При перманентна работа и постоянно затоплена тръба проблем няма. Ако обаче котелът работи в "старт-стопен" режим, кондензна вода се стича всеки път при първоначално затопляне на комина (естествено през студените месеци), а също и при незапален котел и естествена конвекция (ако тя е допусната). Металът е студен, а повишената абсолютна влажност на въздуха при стайна температура, довеждат до изсушаването му, вследствие охлаждане в тръбата. Вероятно, влага кондензира и при запалването на по-влажни дърва. Ако тръбата е изолирана, то изолацията трябва да се прави изцяло догоре, защото кондуктивният пренос на топлината от изолирана към неизолираната част е съществен. При тухлените комини кондез няма, защото от една страна те попиват влагата, а от друга са и доста по-добри изолатори. Има един доста интересен ефект, който се наблюдава при първоначално палене на котел в помещение, което дълго време е неотоплявано, но в резултат на положителна температурна инверсия въздухът, както вън така и вътре в сградата е леко затоплен. Ако коминният клапан е бил плътно затворен, в комина има останал стълб от силно охладен въздух. При отваряне на клапана и опит да се запали горивото, въздушният стълб "изтича" в помещението (коминът "връща") и освен че всичко се пълни с дим, помещението се "обогатява" и с миризмата на катранени сажди (най-вече при горене на въглища), която миризма е особено неприятна. За съжаление, тя е доста устойчива, бързо дифундира в тъкани и грапави повърхности и дълго време не може да изчезне. За да се избегне това, може да се ползва пропан-бутанова горелка, която запалена в някоя от дроселните клапани, предизвиква "изтласкване" на студения въздух през комина, без той да може да навлезе обратно в помещението.
. Неръждаемият комин е от тънка ламарина, която се стопля много бързо (говорим за изолиран комин) и край с конденза. 
