Ден 1. В нашето подразделение дойде полковникът и обяви, че ще учим диверсионно дело по нова програма. До завършването на подготовката никой няма да оцелее. Ако има някой несъгласен, да напишат рапорт.
Ще го разстрелят без ред.
Ден 2. Дойде сержантът. Каза, че с нашето обучение ще се заеме именно той. Щели сме да се обучаваме в особено тайното изкуство на нинджите, което се пази в тайна и от самите нинджи. Като демонстрация сержантът счупи с глава железопътна траверса и си изяде каската. Всички бяхме в шок.
Ден 3. Изясни се, че полковникът се е шегувал за разстрела. Нищо, ще ни падне и ние също ще се пошегуваме! С плавници на телеграфен стълб ще ни се покатери.
Ден 5. Учихме се да копаем ровове по скоростния метод на бобрите и да скачаме през тях, В края на деня всички се научихме да прескачаме осемметрови ровове.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта, сержантът опъна в рововете бодлива тел, затова всички се научихме да скачаме на 15 метра.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. При двуметровите нямахме проблеми. А с помощта на мъдрия сержант, бодливата тел и планки със заострени пирони всички се научихме да прескачаме и триметрови. През нощта половината подразделение се самоотлъчи от казармата, прескачайки оградата.
Ден 10. Дойдоха майстори от специалните строителни войски и надстроиха оградата до 7 метра, тъй като според науката човек физически не е пригоден да прескочи такава височина. Под ръководството на мъдрия сержант и планките с пирони се научихме да прескачаме петметрови огради.
През нощта се самоотлъчи другата половина от подразделението. Ако човек не може да прескочи оградата, то може да я прелети. С барутен ускорител.
Ден 11. Учим се да пълзим по стена. Не се получава. Сержантът каза, че дори маймуна може да се научи да пълзи по стена, но той ще ни простимулира.
Ден 12. Вече пълзим не лошо, но често падаме долу. Сержантът нареди на земята дъски с гвоздеи. Пръв падна Иванов. Гвоздеите се огънаха, Иванов почти не пострада.
Ден 13. Уверено пълзим по стената. Иванов има страх от височини, затова на равнището на шестия етаж започва да повръща. Но не пада, защото сержантът обеща да му скъса задника.
Ден 14. Дойде командирът. Помоли да направим график на самоотлъчките. Защото детекторите за маса, топлина и прочие не били разчетени за нинджи.
Впрочем, сержантът бързо ни попари, като каза, че тези детектори служели главно за острел на гълъби, а не за да залавят неграмотен диверсант. Наистина, после малко омекна и измърмори: „Нека момчетата се повеселят", но обеща да постави капани-изненади и собственоръчно да напердаши всеки глупак, попаднал в тях.
Ден 15. Сержантът се появи със зелена мутра. Попаднал в собствения си капан, който Петров открил и поставил на друго място. Цял ден се чудехме как сержантът сам себе си ще напердаши. Но зрелище, за съжаление, така и не дочакахме.
През нощта дружно търсихме капани-изненади. Намерихме не само тях. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 4 автомата, 3 пистолета за подводна стрелба, 7 противосамолетни ракети и две стенобитни греди с титанова сърцевина. Трофеите заровихме, а капаните поставихме на неочаквани места. През остатъка от нощта се чудихме какъв ли род войска се е намирал тук преди?
Ден 16. Сержантът се изхитри да попадне в два капана и затова напомняше на прясно боядисан хамелеон. Учихме се да хвърляме вилици и лъжици. Защото сержантът каза, че ножове „всеки глупак може да хвърля" Утре ще хвърляме чадъри.
Ден 17. Хвърляхме чадъри. Добре хвърленият чадър пробива от 20 метра* шперплат с дебелина 5 мм. Сержантът го прави от 100 метра, но има опитна ръка. Според сержанта, ако спиците на чадъра са титаново-волфрамови, то не само шперплат, но и тухлена стена ще пробие. През нощта откопахме голям оловен къс с неизвестно предназначение. Прескочихме до близкото село и го изпробвахме на един курник.
Ден 18. Дойде командира и каза, че през нощта в курника на някакъв дядо паднал метеорит. Пробил стената и убил три кокошки. Телата им още не са открити. Перушината им дядото щял да предаде във фонда на мира. Уверихме командира, че всичко при нас е било спокойно.
Ден 19. Обучавахме се на изкуството да бъдем невидими в тила на потенциалния противник. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка. Арбитър беше сержантът, който от време на време раздаваше индивидуални ритници. Кракът на сержанта е тежък, затова неудачниците летяха по десетина метра.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и безшумни, тъй като бяхме накичени със звънчета. Под ръководството на мъдрия сержант и неговите ритници успяхме толкова да се усъвършенстваме, че някой открадна цигарите на сержанта. Изясни се, че го е направил смотанякът Иванов, който на всичко отгоре се изхитрил и да изпуши половината кутия.
Сержантът много се учуди на този факт и започна да псува на нинджански език. Два часа ние напълно добросъвестно конспектирахме речта му. Нали трябва да знаем как да общуваме с населението в тила на вероятния противник. Накрая сержантът обеща да ни устрои утре сюрприз.
Ден 21. Сержантът домъкна автоаларми, реагиращи на вибрации и ни ги монтира, за да закрепи навиците ни за невидимост и безшумност. Продължихме обучението, но бързо го прекратихме. Както се оказа, устройствата вият страхотно силно и се задействат от всяка прелитаща муха.
