Всичко свързано с въздушния поток, който дишаме.
nikolson - майстор
Външна температура от -15 оС е близко до температурата на изпарение на фреона,
логаритмичният температурен напор на изпарителя става малък.
Последното изисква увеличаване на масовия поток на фреона,
за да се поддържа същото топлопроизводство.
Компресорът работи при значително по-голямо натоварване,
което намалява амортизационния му период.


Според мен,това е най-краткото обяснение на причините,поради които хладилната техника отказва да работи.Така се получава и когато външната температура надхвърли 46 градуса(говоря за хладилни камери).
EDI - майстор
Tsilkov, пак зависи от класа машина, алгоритъма на дефроста, до каква температура загрява външния обменник и т.н.В някои тестове, доколкото помня, имаше и графика за консумацията при дефрост, но не помня точно къде гледах.Май в този линк, дето ти го дадох имаше и такава графика.Моите машини не са отказвали и при -23 градуса и без проблеми си поддържат зададените температури, но това пак зависи от класа машина, правилното оразмеряване, добрата изолация и т.н.
Последна промяна от EDI на пон авг 13, 2012 2:50 pm, променено общо 1 път.
VLADO66 - майстор
Цилков, като гледам ти отиваш на VRF или VRVIII/DAIKIN/ :)
Tsilkov - майстор
nikolson написа:
температурата на изпарение на фреона,
Тя колко точно е?Ако се сложи различен фреон?
nikolson написа:
температурата на изпарение на фреона,
Тя колко точно е?Ако се сложи различен фреон?
VLADO66 написа:
Цилков, като гледам ти отиваш на VRF или VRVIII/DAIKIN/ :)
Защо смяташ така?Като мощност при -15 мултисплита ми е ОК :roll: Въпроса е ,че мултисплита има единичен и двоен.Всъщност какво се случва с мултисплита когато работи само с 3 от телата вместо с шест?Доброто предположение е ,че става по ефективен заради голямата топлоотдаваща площ ама знам ли :?
profy - специалист
Примерите, които съм посочил за "гръмнали" компресори, са с професионални проекти на едни от
големите фирми в България - представители, вносители, проектанти, и пр. на климатична техника.
Резултатът е единствено от неправилна експлоатация при екстремални условия от собственика.
Неправилна експлоатация не за ден-два, а за два сезона.
Нямам преки наблюдения за случайни покупки от хипермаркет, монтирани от неизвестен майстор.

Навремето се занимавах с промишлени компресори; в счетоводството правеха амортизационни отчисления със заводски (производствен) амортизационен период 7 години, топлообменниците - 10 години, помпите - 8 години, и пр. средностатистически данни.
Приблизително такива са данните по света, на базата на които се планира, оценява и се развива печеливш бизнес. Методологията е една и съща, целта неизменно е възвръщаемост на инвестициите и наличие на свръхпечалба за влагане в по-печелившо начинание.
Под амортизационен период се разбира този срок, при който се появява нова машина,
с която или от която се печели повече. Особено ясно е това с мобилните телефони.
Очевидно е, че тази бизнес-философия в България или е неприложима масово, или е неизвестна.
Обаче дава обяснение защо Америка е Америка, а България е България.

Статистиката за микроклиматиците, ползвам руска, и собствена, другаде не водят такава,
или е недостъпна, или е фалшифицирана от фирмите и от собствениците, показва нещо подобно
за реален експлоатационен живот -
произведените в Япония за Япония - минимум 15 години, дори 20 години реален период на добра работа,
елитните, северно изпълнение, 10 години, някои и до 15 години ( в България 7,8 % от всички),
масовото производство под контрол, среден клас, (Филипините, Малайзия, Тайланд, Чехия) 7-8 години (в България 47,7 %),
произведените в Китай по собствени технологии - 5-7 години,
специално "Самсунг" микромашини и някои марки - 3,5 години, с програма да достигнат 5 години
внасяни в България бюджетни марки - 5 години ( в България 45,5 %).
Тенденцията при средния клас е влошаване на качеството, а на крупните бюджетни - повишаване.

При мултисплитовете, VRV/VRF-системи, търговски и промишлени системи качеството е
значително по-високо.
profy - специалист
Tsilkov написа:
nikolson написа:
температурата на изпарение на фреона,
Тя колко точно е?Ако се сложи различен фреон?
Налягането на входа в компресора е 3-5 бар.
Примерно при 4 бар температурата на изпарение е -20 оС, видно от представената
диаграма за фреон R410а, в друга тема viewtopic.php?f=10&t=39057&start=20.
При различните фреони различна е степента на компресия, която за често използваните фреони
407, 410 е твърде висока, и по същество поставя високи изисквания към механичната якост на елементите на компресора и мазилните качества на маслото.
Това по същество са също ограничения, свързани с ограничаване на
допустимата минимална температура на околната среда.

Тези компресорни параметри при забранения фреон R22 са многократно по-добри,
а и самите топлофизически параметри на фреона са по-добри.
EDI - майстор
Извода за R22 на колегата си е самата истина, дори и аз любителя на тема климатизатори съм го установил.
Ahmakov - специалист
Бате Данчо, спри се вече. Теоретичните ти знания са добри, но за началото на 80те години. Оттогава климатичната техниката и технологии се промениха много.

…Външна температура от -15 оС е близко до температурата на изпарение на фреона,
логаритмичният температурен напор на изпарителя става малък.
Последното изисква увеличаване на масовия поток на фреона,
за да се поддържа същото топлопроизводство.
Компресорът работи при значително по-голямо натоварване,
което намалява амортизационния му период...

