Напишете въпрос свързан със санирането.
Тани - модератор
Колега 8180, винаги съм се доверявал на мнението ти, когато става въпрос за топлоизолации, защото имаш много по-добра подготовка от мен. Ще си позволя обаче, да не се съглася с последния пример, защото от опростяване е станал некоректет. Ако сложиш и една стена на тази топлоизолация, а точката на оросяване е по средата на тази стена, то и сам ще можеш да прецениш на къде ще се премести точката на оросяване с увеличаване на вътрешната изолация.
Аз също оставам с уважение!
8180 - майстор
Тани написа:
Ако сложиш и една стена на тази топлоизолация, а точката на оросяване е по средата на тази стена, то и сам ще можеш да прецениш на къде ще се премести точката на оросяване с увеличаване на вътрешната изолация.
Ами да - участието на стената е относително по-слабо. А, според мен цялото размишление е без практическа стойност.
Електрическата аналогия също работи. Имаш делител 1К/1К. При 1М/1М половината напрежение си е все там, само дето е на 1К или 1М от края. Кото искаш да се задълбочаваш, добави в единия край 10-100Ом и смятай. Горе - долу толкова са аналогичните Алфи (да не ровя).
Професорът твърди, че условията с точката на росата се ВЛОШАВАТ - по-близо до повърхността е точката или на повърхността!!!
Аз, като любител се съмнявам.

Отделно, писах май по-горе - с увеличаване на изолацията условията за конденз по вътрешната повърхност намаляват заради по-топлата повърхност, в което мисля няма спор.

П.П. Очаквах във въпросната теоретична тема да се срещнат специалистите и достигнат единодушие и ПРАКТИЧЕСКИ консенсус, ама нещо не им е кеф - по лесно им е да ни заливат лаиците с "високи" теории. Допускам повечето преподават и им е навик, ама тук ПРАКТИЧЕСКИ Форум. :)
Тани - модератор
8180 написа:
Очаквах във въпросната теоретична тема да се срещнат специалистите и достигнат единодушие и ПРАКТИЧЕСКИ консенсус, ама нещо не им е кеф - по лесно им е да ни заливат лаиците с "високи" теории. Допускам повечето преподават и им е навик, ама тук ПРАКТИЧЕСКИ Форум.
Признавам си, не съм смятал и може и да си прав. Сега нямам възможност да смятам, пък и ти си по добър в сметките, но ми се струва че доста се премества точката на оросяване и не е чак толкова безобидно, колкото го описваш. Нека наистина дадем един практически пример, и да се откъснем от абстрактните теории. Ще ни направиш ли услуга да сметнеш, ако при определени условия точката на оросяване е точно по средата на една стандартна тухлена стена дебела 30 см или колкото ти е удобно, какво ще се случи , ако и добавим 2 см вата от вътре, ако добавим 5 см вата и, ако добавим 10см. Къде ще се измести точката на оросяване , за да си направим практически изводи! Благодаря ти предварително!
8180 - майстор
Доста променяш задачата. Аз я опростих - БЕЗ стената - еднородна, където може и по просто тройно правило да се сметне - виж по-внимателно и началното условие, което съм поставил.

Ще опитам при време, макар в готовите калкулатори да го няма - немският на Марисан го може, но не се оправям с немския и трябва малко на ръка да смятам.

Отделно, че вътрешният повърхностен конденз (за който пише Професорът) се подчинява на по-различни правила и ГЛАВНО зависи от цялостната топлопроводност на преградата и др. по-сложни фактори, описвани от Професора.
Това е видно в почти всеки дом - първо кондензира по стъклата (най-слабо изолирани), после по термомостовете и в краен случай по целите стени. Няма как допълнителната изолация да влоши нещата - само ги подобрява, за което и ти пишеш.

Ето една приблизително сметка (почти на пръсти):
30см. решетъчна тухла и вътрешна ТИ; вътре 20оС и 50% влажност, вън 0оС.
При тези условия приблизително:
Температура на оросяване (Тр) - 9,3оС;
При дебелина на ТИ - 2см, Тр се достига на ~2см от вътрешната повърхност - това е вече на тухлата;
При дебелина на ТИ - 5см, Тр се достига на 3,7см от вътрешната повърхност - това е в ТИ;
При дебелина на ТИ - 10см, Тр се достига на 4см от вътрешната повърхност - това е в ТИ;

Да на пръв поглед точката се мести НАВЪТРЕ от стената, НО И НАВЪН от вътрешната повърхност.
Аналогично в електриката - при по-голямо съпротивление/съпр. на топлопреминаване, токът/топлинният поток е по-малък. За достигане на даден спад на напрежението/температурата е необходимо преминаването през по-голямо съпротивление (в случая дебелина).
Това е, според мен - аматьора.

П.П. Не е отчитана паропроницаемостта на материалите (Мю=1). Реалните материали имат по-високо Мю, при което концентрацията в стената пада по-бързо спрямо температурата.
Заедно с това пада и температурата на росата ("избутва" се навън) до изчезване при добра стена.

П.П.1 Тани,
Не съм правил разделяне и съединяване на теми досега. Може би е по-разумно текущата дискусия (ако продължи, че до тук не е много стойностна) да си отиде в "Теоретичната тема", ако прецениш за уместно и се появят важни инфо и разяснения от специалистите.
gechev - специалист
Цитат:При наличие на паронепроницаема мембрана част от ограничителните условия отпадат,
но се появяват допълнителни инвестиционни и експлоатационни разходи за поддържане на оптималната влажност по изкуствен начин - осушаване.
[/color]/ -- Това писа Професора. Колко са разходите в кинти питам аз? Незнам как да ги изчисля. Щото да не са повече от паропропусклива стена? Щот не знам то ток, компютри. Пък и за достигане на равновесие колко готова топлина ще отиде на халост и колко струва тя. Не съм профи,
а само се интересувам къде е златната среда? Моля обяснете ми.
Ahmakov - специалист
Ето нагледно какво става

Прикачен файл

brick.JPG
brick.JPG (56.49 KиБ) Видяна 2824 пъти

Прикачен файл

20~50~-10~80.JPG
8180 - майстор
Ahmakov написа:
Ето нагледно какво става
Колега,
Предполагам, тук повечето ще се нуждаем от коментар на картинките.

Доколкото аз ги разбирам (може да греша):
- При "гола" тухла, някъде в средата има опасност да се появи ВЪТРЕШЕН (в тухлата) конденз на дифузната влага, АКО се заложи (случи) външна температура по ниска от -10оС. Зависи какво точно "залага/смята" програмата;

- При вътрешна изолация със стиропор, за практически мислимите дебелини, ИМА условия за конденз в стената, като при 2см изолация е най-голям и намалява с дебелината. В този случай местото на конденза "потъва", заедно с дебелината на ТИ, в плътта на цялата конструкция.
В нито един от разгледаните случаи НЕ виждам потвърждение на твърдението на Професора, а точно обратното:
profy написа:
Очевидно при увеличаване на дебелината на вътрешна ТИ това ще означава изместване на точката на росата в стената навътре към (отопляваното) помещение, и при някаква дебелина ще се получи позиционирането й върху вътрешната повърхност или близко до нея в зоната на активен масообмен с въздуха в помещението.
- Не съм уверен в комбинацията за външните условия - -10оС и 80% влажност. За мен това си е мъгла (при -11оС и 65% при -9оС), което май не е масов и продължителен случай (освен крайморските райони, вероятно);

- При наличието на такъв добър инструмент, би било интересно да ни осветлите как изглеждат нещата при вътрешна ТИ с Фибран или вата с пароизолация.
Благодаря,

П.П. Личен (теоретичен) въпрос. На всички картинки местото на конденза е граничната повърхност изолация/тухла. Практически това така ли е или е някаква апроксимация/опростяване/представяне в софтуера? Доколкото съм запознат, явлението се случва при допир на температурната и влажностната линии. На някои от картинките изглежда, че кондензацията започва по-рано - в изолацията.
Тани - модератор
Когато интелигентни хора не могат да се разберат, обикновено става въпрос за различни гледни точки и недоизясняване на понятията. Този случай е точно такъв! Ние с Профи под стена имаме предвид тухления зид, а 8180 има предвид цялата стена заедно с изолацията! В общи линии всички говорим за едно и също нещо , но от различна гледна точка :partyman: Важното е, че дискусията тече културно, за което искам да благодаря на всички участници в нея. Специално благодаря на Ahmakov за онагледяване на примерите, които дадох. Доколкото аз мога да схвана картинките, при гол тухлен зид без топлоизолация никъде няма точка на оросяване :? Може би, защото няма място с достатъчно голяма температурна разлика(граница)? И аз също ще помоля за кратък коментар на картинките, за да видя дали съм ги разбрал правилно.

ПП при малко повече свободно време, се наемам да преместя мненията за топлоизолациите в по-подходяща тема :2thumbs:

ПП2 gechev не знам как стоят нещата при строеж само с твоите тухли без наличие на термомостове и с достатъчна дебелина за да не е необходима допълнителна топлоизолация, но при другите системи е препоръчително да има подаване на свеж въздух. По тази начин донякъде се контролира и влажността на въздуха, за което предполагам говори и Профи. Това се налага от понижената инфилтрация, която ограничава притока на кислород, необходим на живите организми. Загубите на топлина се избягват в голяма степен с използването на добър рекуператор, а харчения от него ток е нищожен и няма практическа полза въобще да го включваме в сметките, предвид първоначалната инвестиция!

ПП3 Струва ми се, че на картинката с 5 см ТИ външната температура е различна отколкото на останалите картинки?
profy - специалист
Тани написа:
...използването на XPS (фибран), като топлоизолационен материал. Дали върши работа и за пароизолация?
В строителната практика се приема по емпирични наблюдения, че пароизолация на външна стена не е нужна, ако:
1. Стената е изпълнена от еднороден материал (дървени греди, тухли и т.н.);
2. Стената е изпълнена в 2 слоя, при което коефициентът на съпротивление на материала на паропроницаемост на вътрешния слой Rn > 1.6 м2·ч·Па/мг
( в Прил. 6 на Н-ба 7 е 1.5 м2·ч·Па/мг).
Минималната еквивалентна дебелина Seqv-value [m] на втория слой при различни материали се определя по формулата
Sequ = 1.6 x Mu [м] или за пенополистирен екструдиран XPS с плътност 30-50 кг/м3 - 0.021; пенополистирол експандиран EPS - 0.08.
Дюлгерите казват да, химиците казват не.
gechev написа:
...къде е златната среда?
Най-доброто решение е хомогенен зид от тухли, осигуряващи топлоизолацията и оптималния микроклимат.
На обратния край са вътрешните ТИ, с пароизолации и осушаване.
8180 написа:
...
В нито един от разгледаните случаи НЕ виждам потвърждение на твърдението на Професора, а точно обратното.
Не съм запознат с математическия модел, положен в основата на софтуера на графиките,
предполагам, че дадените фигури се базират на модела на Прил. 6 от Наредба 7.
Фигурите с дебелини на изолации 20 мм и 50 мм очевидно илюстрират теоретичната теза за придвижване (чрез стесняване) на точката на кондензация към помещението.
А при някакви други комбинации от температури и влажности тясна кондензационна полоса може да бъде примерно в средата на тухлите
и ще се придвижва навътре при непрекъснат модел на дебелината, а не дискретни стойности.
Първата фигура с дебелина на ТИ 100 мм по този модел няма физически смисъл, понеже ТИ едновременно се явява и паронепроницаема мембрана -
кондензация не може да има поради липса на водни пари в стената. Това е недостатък на модела по гранични условия.
А при абсолютната нула К - или някъде към нея отвън, точката на кондензация ще бъде на вътрешната повърхност на ТИ, колкото и да е дебела,
независимо от изчислителния модел, максимално навътре за кратък период от време.

Сега по същество. Разглеждането на топлоизолационните конструкции (стена+топлоизолационен слой) и процесите в тях единствено с апарата на топлотехниката е съвършено неправилно.
В случая е въведен един емпиричен модел, който дава известна представа за процесите, но не бива да бъде основа за изчислителна процедура за проектни цели.
Съвместните топло-масообменни процеси, които се извършват в разглежданите строителни конструкции се обуславят поотделно
от температурната разлика и разликата в концентрациите; накръстните ефекти по правило рядко се отчитат.
Принципно недопустимо е в масообменни процеси, в които участват не само газови фази - в случая и течна фаза,
концентрациите да се представят чрез парциални налягания.
При това процесите се осъществяват в капилярни среди - проникването на водни пари се описва чрез нелинейния закон на Жюрен,
а капилярната кондензация - от нелинейния (експоненциален) закон на Келвин.
Много характерен момент при топлоизолациите на (повечето) строителни конструкции е, че доминиращите капиляри са разположение хоризонтално,
а термокапилярното движение (накръстен топло-масообменен процес) е съществено.
Освен това в самия топлоизолационен слой (полистирен, вата) е налице капилярна контракция, която променя (увеличава) динамично коефициента на паропроницаемост Mu.
Важното в случая е, че капилярната константа за водата при температура 20 °С е а=0.38 см, или над тази дебелина на конструкцията капилярните явления са съществените.
Теорията и практиката на тези капилярни процеси от 1. род се разглежда от науката "Физико-химия на повърхностните явления".

Желаещите да се запознаят с теорията и практиката на капилярните явления могат да го сторят с най-добрата монография
Аdamson, Gast. Physical chemistry of surfaces (6ed, Wiley, 1997).Publ.: Wiley-Interscience; 6 edition (August 4, 1997).
8180 - майстор
Уважаеми Професоре,
Вероятно съм едни от малкото, които биха опитали да вникнат в тезите Ви тук.
Бих започнал с една любима сентенция:
"Всяко наше достижение априори е несъвършено и се явява само стъпка към съвършенството, което от своя страна е илюзия".

Съгласен съм, че напредъкът в науката поне от век е интердисциплинарен, съответно и методите/моделите. Няма да се учудя, ако в бъдеще се наложи да отчетем и проучванията на някой психолог, но мисля, че нито темата, нито Форумът като насоченост отговарят на високото Ви ниво.

Като Модератор съм притеснен, че ТУК обявявате общоприети Нормативи за "недопустими и грешни".
Доколкото съм запознат, методът от Пр.6 на Нар.7 е възприет поне в Европа, САЩ, Канада и Русия. Нямам "багаж" да гадая накъде и как ще се развие/промени в бъдеще, но засега е ЗАКОНЕН И ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН. Приемам, че за Вас е достойно предизвикателство да промените това, но не виждам ЗАЩО ТУК. :?

Няма лошо да ни запознаете евентуално с ПРАКТИЧЕСКИ ЗНАЧИМИТЕ НАСОКИ от Вашите разработки, но, моля не очаквайте от нас да захвърлим маламашките и под "нацепения таван" да четем 800 стр. на английски непозната материя.

Моля, бъдете по-уважителен към аудиторията и нейните цели.

За да не приемете горното като заяждане, ще си позволя да коментирам и съществото:
profy написа:
В строителната практика се приема по емпирични наблюдения, че пароизолация на външна стена не е нужна, ако:
1. Стената е изпълнена от еднороден материал (дървени греди, тухли и т.н.);
2. Стената е изпълнена в 2 слоя, при което коефициентът на съпротивление на материала на паропроницаемост на вътрешния слой Rn > 1.6 м2·ч·Па/мг
( в Прил. 6 на Н-ба 7 е 1.5 м2·ч·Па/мг).
Минималната еквивалентна дебелина Seqv-value [m] на втория слой при различни материали се определя по формулата
Sequ = 1.6 x Mu [м] или за пенополистирен екструдиран XPS с плътност 30-50 кг/м3 - 0.021; пенополистирол експандиран EPS - 0.08.
- За Rn - за мен е странно "коефициентът на съпротивление...." :? В Приложение 6 се говори за "съпротивление на дифузно преминаване". Емпиричната норма, указана от Вас с неравенството не се среща там. Без допълнителни пояснения имате и числова разлика 1000х.

- За Sequ = 1.6 x Mu [м] - този параметър също не се среща в Приложението.
Без допълнителни разяснения, размерността [м] е некоректна. Остава неизяснено на какво е "еквивалентна" тази дебелина. В Наредбата се среща подобен параметър - "дифузно еквивалентна дебелина - Sd = Mu*d", за който размерността [m] e коректна.

Без да подценявам научната Ви висота, предлагам да слезем на по-практично ниво ТУК.

С уважение,

Тема "Нацепване на таван след вътрешна изолация." | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: