От какво зависи сечението на кабелите? 555 мнения

[Palawnik]

Относно избора защитата. Там нещата са малко по-сложни когато говорим за група консуматори. Ако решите може да се пусне нова тема. Имам такава идея, но нека приключим с тази. Само да дам преднина на практиците. Три двигателя трифазни 5,10,15 kW се захранват от едно табло. Как се избира ПРЕДПАЗИТЕЛ (бушон) за таблото?
Когато е за единичен консуматор пак имам известни съмнения дали практиците знаят как се избира.
При автоматичните прекъсвачи работата ясна. Ама как беше при предпазител(бушон).
Господа Практици подготвям Ви анкета.
От какво зависи избора на ПРЕДПАЗИТЕЛ (бушон), а не на автоматичен прекъсвач:
1.Номиналният ток на консуматора.
2.Върховия ток на консуматора.
Давам Ви 24 часа преднина да помислите. Надявам се да се явите малко по подготвени.

[Милен]

Давай новата тема Нека тази се заключи че се изчерпа и всички стигнаха до еднакво мнение

[Palawnik]

Не съм сигурен, че сме стигнали до единомислие. Все още липсват мнения на култови фигури в този подфорум. Все пак 34 са отговорили по определен начин, а само 3-4 се включиха активно в дискусията. Липсва ми мнението на създателя на темата "В ПОМОЩ НА МЛАДИЯ/и не толкова/ ЕЛЕКТРОТЕХНИК"
Трябва да се знае как се подготвя младото поколение
Грешки в младите години после трудно се изкореняват

Ако се заключи темата ще отнемем възможността хората да се защитят и да изразят своята позиция. Това вече не е в духа на форума.

[Милен]

Да хубаво е да се изчака и тяхното мнение

Пред фактите и боговете мълчат

[Тани]

Да хубаво е да се изчака и тяхното мнение

Пред фактите и боговете мълчат

Така си мислиш ти! Тук не е така

[Palawnik]

Определяне сечението на проводници и кабели за ниско напрежение
Сечението на проводниците и кабелите за ниско напрежение се с определя с оглед на следните условия:
1.Допустимо нагряване при номинален режим

Iдоп = Iм/(K1*K2)
където:
Iдоп е допустимият ток на проводника или кабела;
Iм - максималният продължителен ток, А;
К1 - корекционен коефициент на допустимия ток на проводниците и кабелите в зависимост от броя на едновременно захранените проводници и кабели
K2 - корекционен коефициент на допустимия ток на проводниците и кабелите в зависимост от околната температура.
Корекционният коефициент K2 се изчислява с израза:

К2 = корен квадратен ((О - Оок)/(О - Оок.доп))

където:
O е допустимата температура на жилото, °С;
Oок - действителната температура на околната среда (въздух, земя), °С;
Оок.доп - околната температура, при която е даден допустимият ток, °С.

Малко мой коментар за тези температури и определяне на този коефициент:
В оригинала О e Titta, но няма как да го напиша.
Околната температура се избира възможно най-голямата в помещението. За офиси без климатик това е през лятото и се приема температура +25°С. Когато ги учих тия неща климатици имаше само в ЦК на БКП и не сме го коментирали. За мазета и студени сутерени може да бъде и по-малка. За работни помещения трябва да е +25 до +30°С в зависимост от помещението. За помещения като леярни, котелни и други подобни трябва да е поне +35°. Тук вече всеки има възможност да твори.
Ако кабела е положен в земя ясно +15°С.
Кога един кабел е положен в земя и кога във въздух? Когато е в земята или на кабелни скари е ясно. Когато е положен директно в мазилката (примерно ПВВМ) също се приема че е положен в земя и температурата е +15°С. Когато обаче е под мазила, но в тръба или кабелен канал. В този случай се приема, че кабела е положен във въздух. Същото важи и когато кабела е положен по стената (захванат със скоби) и отгоре има гипсокартон.
Обикновено допустимата температура на кабела се дава при +20° С. Все пак трябва да се провери в каталог.
Допустимата температура за кабелите е +65°С.
Толкова за изчисляването на коефициента К2.
Коефициентът К1 се определя съглатно таблица 8 към чл. 58 на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Допустимият ток на проводниците и кабелите и номиналният ток на защитния апарат (предпазител или автомат) Iз трябва да са в следното съотношение:

Iдоп = (K3 * Iз)/(K1*K2)
където Kз е минималното отношение (кратност) между допустимият ток за сечението и номиналния ток на защитния апарат
Минимални стойности на К3 при защита на електрически мрежи с предпазители и въздушни автомати е дадена на снимката по-долу.

След като изчислим допустимия ток по двете формулки (никога не ми се е случвало допустимия ток по първата формулка да е по-голям от този по втората). Взема се по-големия и с този ток се отива в таблици 1-7 в Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Да си призная случвало ми се е колеги да незнаят как се ползват тези таблици и този допустим ток откъде се взема.
Това е моята истина по въпроса как се определя сечение на проводник, кабел или шнур. За мен всичко останало са измислици и вариации тип преразказ по спомени от далечното минало.
За да сме коректни след като определим сечението на кабела трябва да направим проверка за допустим пад на напрежението в края на линията.
Надявам се с тези писания да съм бил полезен на всички които искат да знаят. Няма нищо срамно в това да незнаеш, но е срамота да не искаш да се научиш.

[Johny]

Все още липсват мнения на култови фигури в този подфорум. Все пак 34 са отговорили по определен начин, а само 3-4 се включиха активно в дискусията. Липсва ми мнението на създателя на темата "В ПОМОЩ НА МЛАДИЯ/и не толкова/ ЕЛЕКТРОТЕХНИК"

Aз вече съм си исказал мнението. Виж стр. 2 и 3.
Някои пак ги сърби кожата, но за това вече сме говорили.....

Сrez e прав. Започва се от консуматора. Той е нещото, което ще ти върши работа, от което имаш нужда и заради което е цялата дъндания. По нататък са захранващите проводници и най-накрая е защитата. Подхода е на базата, не с какво разполагаш, а какво е необходимо, съобразено с нормите и разчетите

Защото темата е такава: От какво зависи сечението на кабелите?
И както вече казх, важен е консуматорът на ел.енергия. Той ще ни върши работа и спрямо неговите параметри ще избереме захранването и защитата. Ако нещо не отговаря на условията, ще го подмениме. Като по-голямо сечение на проводника за по-маломощни консумтори не пречи, но при по-мощна защита, ел.уреда би се повредил и тя/защитата/ би трябвало в този случай да се замени с по-малка.
При повече и различни консуматори, се поставят единични защити и на групи, като в посока от уреда към захранването, всяка следваща е по-голяма от предидущата с една степен от стандартния ред. Така се постига така наречената селективна защита.
Иначе в разсъжденията на Palawnik няма нищо лошо, а и като белетрист е добър.

Реда е : консуматор/и/-проводници-защита. Естественно, че в бита много от консуматорите не са фиксирани/тези, които се включват в контактите/, но това не значи, че ще пуснеш за всеки контакт отделен кръг с индивидуална защита.
При постоянни консуматори на базата на тяхната мощност/съответно и ток/ определяш с какъв тип и сечение проводник ще го захраниш, и на базата на всичко изброено най-накрая ще избереш и защитната апаратура.
В целия разчет се включват дължина на линията, начин на полагане и т.н., но не можеш да вървиш отзад напред. Нещо от рода: имам АП на 32А например и какъв проводник да положа за някакъв консуматор. Всичко това е белетристика, както вече казах.

[Palawnik]

В целия разчет се включват дължина на линията, начин на полагане и т.н., но не можеш да вървиш отзад напред. Нещо от рода: имам АП на 32А например и какъв проводник да положа за някакъв консуматор. Всичко това е белетристика, както вече казах.

По конкретно поставения ми въпрос конкретно отговаря.

За да реша тази задача приемам следното:
1. Кабела е меден.
2. Кабела е положен на скара.
3. Кабела е многожилен.
4. Кабела не е в сноп, а е самостоятелен.
5. И идея си нямам какъв е товара.

Пиша бавно за да може да четеш бавно и да обмисляш нещата!
1. От таблица 8 към чл. 58 на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии определям коефициента К1=1
2. Изчислявам коефициента К2 = корен квадратен ((65-25)/(65-20)) = 0,942809.
3. От таблицата към предишния ми пост гледа коефициент К3 = 1.
4. По втората формулка Iдоп = (K3 * Iз)/(K1*K2) = (1,0*32)/(1* 0,942809) = 33,941127
5. От таблица 8 към чл. 58 на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии за трижилен кабел (колона 7) виждам най-близкото по голямо число от 33,94. В конкретния случай това е числото 34. Срещу него в колона 1 пише 6.
6. За да съм спазил нормативната база в Република България за този случай минималното сечение което мога да сложа е 6 мм.
7. В зависимост от други условия мога да преценя и да премина на по-горното сечение т.е. 10мм.
В практиката вероятно ще се презастраховам и ще избера сечени 10 мм.

А сега теб да те видя как ще определиш сечението на кабел захранващ товар 13 kW без да определяш защита.

После се надявам да направиш коментар защо товар 5 по-голям се захранва с кабел 6 пъти по-тънак???

Надявам се да ме удостоиш с твоя конкретен коментар на конкретен въпрос.

[Palawnik]

Давай новата тема Нека тази се заключи че се изчерпа и всички стигнаха до еднакво мнение

Милен, добре дошъл във форума

[Милен]

Мисля, че се доказа доста нагледно как сечението зависи от защитата.

Към Palawnik. Напълно съм съгласен с теб за дадените формули. Това е правилният начин за избор сечение на кабел.

Относно полагането на кабелите, не съм убеден че може да се приеме, че ако кабела е положен, директно в мазилка е същото като директно в земя:

Кога един кабел е положен в земя и кога във въздух? Когато е в земята или на кабелни скари е ясно. Когато е положен директно в мазилката (примерно ПВВМ) също се приема че е положен в земя и температурата е +15°С. Когато обаче е под мазила, но в тръба или кабелен канал. В този случай се приема, че кабела е положен във въздух. Същото важи и когато кабела е положен по стената (захванат със скоби) и отгоре има гипсокартон.
Обикновено допустимата температура на кабела се дава при +20° С. Все пак трябва да се провери в каталог.
Допустимата температура за кабелите е +65°С.

Като се поразрових по-подробно открих следното:
В стария ПУЕУ има две таблици 1-3-2 за полагане в тръба (в различни вариянти) и таблица 1-3-3, за полагане на открито - към нея се приравнява и полагане директно в мазилка, зидария или бетон, на лавици или окачени - за земя не се споменава.

В новата наредба №3 заменила стария ПУЕУ, нещата по този въпрос не са изчистени напълно и човек може да се заблуди - мое мнение.

В едно ново ръководство за избиране на кабели http://i048.radikal.ru/0801/33/20695741c853.jpg откривам същото нещо - приравняване на открито с директно в/под мазилка


Сравнявайки токовете за кабел например NYY http://i023.radikal.ru/0801/1e/1e47d71717e4.jpg например кабел NYY 3х4кв.мм. = 32А според данните от таблицата за полагане в въздух и мазилка.
Същия кабел NYY при полагане в земя е 3х4кв.мм.=47А вижте тази таблица http://i026.radikal.ru/0801/98/5b5b9baf0fae.jpg
Някой да не си помисли, че полагането под мазилка е същото като в тръба под мазилка тогава нашия кабел NYY 3х4кв.мм=24А
http://i026.radikal.ru/0801/95/d95962f35248.jpg

Моят коментар е че кабел положен под земя на 0.7м от повърхноста при температура на земята +15гр. (+20гр в новото ръководство) не е при същите температурни условия като този под мазилката. Мазилката или зидарията има по-малка топлоизолационна способност в сравнение с 0.7метра под земята и нейната температура е като на въздуха +25гр ( +30гр по новите данни) Това е мое мнение и с него не ангажирам никого, може да има и друго обяснение

Милен, добре дошъл във форума

Благодаря, попаднах случайно тук и твоята анкета ме накара да се регистрирам