Това е идеята при инверторните климатици, да поддържат малка температурна разлика, между външната температура и температурата на изпарение на фреона. Монтират се по големи топлообменници за компенсиране на намаления топлообмен, по големи компресори, които дори на максимална мощност на работа на климатизатора, не превишават номоналните си обороти . Колкото е по ниска температурата на изпарение на фреона, толкова специфичния обем на парите, е по малък и няма как да натоварят компресора, тъкмо обратното, разтоварват го. Всичко това води и до по рядка нужда от дефрост. Като отчетеш наличието и интелигентно управление на EEV, няма никакъв проблем климатизатора да работи и при -20С. А ако се запознаеш и с някой нови технологии, ще видиш, че може да работи ефективно, запазвайки топлопроизводството си и при -25С. Затова и климатизатора е по скъп.

…Навремето се занимавах с промишлени компресори; в счетоводството правеха амортизационни отчисления със заводски (производствен) амортизационен период 7 години, топлообменниците - 10 години, помпите - 8 години, и пр. средностатистически данни...

Има огромна разлика между счетоводен амортизационен период и реален експлотационен период на климатизатор. Какво трябва да направя според теб с климатизатор с СОР=5,4 монтиран 1992г и експлоатиран до ден днешен? Ако искаш кажи къде е профита, като отчетеш почасово температурите. Дали съм загубил, според твойте сметки...

…Налягането на входа в компресора е 3-5 бар.
Примерно при 4 бар температурата на изпарение е -20 оС, видно от представената
диаграма за фреон R410а, в друга тема viewtopic.php?f=10&t=39057&start=20.
При различните фреони различна е степента на компресия, която за често използваните фреони 407, 410 е твърде висока, и по същество поставя високи изисквания към механичната якост на елементите на компресора и мазилните качества на маслото...

При съвременните климатизатори налягането на вход на компресора е от2 до 12,5 бар манометрично, за R410A, измерено с манометър, а не с диаграма, където налягането е абсолютно, а и трудно се вързва диаграма за климатизатор.
Когато разликата между наляганията стане по голяма от определена стойност се минава на двустъпален цикъл...А хората отидоха и на СО машини, а там как са изискванията ...


…Примерите, които съм посочил за "гръмнали" компресори, са с професионални проекти на едни от големите фирми в България - представители, вносители, проектанти, и пр. на климатична техника. Резултатът е единствено от неправилна експлоатация при екстремални условия от собственика...

То пък са едни професионални проекти, то пък са едни „големи” фирми, ама айде да не започваме и тая тема...Резултатът е от мърлящина , недоглеждане и некомпетентност.

…Със сигурност съм сигурен в това, което съм написал, изведено теоретически от мен и потвърдено като краен резултат от над 50 000 КИЛОВАТА климатични мощности, с отоплителните - поне двойно, монтирани под мое ръководство на територията на България през последните 10-на години...

Ако решиш, да твърдиш, че съм заинтересован търговец, който лъже с цел заблуда на клиенти, коментирай първо ти колко хора си излъгал. И един, в типичния за теб USA стил, Ти колко данъци плати и НАП знаят ли за броя на монтажите?

Та в заключение, ползвайте си климатиците и при -15С и да не ви пука от експерти като бате ви Данчо, докато на база посочените данни не докаже че е неизгодно използването им.

Прикачен файл

Tbl_SOFIA_temp.jpg
Tbl_SOFIA_temp.jpg (52.75 KиБ) Видяна 6605 пъти
Pandurko - специалист
Tsilkov написа:
nikolson написа:
температурата на изпарение на фреона,
Тя колко точно е?Ако се сложи различен фреон?
Като начало, зависи основно от налягането. А освен това и R410a , R407C са зеотропни смеси. С други думи смеси от 2,3 прости вещества и нямат точна температура на кондензация/изпарение. 410а е 'почти aзеотропен', за разлика от 407с, който е с широки неопределени състояния. R22 е чисто вещество и има точни температури на изпарение/кондензация и липсва температурния глайд на горните два.
http://en.wikipedia.org/wiki/Azeotrope
За смяна на фреона, не си помисляй, ако не искаш да си батисаш машината набързо.
profy - специалист
В термодинамиката - след 1824 г. с откритието на кръговите процеси от Сади Карно, няма нищо ново.
В началото на 20.в. започва практическо приложение на хладилниците от Електролукс, Швеция.
Малко по-късно Carrier, САЩ, въвежда охлаждането за климатизация на печатници, по-късно и на хотели.
През 30-години на 20. в. са открити фреоните от Дюпон, но това е постижение на химията, а не на термодинамиката.
Първият домашен климатизатор - геотермална термопомпа, е през 1949 г., Швейцария. Практическо приложение на обратния кръгов процес на Карно.
Повишен интерес към термопомпите започва след войната през 1973 г. в Близкия изток и нефтената криза.
През 1980 г. Tоshiba прилага инверторно управление при климатиците, но тук няма никаква термодинамика, а микроелектроника.
Малко по-късно, 1987 ., Daikin създава VRV-системите, но това не е термодинамика, а отново микропроцесорно управление.
Несъмнено е впечатлението, че откритието от 1824 г., толкова е изпреварило времето си,
че лисват материали за пълноценното му приложение. И все още е така, поне в реактивната техника.

Лично аз препоръчвам - и обяснявам защо, икономично, сиреч изгодно за ползващия,
използване на техниката.
А ако някой иска да си ползва техниката в свой ущърб, това си е чисто негов проблем.

И както се вижда от първия пост на тази тема, ограничаване на използване на домашните климатици
при ниска външна температура НАЛАГА, не препоръчва, а НАЛАГА, не някоя друга фирма, а Daikin.
Всякакви коментари са безсмислени.

Тема "Защо инверторите не работят под -15 градуса и COP при -15 ?" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: