От противотоковите / белите/ ръкавици ставаха най- яките прашки. Разтяга се много самата гума и ставаше перфектно. Само дето трудно се намираха. Колко гълъби сме изяли от фабриката и каменоломната... Арбалет със ресорна стомана / ух като се замисля добре че малкия не се интересува много от такива неща/. Иначе от по -горно изброените детски гърмежни приспособления , мога да прибавя заигравките със карабит / дезедорант с извадена капачка и отзад със дупка през която се подава запалена клечка / и гърмежи с капсол -детонатори - изхвърлени от мината / негръмнали/. А с последните и динамо, със откачена вилка / от колелото/ сме ходили на риболов / няма да обяснявам как /.. 
Направо ме върнахте доста години назад. Като деца използвахме два вида оръжия - прашки и скобници.
Чатали на прашките си правихме от дрян(опален задължително, за по-голяма здравина), ластиците(задължително двойни) бяха или от плондер от топка или от вътрешна гума от колело, а кожичките бяха от езици на кожени обувки. Съчмите ми бяха от стари лагери - снабдявах се от железари от месното ТКЗС
Скобника си го бях направил в два варианта - малък(събираше се в кибритена кутия) за чорапогащните на мацките и голям за "истинските битки".
Малкия беше от телефонен кабел - две жила се правят във съответната форма и се овиваха с трети по цялата дължина, ластиците бяха от някакви шивашки неща на баба, но незнам точно какви, а скобите бяха от същите тези телефонни кабели.
Иначе големия скобник беше следния - дръжка от тръба 1/2', чатал заварен за дръжката от стоманен прът 4мм и ластик като за прашка. Различаваше се от прашката по това че нямаше кожичка
