети въз основа на ЕN 13006. В тях плочките са разделени на следните групи: A I, A II a, A II b, A III, B I, B II a, B II b и B III. Буквата А означава получаване на плочките чрез екструдиране, а B - чрез пресоване. Колкото по-малка е римската цифра на групата, толкова по-малка е водопоглъщащата способност на плочките и възможността им за използване навън е по-голяма. При малките буквени означения а показва по-малка водопоглъщаща способност от b. Познаването на тези стандарти е важно, когато избирате плочки според предназначението им и условията на експлоатация (вън, вътре, влажно, сухо, температурни амплитуди и т.н.). Определянето на твърдостта на повърхността на керамичните плочки по Моос става по БДС EN 101:1995. Може би ще е полезно да познавате и определенията, класификацията, изискванията и маркировката за подови и стенни керамични плочки, които са дефинирани в БДС EN 87.

[tuninghuman]

купих ц200 - 4 кг и 2 по 1 кг - ще направя по рядък грунд за 1ва ръка и после 2 ръка с 4кг ц200 и вода по гъст разтвор. Обаче още се колебая , да не би да падне, подуе и т.н. после шпакловката . Купих и УНИФОР и САТЕН ...

[tuninghuman]

мамка и и стена - не ми се стърже с телена четка =- мятам я с грунд и тва е








как да направя максимално тънка замазка на под ? понеже помещението е по ниско от нормалното сега и + замазка и плочки става още по ниско - а всеки сантиметър ми е важен





eto ya грундирана - утре шпакловка ... дано да хване здраво !!!