Още една стара къща 55 мнения

[goshob]

Здравей колега goshob, искам да те питам нещо не точно по темата. С какви керемиди направи покрива и колко ти излезе като парички? Предстои ми подмяната на покрив и искам да знам дали ще ми стигнат силите и дали да се захващам изобщо. Благодаря ти предварително и извинявай че ти разводнявам темата.

Здравей,
Отговорих ти на лични. Предпочитам така за да не вземе някой да се засегне или да реши, че правя реклама.

[goshob]

Здравейте,
Престраших се да опитам и събудя темата за ремонта на старата къща, в която май ще стане вече година откакто никой не е писал. Ще пробвам да се похваля и да предизвикам дискусия, за това което правех през изминалото лято, доколкото стигна времето и най-вече парите и дано се получи. Само че преди това ми се иска, дори с риск да подразня някого, да разкажа с думи прости какво правя и най-вече защо го правя.
Това си е моята къща. Наследил съм я от родителите си, тук съм се родил, отрасъл до една определена възраст и макар че така се стекоха нещата в живота ми и се наложи да се преселя в големият град твърде рано, то все пак си я обичам, уважавам и ми е хубаво, когато съм близо до нея. Един колега беше писал някъде из форума, че къщите са детската болест на мъжете около и надхвърлили 50. Май ще излезе, че много е прав. Бидейки за добро или зло вече числящ се в тази категория, то и на мене сякаш много повече ми допада да правя планове и да ги реализирам в къщата си, отколкото да ходя по кръчми, дискотеки, стадиони и др. подобни "мероприятия", които заемаха по-голяма част от това, което смятах за свободно време в предишни етапи от живота ми. Не зная как е за другите, но според мен къщата оживява, придобива съвсем весел и различен вид, когато стопанина се прибере и се грижи за нея. Може би не случайно думата къща е в женски род.
Та въпросната къща е в Балкана. Хубаво планинско село разположено под формата на буквата У в поречието на две реки извиращи на няколко километра по-нагоре и давайки началото на една голяма и известна река, вливаща се в Дунав. Селото на времето беше голямо, в него кипеше живот и през най-хубавите си години е наброявало около 7 – 8 хиляди жители, но "бурната индустрализация" на страната през втората половина на миналият век успя да го доведе до там, до където са стигнали почти всички села в България. Сега, ако са останали и 800 постоянно живеещи, заедно с братята роми, то ще е добре. Не съм питал кмета, може и да са по-малко. Важното е, че тук живеят типични балканджии, грамадни, добродушни, а в същото време доста добре информирани и имащи една много точна житейска философия за нещата. Според един от основните постулати на тази философия "У планину се раджаю ора, а у полье тикве". Не искам да засегна никого, а само цитирам комшията, който наскоро се пенсионира и прибра да живее през по-голяма част от годината на село, след като прекара повече от 25 години в същото това поле и тогава говореше съвсем други неща. Тук времето има друго измерение. То не е същото както при нас живеещите в градовете. Има един много точен израз, който масово се използва, когато става дума за нещо бързо. Съселяните ми много обичат да казват "За час", когато трябва нещо да се свърши нещо не търпящо отлагане. Само дето това за час може да продължи от няколко минути до няколко часа, а понякога и дни, зависи от случая...
Когато откривах темата миналата година бях споменал, че къщата е строена от пра дядо ми някъде през началото на миналият век, най-вероятно през 20-те години. Не успях да открия никакви документи за тази знаменателна дата, а и никой не успя да ми каже, колкото и възрастни хора да питах. Все получавах неизменният отговор "Незнам (тук ударението се слага на е). Сал си арчиш парете". Кога точно са я строили не е важно, важното е че е строена бавно, методично и без да жалят материали. Този мой пра дядо явно е бил доста прозорлив човек за да знае, че когато строи дом, то този дом трябва да го надживее, а е желателно, ако не и задължително да надживее и поне няколко поколения след него. Бидейки верен на идеята за надживяването е използвал солиден камък и доста солидни дъбови греди, които не са мръднали през всичките тези години, но за гредите ще стане дума по-нататък.
Тези сладки приказки мога да продължават до безкрай, ама ми се струва, че съвсем се отплеснах от темата, а това съвсем не е конкурс за публикации претендиращи за Пулицър или нещо от този род. Та нека сега да поговорим за вар, цимент, дограми и др. подобни.
Миналата година, след като завърших покрива, пред мен остана дилемата какво после? От вън нещата не изглеждаха никак добре, а поради определени причини беше започнала да влиза влага в стаите и дюшемето гниеше. Ето така изглеждаха мазилките от вън.

