П. Петков написа:Аз съм един от малкото идиоти, които си правят конзолните кутии сам. Използвам ПВС тръба ф63х3. Отрязвам цилиндър с дължина 8 см, след което му пробивам няколко радиални отвора (за кабела, и за да влиза малко гипс). След това правя две тапи, като отрязвам друг цилиндър с дължина 65мм, който го срязвам надлъжно и го нагрявам с пистолет за горещ въздух. Изправям и охлаждам цилиндъра между две метални плочи, като го превръщам в плоскост. Очертавам кръгове с диаметър 63 и 57мм, изрязвам ги грубо с гилотина и накрая ги струговам на едно малко стругче (С210). Едната тапа (задната) я правя със стъпало ф57мм и я залепвам с "Тангит". Стъпалото е необходимо, защото имаше случаи, при които в процеса на натикването на конзолата в отвора с гипса, дъното се отлепваше и навлизаше заедно с гипса навътре в цилиндъра. Предната тапа (ф57мм) е без стъпало и я ползвам за запушване на цилиндъра при гипсирането, като това улеснява шпакловането. Същата я ползвам многократно и за монтажа на другите кутии.И всичко това за 4 ст за бройка от магазина???P.S.Прикачен файл:IMG_0569[1].jpg
Този, който е конструирал това недуразумение С210, да му изсъхнат ръцете и да си препикае дипломата! От една страна фрикционен самоход, а от друга - задно седло на "лястовича опашка"!!! Сигурен съм, че той никога не е нарязвал с метчик или плашка резба на струг, ползвайки задното седло!
Решението дойде, след като се мъчех жестоко при смяна на контакти, като се има предвид, че цялата ми силова инсталация е с 4мм2. (А бяха "златни" времена, когато нямаше банани, но мостовият проводник беше по 20-30ст. метъра.) Конзолите, които купувах са плитки и много лесно се чупят. Доста по-късно видях, че в "Ехнатон" продават и дълбоки конзоли, но колелото вече се беше завъртяло. Не се занимавам професионално с електроинсталации, а и времето е в изобилие (Както казва Остап Сюлейман Ибрахимович Берта-Мария Бендер бей Задунайски: "Времето, което имаме, това са парите, които нямаме!") . Иначе нито е по-лесно, нито по-евтино, нито по-бързо! Само ходенето до "Ташев и Галвинг" за тръба, струва колкото няколко дузини конзоли. Първоначално ги правех без дъно, като слагах смачкани вестници, но после идеята се "избистри". Решението за затапване на тръбата с материал от самата нея, възникна при необходимостта да правя дълъг, затапен ПВЦ цилиндър, който се наложи да ползвам за сваляне на ръжда от дълги, стоманени детайли, с помощта на солна киселина. Трудно беше и да челосвам цилиндрите, тъй като стругчето, дори и с обратните челюсти, не хваща добре сравнително мекото ПВЦ, особено когато цилиндърът е дълъг, а слагането на люнет за такава глупост си е направо светотатство! Впоследствие, челосването започнах да го правя с помощта на планарна ръкохватка със шкурка, като при очертаването на образувателната и рязането, ползвах номера с картона, който ползват тръбарите (Навремето, майсторите така са ме учили).
P.S.
Понеже стана въпрос за ръжда, много добре се сваля ръжда, като детайлите се потапят и престояват в прокиснало джибри.
Скачайки от тема в тема, като дойде реч за "дузина конзоли" и етимологията, сещам се, че веднъж помолих да попитат един "професинален" преподавател-футболист от НСА, дали знае откъде произлиза понятието "дузпа" (От "дванадесет крачки" на френски - Douze pas) . Естествено, той не знаеше, но ми казаха, че след изясняване на въпроса, гордо и назидателно обяснявал на така наречените "студенти" произхода на думата. Както е казал някога съмишленикът на Джон Уиклиф - Ян Хус: "O, sancta simplicitas! А бе, Джон Уиклиф, направо си е бил късметлия! Него со го изгорили след ексхумация, докато на същия събор Ян Хус са го опекли жив!:)
Дори с ПВА1 е по-лесно, защото можеш да върнеш излишното в гофрето , за да не пречи, отколкото с мостовак който освен, че е дебел и твърд, няма къде да го мушнеш. Ех, това последното как ми се получи 