На всичко отгоре жителите на близкото село помисли ли, че някой краде от тук животни, тъй като им казали, че това е експериментална ферма за елитни породи кученца....
Ще го разстрелят без ред.
Ден 2. Дойде сержантът. Каза, че с нашето обучение ще се заеме именно той. Щели сме да се обучаваме в особено тайното изкуство на нинджите, което се пази в тайна и от самите нинджи. Като демонстрация сержантът счупи с глава железопътна траверса и си изяде каската. Всички бяхме в шок.
Ден 3. Изясни се, че полковникът се е шегувал за разстрела. Нищо, ще ни падне и ние също ще се пошегуваме! С плавници на телеграфен стълб ще ни се покатери.
Ден 5. Учихме се да копаем ровове по скоростния метод на бобрите и да скачаме през тях, В края на деня всички се научихме да прескачаме осемметрови ровове.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта, сержантът опъна в рововете бодлива тел, затова всички се научихме да скачаме на 15 метра.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. При двуметровите нямахме проблеми. А с помощта на мъдрия сержант, бодливата тел и планки със заострени пирони всички се научихме да прескачаме и триметрови. През нощта половината подразделение се самоотлъчи от казармата, прескачайки оградата.
Ден 10. Дойдоха майстори от специалните строителни войски и надстроиха оградата до 7 метра, тъй като според науката човек физически не е пригоден да прескочи такава височина. Под ръководството на мъдрия сержант и планките с пирони се научихме да прескачаме петметрови огради.
През нощта се самоотлъчи другата половина от подразделението. Ако човек не може да прескочи оградата, то може да я прелети. С барутен ускорител.
Ден 11. Учим се да пълзим по стена. Не се получава. Сержантът каза, че дори маймуна може да се научи да пълзи по стена, но той ще ни простимулира.
Ден 12. Вече пълзим не лошо, но често падаме долу. Сержантът нареди на земята дъски с гвоздеи. Пръв падна Иванов. Гвоздеите се огънаха, Иванов почти не пострада.
Ден 13. Уверено пълзим по стената. Иванов има страх от височини, затова на равнището на шестия етаж започва да повръща. Но не пада, защото сержантът обеща да му скъса задника.
Ден 14. Дойде командирът. Помоли да направим график на самоотлъчките. Защото детекторите за маса, топлина и прочие не били разчетени за нинджи.
Впрочем, сержантът бързо ни попари, като каза, че тези детектори служели главно за острел на гълъби, а не за да залавят неграмотен диверсант. Наистина, после малко омекна и измърмори: „Нека момчетата се повеселят", но обеща да постави капани-изненади и собственоръчно да напердаши всеки глупак, попаднал в тях.
Ден 15. Сержантът се появи със зелена мутра. Попаднал в собствения си капан, който Петров открил и поставил на друго място. Цял ден се чудехме как сержантът сам себе си ще напердаши. Но зрелище, за съжаление, така и не дочакахме.
През нощта дружно търсихме капани-изненади. Намерихме не само тях. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 4 автомата, 3 пистолета за подводна стрелба, 7 противосамолетни ракети и две стенобитни греди с титанова сърцевина. Трофеите заровихме, а капаните поставихме на неочаквани места. През остатъка от нощта се чудихме какъв ли род войска се е намирал тук преди?
Ден 16. Сержантът се изхитри да попадне в два капана и затова напомняше на прясно боядисан хамелеон. Учихме се да хвърляме вилици и лъжици. Защото сержантът каза, че ножове „всеки глупак може да хвърля" Утре ще хвърляме чадъри.
Ден 17. Хвърляхме чадъри. Добре хвърленият чадър пробива от 20 метра* шперплат с дебелина 5 мм. Сержантът го прави от 100 метра, но има опитна ръка. Според сержанта, ако спиците на чадъра са титаново-волфрамови, то не само шперплат, но и тухлена стена ще пробие. През нощта откопахме голям оловен къс с неизвестно предназначение. Прескочихме до близкото село и го изпробвахме на един курник.
Ден 18. Дойде командира и каза, че през нощта в курника на някакъв дядо паднал метеорит. Пробил стената и убил три кокошки. Телата им още не са открити. Перушината им дядото щял да предаде във фонда на мира. Уверихме командира, че всичко при нас е било спокойно.
Ден 19. Обучавахме се на изкуството да бъдем невидими в тила на потенциалния противник. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка. Арбитър беше сержантът, който от време на време раздаваше индивидуални ритници. Кракът на сержанта е тежък, затова неудачниците летяха по десетина метра.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и безшумни, тъй като бяхме накичени със звънчета. Под ръководството на мъдрия сержант и неговите ритници успяхме толкова да се усъвършенстваме, че някой открадна цигарите на сержанта. Изясни се, че го е направил смотанякът Иванов, който на всичко отгоре се изхитрил и да изпуши половината кутия.
Сержантът много се учуди на този факт и започна да псува на нинджански език. Два часа ние напълно добросъвестно конспектирахме речта му. Нали трябва да знаем как да общуваме с населението в тила на вероятния противник. Накрая сержантът обеща да ни устрои утре сюрприз.
Ден 21. Сержантът домъкна автоаларми, реагиращи на вибрации и ни ги монтира, за да закрепи навиците ни за невидимост и безшумност. Продължихме обучението, но бързо го прекратихме. Както се оказа, устройствата вият страхотно силно и се задействат от всяка прелитаща муха.
На всичко отгоре жителите на близкото село помисли ли, че някой краде от тук животни, тъй като им казали, че това е експериментална ферма за елитни породи кученца....