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Наложително беше да се предприемат мерки за спиране на влагата и някакъв вид мазилка на стените, които съвсем бяха заприличали на разплетена кошница. За влагата ми беше що-годе ясно – отвеждане на водите далеч от къщата, премахване на всички градинки около стените, в които растяха всевъзможни буренаци и поне 1 м бетонни пътеки околовръст.
Въпросът беше за стените. Много го мислих, да ги мажа, да правя цокъл и след това изолация, все неща които бяха примамливи, но които някак си не се вписваха в цялата обстановка. Подсъзнателно все не ме блазнеше идеята, че е правилно да имаш стена от 50 см дялан камък и да я криеш под хоросан или стириопор... Всичко това до един момент, когато един много близък мой приятел, седейки на чашка ми каза директно – Виж бе адаш, що не го отвориш тоя камък? Не се занимавай с глупости и разните му там измислени пласмасотии, ами събори всичко, фугирай камъка и ще видиш колко добре ще стане. Това е камък, той е вечен и в него има много повече живот, отколкото във всичко останало... Явно това беше липсващото звено, измислиците – премислици приключиха и се почна.
Нали знаете, че луд умора няма. Метнахме мазилката и за около 2 дни повече от 150 м2 падна на земята.

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Що прахуляк беше, що чудо не е истина. Добре че на времето не са имали много цимент и се събаряше лесно. И тук ще бъде съвсем несправедливо, ако пропусна да отбележа, че всичко това не мина без "безценната" помощ на братският ромски народ. Аз нямам ремарке, та се наложи да използвам конски сили и боклука беше успешно изкаран. Е, не мина без ракия, ама нали душата трябва да е широка.
До тук с рушенето. Следва съзиданието, но за него по-после.

[Stefan2000]

Ха така! Виж какъв хубав камък се е показал.
Но следва тънкия момент с цялостната визия, за да не се получи някаква еклектика, защото къщето не е типично селско, а е от периода когато по селата вече са започвали да строят с по-съвременна архитектура.

[zlatko64]

Супер! На прав път си. Може би стените ще започнат да "дишат" и влагата ще изчезне...заедно с другите неща които си предвидил да се правят. Аз имам къща с приземен етаж и също имам някакъв проблем с влагата. Напръсках с един препарат...не знам как се казва, но създава тънък филм и водата се плъзга по него. Напръсках и бетона до стената. Сега като вали просто се вижда как бетона който не е напръскан потъмнява, напоява се, а този който е напръскан стои бял, не поема влага. Дали това е приложимо и при камъните...

ПП. Би ли разказал още за този край, за къщата...

[svetoslavoff]

Здравей,
Малко разхвърляни мисли по темата ти.
Не пишеш дали си махнал всичко от подовете на приземния етаж. Така хем ще съхне, хем ще се видят евентуално места от където влиза влага през идващата зима ако има сняг. Може пък да имаш късмет да е нещо локално.
Понеже приземния етаж е вкопан малко, възможно ли е околовръст на къщето да смъкнеш с наклон навън и ширина над метър. Така околното ниво ще е под нивото на подовете. Внимавай с основите! При този солиден градеж предполагам са слезли достатъчно при правенето на основите, но си имай едно наум.
Също вариант за направа на изкоп около къщето и полагане отвън по стените на гумата дето стои на копчета. Може и в комбинация с първия. И пак внимателно с основите.
Най трудоемкия - дренажна система околовръст.
Успех!

[goshob]

Преди да продължа с летните си одисеи, бих искал да благодаря на отзовалите се и да им кажа няколко думи.
Stefan2000 – Благодаря ти, че се включи. Следя темата ти с интерес и ще се радвам, ако дадеш и тук някой съвет или да споделиш мнение.
Zlatko64 – наистина откритият камък започна да изглежда доста добре и къщата придоби различен облик. Ще видиш по-нататък. Не мога сякаш да се съглася с мазането на камъка с разни химии. Той си е достатъчно водонепроницаем и без да се маже. Ще видим все пак какво ще се получи след зимата. Там вали сняг и то доста.
Що се отнася до Балкана, балканджиите и техните истории, то това и на мене ми е любима тема. Тези истории наистина нямат край и аз, да си призная, позаписвам някои от тях, ама тук май сме се събрали да си говорим предимно за вар, бетон, гипсокартон и др. подобни. Ако все пак те интересува малко повече, то има един съвременен Български писател Емил Андреев, с когото на времето деляхме радости и неволи, възмъжавайки из общежитията на Английската гимназия. Той е писал доста за моя край в своите книги, ама недай си Боже някой да приеме, че му правя реклама тук...
Хайде сега отново към къщата и ремонта или по-точно казано съзиданието .
Следващият етап беше отводняването. Предположих, а и доста от тези, с които се консултирах по въпроса го потвърдиха, че основните проблеми с влагата вътре идваха от липса на улуци през миналите години и градинките изградени непосредствено до стената. Там майка ми садеше цветя на времето, но това време за съжаление беше безвъзвратно отминало и освен буренак там не растеше отдавна нищо друго.
Планът беше бетонни пътеки околовръст, което беше задействано веднага след като "братята" изнесоха и последната каруца боклук. Кофраж на един метър околовръст, найлон, арматурна мрежа и бетон. Позната технология, ама кой да ти знае, че единственият бетонов възел, който има бетоновоз с нормална бетон помпа и може да ти достави бетон, когато поискаш е на 60 км? Как ли не го въртях и премислях и все не се получаваше та накрая се бръкнах с 800 лв и ми докараха 5 м3 бетон. Бетоновоз, а камо ли комбинация с бетон помпа не се бяха появявали на село с години, което даде храна за доста коментари и дискусии на скъпите ми съселяни. В кръчмата сума ти вечери след това разгорещено се коментираше какво, как и защо, а онзи моят съсед, пенсонираният, който така категорично даваше определения на балканджиите и тези родените в полето отсече – Койо е ала си е ала... (ударението е на първото а). Тук вече запасът от думи от книжовният Български език не ми стига за да преведа дословно и с необходимият колорит значението на този израз. След около 2 часа работа и борба с маркуча на бетон помпата пътеките се приключиха и нещата придобиха доста по-приличен вид.

Прикачен файл:

Следваше фугиране на камъка и смяна на дограмата. Споменавайки дограмата бих искал да отворя една скоба и да се върна малко към началото на моя разказ. Бях ви споменал за онзи явно доста далновиден мой пра дядо, който е строил къщата и е влагал в нея материали, които да го надживеят. Оказа се, че това се отнася за всичко дървено в нея с изключение на дограмата. Чамът ли му е бил лош, майстора ли нещо не е бил читав, ама прозорците хич не ги биваше. Бяха тънки, единични, не се затваряха както трябва и си спомням като дете, че майка ми винаги слагаше зимата разни самоделно изработени възглавници та да не духа и да не навява сняг. То може това и да е било част от стратегията на пра дядото, че да има бъдните поколения да се занимават с нещо и да не стоят бадгева (думата в най-общи линии значи стоя без работа). На всичкото отгоре прозорците преди време започнаха и да гният и колкото да им се мъчех не успявах да ги закърпя ефективно. Та решението беше подмяна. Твърдо и непоколебимо, само дето трябваше да премина през един куп диспути с жената и сина какви да бъдат новите прозорци. На края семейният съвет реши – дърво и нищо друго. Тук ще се живее екологично и природосъобразно. На мене ми беше гласувано доверие и възложена задачата да намеря материал, майстор и съответно да осигуря средствата.
То лесно е да се каже намери щото в Балкана все още дървета много, ама как се прави всичко това от дистанция? Щото покрай всичко друго за да се подсигури последната част от задачата, някой трябва да работи и да изкарва прословутите Финикийски знаци... Както и да е, започнах подготовката още през зимата. Роднини ми помогнаха да намеря хубав и сух чам, а майстор аз познавах от преди, ама и той като всеки майстор искаше кандърдисване, метани и др. подобни. Хеле съгласи се да вземе размерите и да направи прозорците и трябва да призная, че ги направи наистина майсторски и в срока, за който се бяхме разбрали. На всичкото отгоре ги грундира и лакира, та ми спести доста време, с което не разполагах. Наистина съм му много благодарен. Ще видите на следващите снимки какво е сътворил. Не случайно хората са казали, че ако имаш една ока брашно дай я на майстор за да ти опече хляб.
Фугирането и смяната на дограмата вървяха почти паралелно, като фугирането малко изпревари по едно време защото на прозорците трябваше да се поставят стъкла, а това отне няколко дни. Не зная дали споменах, но бях решил да изкъртя известна част от глината или това, с което бяха зидани камъните и да фугирам с цимент и пресят пясък 1:1. Пипкава работа, ама поне придоби вид и човек се чувства удовлетворен като я погледне от страни.

Прикачен файл:

Ако сте забелязали в горният край на камъните се показаха 3 реда греди, които свързваха двата етажа и оформяха кара тавана или пода на вторият етаж. Тези греди бяха омазани с кал и наистина нямаха нито една дупка от дървояди, сякаш бяха сложени там преди няколко дни. Калта съответно падна заедно с мазилката и трябваше да се вземат мерки за запазването гредите в необходимият вид. Решението беше рабица, шприц и мазилка. Луд умора няма, повтарям се, но е точно така и щом се решеше нещо то се правеше, а после коментарите бяха до безкрай...
Оказа се, че по фасадата са правени известни промени, на някои от които аз съм присъствал като дете, за други не знаех, ама в резултат на всичко това каменният зид беше нарушен на някои места. Една от вратите беше станала прозорец, друга е била по-широка и още няколко други подобни промени, за напасването на което естествено се е зидало с тухли за по-лесно. Тези петна грозяха цялата къща и трябваше да се вземат съответни мерки. Тези така наречени мерки включваха единствено възможният вариант – разходка до близката местност, откъдето на времето добиваха камъни за строеж и търсене на плочи, които поне що годе да приличат на оригинала. После ъглошлайф, диамантен диск прахуляк и всичко от този род. На що змия се наруши спокойствието и как успяхме да се опазим от тях направо не ми се разправя...
Времето минаваше неусетно, ракията привършваше, а заедно с нея и моята отпуска и най-важното заделените за целта Финикийски знаци. След двуседмична борба с мазилки, камъни пясък, цимент, прахуляк и др. подобни етапът беше успешно приключен. Лентата беше отрязана, жената захвърли метлата и заяви на всеослушание, че който иска повече да продължава сам.

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Ето това успях да свърша през изминалото лято. На мене ми харесва. Започна да заприличва на нещо много по-различно от това, което беше, а най-важното – старата и оклюмала къща сякаш ми се усмихна и се пробуди за нов живот. Дано е така и дано този мой разказ да доведе до дискусия и обмяна на мнения.
Следва втори етаж и живот и здраве да мога да го направя така, както ми се иска. Там нещата са малко по-сложни и с махане само на мазилка няма да стане. Замислил съм облицовка с ламперия или, това което напоследък му викат сиидинг, но нека да стигнем до там.

[Стефко]

Сайдинга е красиво, но само няколко години. Въобще не го препоръчвам, поне виниловия.

[Stefan2000]

Ами каво да ти кажа? Всеки може да ти даде съвет, но крайното решение си остава твое.
Това което ще напиша си е лично мое субективно мнение, и не трябва да те засяга по какъвто и да е начин.
Горе-долу по реда който си писал.
Напълно те подкрепам да не мажеш камъка с нищо. Едно хубаво миене.
Влагата сигурно ще понамалее. Но подпочвените води все пак ще ги има. Пода на мазето също ще трябва да се изолира. Ще остане само евентуалното просмукване на влагата по стените, от основата нагоре по капилярен път. Ще си покже. Но в никакъв случай не запечатвай мазето херметически. Добре сте направили с тази дървена дограма! Аз. единствено бих я байцвал малко по-тъмно. Това е във връзка с представата ми за цялосната бъдеща визия на къщата. Тук нещата вече не са много ясни. Това е селска къща, в селски район, и трябва да си остане такава. Според мен си прибързал като си измазал гредите предварително. Могли са да останат видими, интегрирани в дизайна на къщата, байцвани и промазани. От тях нагоре втория етаж. Липсва му малко, еркерното изнасяне, за да се доближи до класически вид. Предполагам, мислиш за някаква изолация? Ако е така, ако ползваш 10см дебела изолация на етажа, би могъл да се постигне лек еркерен ефект. След това по всички хоризонтални и вертикални ъгли обрамчване с дъски, байцване и промазване в същия цваят като останалата дъвения. Също така и обръщане на прозорците с по една дъска, или поне една отгоре. Съответно и обработка на чардачето в същия цвят. Горе-долу така го виждам.
Ламперията която споменаваш, вероятно имаш предвид нещо като сачак. Ако е така, не, ще стане като финландска сауна. За дървена обшивка може да се мисли единствено в стил Жеравненска къща, но не съм убеден как ще си отива на тази къща. А за сайдинг просто забрави. Вероятно не искаш да заприлича на това чудо което се появи това лято насред наше село

[zlatko64]

Аз също не бих сложил сайдинг. Спретнато е, но на тази къща няма да стои. Според мен тя трябва да си остане такава - рустик, грубо, не съвсем равно и т.н. Впрочем от какво е горния етаж? Кирпич, тухла? По нашия край има много кирпичени къщи и не им трябва никаква изолация, убедил съм се сам. Достатъчно е да не се мокрят и това е. Евентуално попълване на компрометираните места, рабица, лека замазка и това е.

За камъните - станало е много красиво и вероятно не им тр. никаква химия за имрпрегнация. Тази импрегнация за която говоря е подходяща за бетонните тротоари - при мен установих/а и не само аз/, че през бетона се просмуква вода. Като го намазах с тази импрегнация това не се случва и смятам, че това също ще спомогне за отстраняване на влагата.

ПП. Според мен във форума могат да се рекламират стойностни неща - като този писател за който говориш

ПП2. Може ли снимки от вътре? Каква е височината на стаите? Когато правих моята къща излях бетон на пода, постелих един найлон от тия за оранжерии, върху него наковах летвите за дюшемето, наредих изолация м/у летвите и тогава наковах дюшемето - получи се, дори и да има някаква влага тя е несъществена.

[goshob]

Здравейте,
Най-напред бих искал да благодаря на отзовалите се. Съветите и мненията наистина с удоволствие приемам и ще ги обмисля обстойно, все пак имам цяла зима пред себа си.
Имаше известно претупване на нещата, особено в края на моят разказ и явно останаха някои неясни моменти. Сега ще се опитам да обясня пропуснатото и дано успея.
Къщата няма маза. Строена е направо върху земята като пода отвътре е майко мила... Изринах всичко в една от стаите, където беше най-зле и имам представа за какво става дума. Пръст, явно глина, след това бичмета и върху тях дюшеме. Имало е малко сгур, но определено не е стигала плътно до дъските за да има място къде да се разхождат мишките . След като беше изчистено всичко това сложихме, найлон, арматурна мрежа и бетон около 8 см. По този начин стигнах почти на равно с нивото на двора, но малко по-ниско. От горе ще има фибран, замазка и после ще видим.
Гредите не можеше да запазя така, както са. Имаше и такъв вариант по едно време, но като се откриха от късите страни на къщата всичко това отпадна. Ето една снимка, от която вярвам, че се разбира за какво иде реч.

Прикачен файл:

Проблемът е в това, че те се застъпват по ъглите, а на двете срещуположни страни има отстояние между тях, което е попълвано с камъни кал и всевъзможни други подръчни материали. На всичкото отгоре са и доста криви, така че фугите между тях са твърде големи и щеше да бъде много трудно да се запълнят достатъчно надеждно. Поради тези причини решението беше да се запечатат отново, но не с кал, а с рабица и циментов разтвор.
Сайдинг или каквото име да носи тази пластмасова история е абсолютно изключен. Това е селска къща, която макар и обновена трябва да остане самобитна и да се вписва в околната среда. Неправилно се изразих, използвайки понятие, което не приляга изобщо на замисъла. Идеята за вторият етаж е малко по-друга.
Етажа не е тухлен, а това което навремето е било доста популярно по селата – паянтов. Технологията в общи линии е следната – вертикални греди изграждащи скелета на къщата, наклонени (паяанти), които осигуряват стабилността по хоризонтала и плет. Този плет обикновено се е правел от цепени по средата лескови или букови пръти дебели около 30 – 40 мм. За да стане плет са поставяли и допълнителни вертикални гредички, доста по-тънки от основните на около 50 – 60 см една от друга. Всичко това се заплита докато прътите са сурови и не се използва нито един гвоздей. Всичко е дървено, включително снадките между гредите. В гредите има издълбани канали, където се запъват крайщата на плета и т.н. След завършването на плета се маже с кал и слама от вътре и от вън, и стената в крайна сметка става дебела около 20 см. При мен явно от вън е мазано и с хоросан, като на двете по-къси стени е била пръскана мазилка, а другите са останали гладки. На предната фасада имаше на времето разни орнаменти, но за съжаление голяма част от тях е безвъзвратно повредена.
Идеята за този етаж е да съборя мазилката на местата, където се е напукала, подкожушчена и най-вече да открия някои от вертикалните греди от конструкцията. Върху тях ще се коват нови вертикални, а след това хоризонтални летви, така че да се оформи скара и да се изправят кривините. Всичко това ще излезе около 10 см навън и ще оформи нещо като еркер, за който Стефан споменава в своят пост. Следва минерална или каменна вата и дървена обшивка на целият етаж. Дъските са снадени с нут и перо, а на челната страна имат по 2 надлъжни канала, на което в нашият край му казват вагонна шарка. Балкона, който придава целият чар и колорит на къщата няма да се пропусне изобщо.
В най-общи линии идеята е да се получи нещо такова.

Прикачен файл:

4166503932.jpg (53.54 KиБ) Видяна 13073 пъти

Дограмата ще се сменя. Бях споменал по-горе, че това е едно от слабите места на съществуващата дървения и няма друг начин. Опитвам се да запазя поне в общи линии формата на прозорците, но с майстора е зор по понятни причини. Правейки всички тези фокуси с обшивката може би ще се наложи мястото на дограмата малко да се измести в посока на вън, но това ще се решава, когато се започне и се види как ще изглежда. Има много неясни въпроси по отношение как точно са били закрепени съществуващите прозорци, но и това е следващ етап. Не ми се пипаше нищо повече през лятото защото имах достатъчно друга работа, а времето ми беше премерено.
Вижда се, че ако успея да реализирам този проект дървото ще е доста. Материала не е вече такъв проблем, какъвто беше в началото и смятам, че съм го решил. Това, на което държа е, че чам ли ще е, то той трябва да е местен, задължително добре и правилно изсушен, а за това все още се намират добри хора из раьона, които са се погрижили и се грижат за такива като мен. Стига да знаеш къде и как да почукаш и да поискаш. И тук отново не мога да се сдържа и да не цитирам моя колоритен съсед, който имаше готова теория за моите сравнително експедитивни действия: "Овай ала дойде и за час си найде све що му требе, а ми се щурамо с године...". Тази дискусия се провеждаше съответно в кръчмата като най-подходящо място за подобни форуми Ами така е, дори в Библията не случайно е казано: "Почукай и ще ти отворят..."
Та думата ми беше за дървенията и нейната подръжка във времето. Тук наистина въпросът е мако сложен и дискусионен и най-вече не съвсем ясен поне за мен. Ще се радвам да чуя мнения и най-важното да споделите опит. Тези дъски трябва обезателно да се грундират с някакъв вид консервиращ грунд, а след това поне 2 ръце лак в съответният цвят. Цветът използван за дограмата на долният етаж е череша, но ми се струва, че наистина би било добре да се отиде към малко по-тъмна разцветка от рода на орех например. Питането е на коя марка лак да използвам. Имам известна ориентация към Becker или Sadolin, ама като изключим рекламната страна все ми се иска някой да сподели как реално тези лакове се държат на слънце, дъжд и сняг.
Това са вижданията ми за вън. Вътре е следващ етап и ще го поставя на обсъждане, но първо искам да завърша чертежите на къщата. Има един момент свързан с минало разместване на някои стени и промяна на оригиналната конструкция на първият етаж, който малко ме безпокои, и за което бих искал да поговорим. Работата е там, че аз претендирам да разбирам от корабни конструкции, а къщите са ми само хоби, така че ще питам знаещите, но когато му дойде времето. Иначе височините на стаите в двата етажа са различни. Първият е сравнително нисък – стаите са не повече от 2.30 – 2.40. Вторият е висок – около 3 м.