ЕВРОКОД в България 31 мнения

[BLUEPUPIL]

Нова информация касаеща Еврокодовете-----'' От 6 януари 2014 година всички нови строежи, които се възлагат по реда и условията на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, ще трябва да се проектират и изпълняват по нормативите на ЕС, съобщи пресцентърът на Министерството на инвестиционното проектиране. За останалите се определя едногодишен преходен период от датата на влизане в сила на наредбата, през който конструкциите на строежите може да се проектират както по действащите национални нормативни актове за проектиране на строителни конструкции, така и по Еврокодовете, без да се смесват националната и Еврокодовата система ''

[BLUEPUPIL]

ФЕВРУАРИ-2014 Европейският комитет по стандартизация (CEN) представи стратегия и план за глобално въвеждане на еврокодове в строителството, които да бъдат прилагани като единна нормативна рамка (единен европейски стандарт, заменящ 33 национални стандарта), която регулира пазар от повече от 560 милиона потребители.
Намаляването на регулаторната тежест в строителния процес, сигурността на инфраструктурата и качеството на строителството се гарантират от единни норми, които да бъдат прилагани във всички страни – членки на ЕС.
Еврокодовете не само обезпечават ниво на сигурност на инфраструктурата, което е от полза за всеки гражданин на ЕС, но и максимално улесняват работата на инженери, проектанти, изпълнители и производители на строителни продукти.

[ribnikolaevi]

Говоря за натоварвания от сняг, вятър и полезни товари които исторически е очевидно че са наред. Допреди 5-10 години натоварването от сняг на средностатистически покрив беше 80-100 кг/м2 и очевидно в годините не е имало проблем. Завишиха го почти двойно на 150-200 кг/м2 -айде викаш си нека има сигурност и за в годините напред. Ама сега с Еврокод нещата отиват на 400-500 кг/м2 Питам се кому е нужно - все пак снегът е сравнително предвидим - не е като земетръса. Едно удвояване на товара в покрива реално тръгва надолу по цялата конструкция та до основите и накрая имаш почти утрояване на цената.

За кой район е това?

[Tsilkov]

Това което съм писъл е по принцип като методология. Оказа се обаче че нещата не са чак толкова плашещи (те от тогава и коригираха някои моменти) - тази информация беше на база една обществена поръчка по която работих преди година и от общината се отказаха от Еврокод. Тази година обаче по ЗОП еврокдоа е задължителен и след няколко месеца вече ще имам цифри точно с колко се оскъпяват нещата.

[ribnikolaevi]

та имам усещането че това ще е финалния пирон в ковчега на строителната индустрия в България

Ако оскъпяването (Eврокод)ще доведе до по-устойчиви на земетръс сгради го подкрепям.

Говоря за натоварвания от сняг, вятър и полезни товари които исторически е очевидно че са наред. Допреди 5-10 години натоварването от сняг на средностатистически покрив беше 80-100 кг/м2 и очевидно в годините не е имало проблем. Завишиха го почти двойно на 150-200 кг/м2 -айде викаш си нека има сигурност и за в годините напред. Ама сега с Еврокод нещата отиват на 400-500 кг/м2 Питам се кому е нужно - все пак снегът е сравнително предвидим - не е като земетръса. Едно удвояване на товара в покрива реално тръгва надолу по цялата конструкция та до основите и накрая имаш почти утрояване на цената.

Все пак те моля да бъдеш конкретен! За кой район са написаните по-горе цифри?

Между другото, цифрите на натоварването от сняг се дават от националното приложение, за което еврокод няма никаква вина. И за нито един район в България не съм видял такова повишение на нормативното натоварване от сняг. Говоря точно за това национално приложение.

[Tsilkov]

Все пак те моля да бъдеш конкретен!

Югозападна България - Област Бурхас. Таблиците за натоварване са по национално приложение , но после се умножават по коефиценти в зависимост от типа сграда, наклон на покрив, образуване на снежни торби..................Не знам обаче дали разбра от коментарите ми, но аз не изчислявам сгради а при мен идва готовия продукт така че няма как да ти опиша детаили.

[ribnikolaevi]

Коефициентите са друго нещо. Ти пишеш за товар в кг на кв.метър. Коефициентите са си коефициенти. Има леко завишение тук там, но нормативния товар съвсем леко се е променил, поне за местата където ме е интересувало. Не съм гледал цялата карта, но ще я разгледам внимателно.
Понеже споменаваш коефициентите, да ги подхванем и тях.
Кой коефициент за натоварване от сняг се е завишил от влизането на евронормите? Коефициента за сигурност на натоварване ли, капата ли ( за отчитане на височината), мютата ли (за отчитане формата на покрива и особености, като снежни торби и подобни)?
Не оставам с впечатление ,че са особено завишени. При капа и мю си е физика, а тя не се е променила.

Едно сериозно и важно завишение е при смятане на продънването (донякъде и срязването). Съвсем в правилната посока. По българсите норми (досегашните) продънването висеше на косъм и често по конструктивни съображения проектантите завишаваха авмировката за продънване. Има литература по въпроса, сравнение на нашите и евронормите и опитни резултати. Като име на човек, който сериозно е разчепкал проблемът - доц. Ат. Георгиев - УАСГ.

[XEON]

Аз да попитам. Като станат сеченията на конструкцията по големи трябва ли да променям размера на тухлите към по дебел зид?

Не,няма нужда да правиш зидовете по-широки,те и без това не са носещи.Но тънкият момент е,че ако гредата над зида е по-широка от ширината на стената,кофража се усложнява.

Сега вече разбрах, защо не схвана нищо от моя пост Нямаш и бегла представа от съвременно строителство.

И осветли нази незнающите какви мисли витаят в главата ти като изричаш/пишеш словосъчетанието съвременно строителство.

тоя тънкия момент със кофража не зависи от дебелината на тухлите?

Като не зависи ,тогава върху 25см. зид направете греда широка 40см. ще бъде много добре естетически издържано. След време като не ви хареса почвате да я криете с гипскартон или окачен таван. Или пък под съвременно строителство jekasus сигурно има предвид безгредова плоча, при която кофража е опростен- няма греди под плочата. Тя обаче има няколко недостатъка: Тъй като не се ползва рамкова кострукция, както е при гредовата плоча се налага направата на шайби; стъпването на плочата върху колоните без капители (каквато е масово практиката у нас) не е много подходящо за сеизмични райони; и понеже си правите къща за вас е хубаво над външните стени да има греди за да сте спокойни, че армировката е добре закотвена в тях дори и при условие, че от бетоновия възел ви дакарат не дотам качествен бетон (което също често се случва).

[IvanR]

Аз да попитам. Като станат сеченията на конструкцията по големи трябва ли да променям размера на тухлите към по дебел зид?

Не,няма нужда да правиш зидовете по-широки,те и без това не са носещи.Но тънкият момент е,че ако гредата над зида е по-широка от ширината на стената,кофража се усложнява.

Сега вече разбрах, защо не схвана нищо от моя пост Нямаш и бегла представа от съвременно строителство.

И осветли нази незнающите какви мисли витаят в главата ти като изричаш/пишеш словосъчетанието съвременно строителство.

тоя тънкия момент със кофража не зависи от дебелината на тухлите?

Като не зависи ,тогава върху 25см. зид направете греда широка 40см. ще бъде много добре естетически издържано. След време като не ви хареса почвате да я криете с гипскартон или окачен таван. Или пък под съвременно строителство jekasus сигурно има предвид безгредова плоча, при която кофража е опростен- няма греди под плочата. Тя обаче има няколко недостатъка: Тъй като не се ползва рамкова кострукция, както е при гредовата плоча се налага направата на шайби; стъпването на плочата върху колоните без капители (каквато е масово практиката у нас) не е много подходящо за сеизмични райони; и понеже си правите къща за вас е хубаво над външните стени да има греди за да сте спокойни, че армировката е добре закотвена в тях дори и при условие, че от бетоновия възел ви дакарат не дотам качествен бетон (което също често се случва).

Бъркаш понятията за стенна и рамкова к-ции. Наличието на греди не означава. че к-цията е рамкова, както и наличието на шайби не изключва гредите. Наличието на капители зависи от продънването, което от своя страна зависи донякъде от вертикалния земетръс и основно от постоянните и временни товари. Колкото до р-рите на сеченията да те ще са по- големи и от материяли с по- добри характеристики. Това за сеченията важи в по- голяма степен за рамковите к-ции.

[XEON]

6.4. Продънване
(1) НП от 1988 г. са със силно ограничен обхват, който не съответства на съвременното тотално прилагане на безгредови плочи.
(2) С измененията на НП през 2008 г. за изчислителните проверки и конструирането срещу продънване се прилагат моделите от ЕС2. --- т. е. след, като приключи строителният бум.