Krass е прав. В поливните системи няма такива понятия. Това обаче не е причина да се карате. Малко да разясним нещата.
Капкови маркучи:
Според изпълнението - твърди и лентови.
Според монтажа - надземни и подземни.
Основни параметри - разстояние между капкообразувателите (10; 15; 20; 30; 33; 40; 50; 60; 75; 100; 125; 150 см) и дебит на капкообразувателя (от 0,5 до 4 литра в час), диаметър - 12, 16 и 20мм.
Това е за маркучите с вградени капкообразуватели. Най-често се използват с разстояние 20, 30(33) и 60см и дебит 2 и 4 l/h. Тези с големите разстояния трудно се намират пък и няма много смисъл от тях. За култури с големи разстояния на засяване се използват външни капкообразуватели. Те биват регулируеми и с фиксиран дебит. Идеални са при овощни дръвчета, лози ... При тях дебита е в много широки граници от 2 до 150 l/h.
Разбира се има и други разновидности според дебелина на маркуча, компенсиращи и обикновени ........
Разпръсквачи:
При автоматизираните поливни системи няма такова понятие като хидранти. Това е друга бира. Хидрантът е устройство за водовземане - при противопожарните системи а при напояването е устройство монтирано някъде в двора където да си включиш бързо и лесно маркуча.
Но както казах няма място при автоматизираните системи. Там се използват разпръсквачи - роторни и дефлекторни. Роторните са с въртяща се глава и поток. Това осигурява струя с голям радиус устойчива на вятър. Напояват само в кръг и сектора (ъгъла на поливане) обикновено може да се регулира. Дефлекторните са неподвижна глава и фиксиран или регулируем сектор. Използват се за сравнително малки радиуси на поливане. За разлика от роторните има дефлекторни които могат да покриват и правоъгълник а не само кръг.
Има и разпръсквачи за малък дебит. Те са незаменими там където дебита на водоизточника е малък а трябва да се покрие голяма площ. При малък дебит и по-дълъго време за поливане успешно се напояват големи площи. Такива са например МР-ротатор на Хънтър.
Това до тук се отнася за разпръсквачите с изскачаща глава. Има и много други видове, но тези са основни за автоматизираните системи.
Общо взето проектирането на една поливна система си е тънка работа. Рядко се получава добре само по чертеж. Има си неща които е добре да се видят на място. Има няколко основни неща които трябва да се спазват:
- разпръсквачите трябва да пръскат глава до глава - площта за поливане на даден разпръсквач трябва да се покрива от друг, насрещен разпръсквач а не само да се застъпват
- разполагането на разпръсквачите трябва да е съобразено с околни предмети. Например един роторен разпръсквач може направо да свали кората на близкостоящо младо дръвче или да ти направи китките на конфети.
- трябва да е добре сметнато оросяването - колко мм вода на квадратен метър за час осигурява даден разпръсквач. Не може да комбинираш в един напоителен кръг разпръсквачи с големи разлики в оросяването. Например МР-ротатор с роторен. Площта напоявана с МР-ротатора ще остане не напоена а тази на роторния ще я удавиш.
- трябва да се сметне дебита за всеки кръг според възможностите на водоизточника.
- за напояване на храсти се използват храстови модели.
- за тесни и дълги участъци се слагат дефлекторни с правоъгълно покритие.
- за монтаж на бетон се слагат изскачащи на 5см.
- за напояване и аериране корени на дръвчета и големи храсти се слагат специални шахти с капак.
И още много други подробности. Е, ако някой иска да стане както трябва де. Една програма няма как да ти ги направи тези неща. Може да ти помогне да направиш красив чертеж и да ти направи някои основни сметки и ориентировъчно разполагане на разпръсквачите. Освен това тези програми се разработват от даден производител и се използват данните на неговите продукти които да различни от тези на конкурента.
Аз поне не съм виждал универсални такива. За да разучиш такъв софтуер трябва да се занимаваш сериозно с тази дейност. Не си заслужава за направата на една поливана система. Че и за 10 пак не си заслужава.
Малко дълго стана ама дано да е било полезно.
Капкови маркучи:
Според изпълнението - твърди и лентови.
Според монтажа - надземни и подземни.
Основни параметри - разстояние между капкообразувателите (10; 15; 20; 30; 33; 40; 50; 60; 75; 100; 125; 150 см) и дебит на капкообразувателя (от 0,5 до 4 литра в час), диаметър - 12, 16 и 20мм.
Това е за маркучите с вградени капкообразуватели. Най-често се използват с разстояние 20, 30(33) и 60см и дебит 2 и 4 l/h. Тези с големите разстояния трудно се намират пък и няма много смисъл от тях. За култури с големи разстояния на засяване се използват външни капкообразуватели. Те биват регулируеми и с фиксиран дебит. Идеални са при овощни дръвчета, лози ... При тях дебита е в много широки граници от 2 до 150 l/h.
Разбира се има и други разновидности според дебелина на маркуча, компенсиращи и обикновени ........
Разпръсквачи:
При автоматизираните поливни системи няма такова понятие като хидранти. Това е друга бира. Хидрантът е устройство за водовземане - при противопожарните системи а при напояването е устройство монтирано някъде в двора където да си включиш бързо и лесно маркуча.
Но както казах няма място при автоматизираните системи. Там се използват разпръсквачи - роторни и дефлекторни. Роторните са с въртяща се глава и поток. Това осигурява струя с голям радиус устойчива на вятър. Напояват само в кръг и сектора (ъгъла на поливане) обикновено може да се регулира. Дефлекторните са неподвижна глава и фиксиран или регулируем сектор. Използват се за сравнително малки радиуси на поливане. За разлика от роторните има дефлекторни които могат да покриват и правоъгълник а не само кръг.Има и разпръсквачи за малък дебит. Те са незаменими там където дебита на водоизточника е малък а трябва да се покрие голяма площ. При малък дебит и по-дълъго време за поливане успешно се напояват големи площи. Такива са например МР-ротатор на Хънтър.
Това до тук се отнася за разпръсквачите с изскачаща глава. Има и много други видове, но тези са основни за автоматизираните системи.
Общо взето проектирането на една поливна система си е тънка работа. Рядко се получава добре само по чертеж. Има си неща които е добре да се видят на място. Има няколко основни неща които трябва да се спазват:
- разпръсквачите трябва да пръскат глава до глава - площта за поливане на даден разпръсквач трябва да се покрива от друг, насрещен разпръсквач а не само да се застъпват
- разполагането на разпръсквачите трябва да е съобразено с околни предмети. Например един роторен разпръсквач може направо да свали кората на близкостоящо младо дръвче или да ти направи китките на конфети.
- трябва да е добре сметнато оросяването - колко мм вода на квадратен метър за час осигурява даден разпръсквач. Не може да комбинираш в един напоителен кръг разпръсквачи с големи разлики в оросяването. Например МР-ротатор с роторен. Площта напоявана с МР-ротатора ще остане не напоена а тази на роторния ще я удавиш.
- трябва да се сметне дебита за всеки кръг според възможностите на водоизточника.
- за напояване на храсти се използват храстови модели.
- за тесни и дълги участъци се слагат дефлекторни с правоъгълно покритие.
- за монтаж на бетон се слагат изскачащи на 5см.
- за напояване и аериране корени на дръвчета и големи храсти се слагат специални шахти с капак.
И още много други подробности. Е, ако някой иска да стане както трябва де. Една програма няма как да ти ги направи тези неща. Може да ти помогне да направиш красив чертеж и да ти направи някои основни сметки и ориентировъчно разполагане на разпръсквачите. Освен това тези програми се разработват от даден производител и се използват данните на неговите продукти които да различни от тези на конкурента.
Аз поне не съм виждал универсални такива. За да разучиш такъв софтуер трябва да се занимаваш сериозно с тази дейност. Не си заслужава за направата на една поливана система. Че и за 10 пак не си заслужава.
Малко дълго стана ама дано да е било полезно.
