Първата ти схема е на принципа - водна кула, където резервоара е в най-високата точка на системата и налягането се ограничава от височината на водното ниво в резервоара. Такава система може да се автоматизира като вместо пресостат се ползват поплавъци за водно ниво в резервоара. Недостатъци - голям товар разположен високо, усложнява конструкцията, която трябва да го носи.
Хидрофора предсталява резервоар под налягане, който не е необходимо да е разположен над необходимото напорно ниво. Преди да измислят мембранните разширителни съдове, освен водните помпи ползваха допълнителен компресор за въздух, който създава налагане в затворения резервоар. Така част от резервоара е пълен с вода и друга част с въздух. Въздуха служи за пружина, която осигурява налягането на водата в резервоара, независимо от обема и тъй като въздуха е многократно по-свиваем от водата и промяната на обема на водата, поради източане или напълване, не води до съществена промяна на налягането в хидрофора . При ходрофорите с мембранни съдове отпада необходимостта от компресор. Съдът е разделен на два обема от мембраната и въздуха се напомпва еднократно в единия обем и така докато не се спука мембраната или друга загуба на херметичност.
И така самия хидрофор не се свързва към една тръба, а резервоарът му (разширителния съд) има само една тръба, която служи и за вход и изход. Малките хидрофори имат разширителен съд (резервоар) от двайсетина литра и този резервоар служи най-вече като капацитет за изравняване на пулсациите в налягането. Т.е. при консумация помпата работи почити непрекъснато. колкото обема на разш.съд е по-голям, той ще служи повече и за резервоар. Все пак мембранните съдове с голям обем са и по-скъпи като инвестиция за резервоари. Така че, за битови нужди се предлагат съдове за вкопаване и към тях се включва хидрофора, който захранва къщата, а водопровода или сондаж/кладенец с друга помпа пълнят резервоара и така големия резервоар остава вкопан и не е под налягане.
Хидрофора предсталява резервоар под налягане, който не е необходимо да е разположен над необходимото напорно ниво. Преди да измислят мембранните разширителни съдове, освен водните помпи ползваха допълнителен компресор за въздух, който създава налагане в затворения резервоар. Така част от резервоара е пълен с вода и друга част с въздух. Въздуха служи за пружина, която осигурява налягането на водата в резервоара, независимо от обема и тъй като въздуха е многократно по-свиваем от водата и промяната на обема на водата, поради източане или напълване, не води до съществена промяна на налягането в хидрофора . При ходрофорите с мембранни съдове отпада необходимостта от компресор. Съдът е разделен на два обема от мембраната и въздуха се напомпва еднократно в единия обем и така докато не се спука мембраната или друга загуба на херметичност.
И така самия хидрофор не се свързва към една тръба, а резервоарът му (разширителния съд) има само една тръба, която служи и за вход и изход. Малките хидрофори имат разширителен съд (резервоар) от двайсетина литра и този резервоар служи най-вече като капацитет за изравняване на пулсациите в налягането. Т.е. при консумация помпата работи почити непрекъснато. колкото обема на разш.съд е по-голям, той ще служи повече и за резервоар. Все пак мембранните съдове с голям обем са и по-скъпи като инвестиция за резервоари. Така че, за битови нужди се предлагат съдове за вкопаване и към тях се включва хидрофора, който захранва къщата, а водопровода или сондаж/кладенец с друга помпа пълнят резервоара и така големия резервоар остава вкопан и не е под налягане.
: