"Направи сама" на печката :) 327 мнения

[kuger]

Здравей, Съни!
Много ме кефи стилът ти на писане, но най ме кефят рецептите и снимките към тях.
Надявам се по-често да ни радваш с творенията си.
Весели празници!

[Съни]

Благодаря много за вниманието и оценката. Дано съм ви полезна и тук таме забавна.

Дойде един от най красивите христиански празници и викам да ви представя едно сътворено от мен нещо си с прасешко. Това, което ще видите и прочете правих за един личен празник наскоро, но стискайте палци и днес пак да ми се получи. Ето каква беше последната веселба:
То у нас делниците е кат хан, имах си хас на празник да не се обзаведа с гости, та взех умувам аз таз свинска плешка ко да я сътворя ем да е вкусно, ем да не му се връткам много, ем да не ще много гарнитурена компания, че мезелък си има, а и не ми се върти около печката а около питиетата и салатката дет ша е сто вида туршии и нинам си още кво. Та ето кво измъдрих. Една кавърма дето сътворих в два вида, че претенцията обичал бил еди-как си, ако обичам. За целта освен месото,което нарязах на хапки като за кебап, обелих и си образувах на луни поне пет глави кромид. Ама туй с лука го напраих преди да почна да готвя защото първо нарязаното месо овкусих по моя си тертип с обичайните заподозрени: сол, чер пипер, кориандър, мащерка, кимион, две лъжици сос уорчестър и още две соев сос. Обърках хубаво и го пратих у ладното да чака тежката гемия, сиреч аз, да изплува. В моя случай не чака много - само два часа, но аз ви съветвам да се направите на по-тежки и да удължите времето на 4 часа. Намърдах го аз в един тиган, по длибочек, и го запържих в оливце така убаво да ми се зачерви. След това трябваше по канона вечен да го загася с една чаша червено винце ама аз имал едно ниню беличко останало та изневерих на канона и ливнах него. Гостите се беха ангажирали с питиетата, ама не моем ги чакам аз, та така. Похлюп и оставих се задуши. Естествено, че доливах и водица де, но не прекалявах. В туй време всъщност започнах да оревавам лука. Никога не мога да запомня за колко точно време вече е удушено обаче не е било повече от час. На последен отхлюп там някъде ми беше крехко и напълно удушено без - о чудо - да е загоряло, че обикновено такава е съдбата му. Междувременно аз съм спретнала и салата и чудо, че и салфетки съм изровила - ей това вече е баш чудо - и го вадя от тигана. На негово място шльопвам ревльото и доливам още мъничко оливо. Джур джур джур и лука си е стъкленичак вече. И тук идва разделението на народите. Негово благородие си го ще само така, тъй че заделям аз една паница за него, а останалото ми разкош разпределям в гюведжета като отгоре режа на ивици чушка - в случая цървенка беше- и гъби на едро. Наливам съвсем малко вода зарад зеленчука и похлюпвам с капачетата. Строявам във фурната и включвам на 200 с вентиле. Проверявам да не загорят, щот съм бляла и немат водица, и когато ме убедят че са готови, а те оправни, бързо ме избаламосват - има няма пол час - махам капачетата и стрелям с по едно яйцо. Естествено, че мойто се маха веднага кат измия ръцете от черупките дет съм посяла даже, щото аж си обича рохко клонящо към сУраво, но на другите давам време след което сервирам поръсени с червен пипер и мъничко самардала щото тя и яйцата са обожават вкъщи - голема либоф начи.
И те така. Ша са видя в зор ако трябва да обясня членоразделно що фотОграфа ми е избрал да снима най очуканото ми гюведже обаче ви моля да се концентрирате върху съдържанието:


Мъжовото заблуждение, че руча кавърма и


моeто виждане за нещата от живота - разбирай манжата

[Съни]

И с пожелание за весели празници и една благодатна и щастлива година за всички поствам и една дива двудневна моя си сага от изминаващата вече 2013 година, от която пък може да почерпите някоя идейка за Новогодишната трапеза.

И пояснявам - това ми се случи на една от задушниците, когато не можах да стигна до гробища и вместо това си организирах див уикенд у дома, но пък спах спокойно, щотуууу съм си заслужила всеки от прякорите започващ с лудо... Ето какво всъщност сътворих:

Ден петък. Първи почивен за мен /щот съм построила аз комунизма де/ ама ми е лошо та две не видя. Цял ден се люля таз глава, ама пък като обещаела ша творя сладкиш. А обещаяла понеже, щото ,къде нема кажа години, са търпим с моя и кво да правя ся. Ми порових аз из онез вълшебници дето ми дават вдъхновение и изрових едно естествено много „фасул”. Заклатих са до магазинта и се снабдих с два компота праскови - исках кайсии ама и те явно с ниско кръвно и се беха изпокрили. Доволна, че не се закопах със стъкленията у некой коловоз са добрах дома и след разговор на високо равнище със себе си, че нема не искам и ако обичам да не ме мързи, щот една сладурана ми рече веднъж, че обещаното е като завещано, аз строявам следните продукти:
6 яйца, 1 ч.ч. захар, 1.5 ч.ч. брашно, 1 бакпулвер, 2 компота - в моя случай от праскови, но кой квото, 1 пак. краве масло.

Иииии на дъното на тавичка разтопих кравето масло и хубаво си наредих резените праскови. Покрих хубаво дъното. Ей, добре че имам просветление та взех два компота. Случва ми се и на мен от време на време или просто ме е домързяло излизам пак. Така де, два компота ми дойдоха идеално - визирам плода. След това отделих три белтъка - немаше сакътлъци - и всичкото друго яйца разбих заедно със 1ч.ч. захар и брашното, в което съм разбъркала и бакпулвера. Направих си труда и да го пресея даже, ама то щото обзавелас с ново сито та да не седи опаковано. Факт, че по добре е така, но инак не винаги се втелясвам. Излях сместта върху плодовете и метнах да фаща тен. През това време разбих белтъците на сняг с 1/2 ч.ч. захар. Когато чудото получи приятен загар, го извадих и още топло го залях със студения сироп от компота, който ша ми се не надяваш се бях сетила запра в хладното. След това с дървена шпатула изпонамазах творението си с белтъка. И що па реших украсявам нинам, но нали нов шприц ади и той да се изцапа та правих нещо там. Очевидно ми е раждясала художествената илюстрация и ша я възстановявам ама врътнах нещо там и завърших с ефирен полъх - ба ефирен- от шоколадови пръчици. Заключение:
Лесно много вкусно и по тази причина никой нема мрънка, че розичките пльокнали. Име няма, но ми се върти нещо от сорта на "Сладкиш против ниско кръвно"


и:

[Съни]

Ден събота. Не ме боли глава. Не ми е лошо. Квото и да е било мина и днес ша блея в компа. Лошо решение щото веднага бивам надлежно отзаблудена, че днес е задушница. Ами сега? До гробища няма стигна ама пък... И тук идва на помощ другото ми аз под формата на лудото ленче дето е измислило пет неща да сътвори за днес. Явно това ми аз е по силно от мен и се опратям. започвам с един кекс. Боже как го мразя туй. Един път поне да се беше опекло като хората. Вкусни ги правя всеки път ама в повечето случаи я вилица я лъжица за консумация требе предлагам. Вчера не стигнах до там но пак се изложих та:
Трябват ми 4 яйца. деля на жълтъци и белтъци, 3/4 ч.ч. олио,1,5 ч.ч. захар,1к.ч. - 70-80мл. гореща но не кипнала вода, 1,5 ч.ч. брашно пресято с 1п. бакпулвер.
Разбих жълтъците със захарта и добавих олиото на тънка струйка след което и врялата вода. Поръсих бавничко и брашното с добавения бакпулвер и разбих.Сурнах щипка сол. Отделно разбих белтъците на сняг с 1/2 ч.ч. захар и добавих и тях като ръснах и знам ли колко капки лимонов сок докато бърках уж внимателно. Тук имаше големи сакътлъци под формата първия сняг на пода, че къде ли пък да пада, но все пак заснежих и кекса. Извадих си формата за кекс дето е цяло чудо, че знам къде е и намаслих и обръшних, че аман от неща да изляза. Изсипах половината смес и наръсих какао, в моя случай нес кафе - това имал- след което покрих със смлени орехови ядки. Не съм прекалявала обаче де щото мелещия му писна на средини. може би стотина грама знам ли. Отново наръсих с нес кафето и покрих с останалата смес.
Загрях фурната и включих само отдолу. на 180 и след десет минутки включих на вентилатор от всекъде да го обгрижва. Ми не ми аресва фасона, но на вкус става и не се яде с лъжица. Ще го снимам и срязан ама фотото са шляе по Витоша ся. Тъй де, туй е офишъли версията.

[Съни]

Още е ден събота и главата почва леко боли щото ленчето замислила десет та поне с две три сколасам. Налитам аз на едно чудо дето пак се преценява предимно по критерии лесно е и само се прави. Чета аз заглавие и шок и ... ми ся това как ша го пиша ве. Ми както си е. Ще правим "ненаситната калугерка" и толкоз.
За целта съм скрила кривия кекс у холта да ми не трепе ентусиазмот и вадя 5 яйца, 1,5 ч.ч. брашно, 1 ч.ч. захар, 1 ванилия,1 п. бакпулвер.

Разбих аз яйцата със захарта - благодаря ти Боже немаше снегове тук- и добавих брашното с бакпулвера и ванилията. Изсипах в тава и изпонаредих ядки срязани на половин орехи. Изпекох на 180 с вентилето отвсекъде и оставих изстива на балконта. Там место имаше, у хладното вече не. Напълно изстинало докато праих други зулуми го прибрах дома и нарязах някак на ромбове триъгълници... аве нещо си. И се заех със сиропа, за който сложих в тенджерка 1,5 ч.чаша захар, 1,5 чаша вода, 1п. масло - аз сложих маргарин щото можело, и 1 с. лъжица какао - в моя случай пак до нес кайвето опрях.
Насиропирах го на котлона и горещо го излях върху ненаситната. Вярвайте ми не знаех че нищо подобно като това може и мен накара проям сладко. Е силно казано, но опитах и даммм, доволна съм. Колко е ненаситна не знам, но за любителите на шекер маала ще е сладка хапка тази калугерка.

[Съни]

Деня не спира да е Събота - за несведущите всите простотии тогаз творя щот съм чадо родено понеделника - та продължавам аз. Сладко, сладко ама и аз ще трябва да ям, пък то солено анцъ. Едното оставих за неделята сиреч днес щот каталясах а другото се направих че го няма ама пък да видим. Та питка си искам аз ама ми писна все краля слънце правя и понеже луд на шарено се радва ша я правим шарена таз.
Разчистих аз плота и в голяма купа пресях 600 гр брашно. Предвидете и за разточване. Аз лесна греба от чувала ама който прави сметка ша му трябва още докато разточва. Направих кладенче и в него изсипах шупналата вече разтворена във водичка - хладка такава- 30г. мая заедно със щипка захар. Продължих с с малко олио знам ли колко ливнах там. рецептата казва 30 мл. ама аз не мога го меря това, и добавих и ч.л. сол.
Замесих тестото и го оставих да се съвземе от грубия ми подход. Може би час. След това премесих и разделих на три топки. Първата омесих едно хубаво с червен пипер. Втората с чубрица, а третата ожълтих с къри. После всяка топка разточих на правоъгълник, нещо от мойте квадратните стана но правоъгълник де. Ша творим руло. Намазах я с олио и я поръсих със самардала. Орижиналето вика сол ама аз като не чувам... Втората горе доле правоъгълник без мерене и и тя отгоре, пак процедура мажа. Третата и тя по реда и вече съм ги трупнала. Завивам на руло. Туй красивото го режа на парчета от къде пет сантима. Не ми вярвайте на сантиметтрите въобще. Аве режа там уж на равни парчета и в намаслена и поръсена с знаете какво тава ги полагам на една страна и оставям да втасат. По литература са девет парчета. И отиде на спа център върху печката:
Фурната си беше загрята та шаренията ми се приземи на средна скара на 200 докато се запече. Естествено не допуснах да не бъде омазана за назидание с жълтък и прясно млечице едно убаво. Първо изглеждаше така:



Но на среднощната вечеря сервирах това:

[kuger]

Еее, туш съм, браво!

[bulhomes2]

[swissmad]

Браво Съни.

[Stefan_62]

Честита Коледа на всички! Ето и моята коледна благинка от вчера /пълнена пуйка/, собствено производство във фурната

Въпреки, че беше вносна, стана перфектна.