Като заговорихте за свински главички,и ние вчера си купихме една.Махнах им бузите,сварих ги за 20 мин.в подсолена вода с бахар и д.лист.Като се охладиха ги овъргалях в червен и черен пипер и чубрица и сега висят на хладно и си чакат виното за довечера.Останалата главичка ще приготвя с кисело зеле и една супа ще завъртя за ракийката
Голямо пиене ще падне довечера и то само за 2 лв. 
Много искам да ви се оплача и да ви посъветвам ама никога да не правите като мен. Правя си аз питката и си викам я двойна доза, че половината за пица да остане ве. И ич се не сещам кво ще си докарам до главата. И по точно декларацията "А аз повече тесто няма да меся, ти си можеш." А такова хубаво споразумение имахме той пицата аз спагетите. И прибирам се вчера от работа аз по никое време и с целия си акъл казвам на титуляра "Няма проблем ве, ще направя пицата." Възнаграждава ме щастлива усмивка и притежателят й врът и при лошите. В тоз момент аз почвам да се съмнявам дали съм със разсъдъка си, нооооооо вече рекла. И кат рекла ша прави и ша си вика, че е водоплаваща на ум.
Извадих аз тестото, което кротко си лежеше у ладното да втасва. Половинката от питката. И го разделих на две. Две защото вкъщи един брой никога, ама никога не е достатъчен. Наклепах пак хубаво масата и си разточих на мойте правоъгълни квадрати. Тавите дето пека са с такъв фасон. Правоъгълни са си де от самата печка. Някак транспортирах от масата в тавите, които надлежно помазах с олио и поръсих с брашно и взех се чудя ся ква да е плънката. Едната не я чудя много щот серсема дезертьор умира за луканкови и сие та режа от сежука дето виси със страшна сила в мазето. Така де вися вече зинзирика у фризера и си приготвям и ивички червена печена камба в буркан ама чисто купешка. Мноо са опущих таз година с чушките. Отварям буркан домати и заливам тестото с него. Разпределям равномерно. В мойто зимнина има и босилек и чесън, но все пак допоръсих с малко още сух босилек. След това нарязах на тънки полумесеци лук и разпределих и него. Сложих и ивичките чушки. Тук идва леката ми авария породена от неопитност. Ми така де ся аз правя спагетите. Там грешки не допускам. Обаче хич не съобразих/туй ша да е щото преживявах още нетипичната си роля на прецакано/ че суджука е сушен сиреч не му трябва много и е доста по добре да го сложа по късно, за да не съхне още и пече в повече. Както и да е аз наредих и него. Добавих и парченца топено сирене. Кога съм се сетила загрея фурната не повни. Най вероятно като съм вадила тавите. Значи мят на двеста и пичает. В тоз момент Юдата пристига ухилен и вика ади сядаме. Ми викам ади ама нарежи мезе поне ве. Наряза. Даже ме умилостиви с едно блъди мери и настърга кашкавала.Седнах аз и придърпах дъската поне да режа за втората седнала. В рязане и сладки приказки, които имат за цел да забравя колко водя ятото на водоплаващите идва време за кашкавала. При консумацията единодушно приехме, че това е момента и за седжука по принцип. И дигам още малко нагоре да се разтопи само шашко. Обичаме го мек и на конци а не запечен с другото от самото начало и първото ми творение е готово. Преди мъжо да омете две трети от тавата САМ изглеждаше така:




