С благодарност за инж. Кашлук (http://uacg.bg/filebank/att_4260.pdf), понеже такива материали трудно се откриват в нета.
I.1 Видове бетонови пътни настилки
В строителната практика се различават няколко вида бетонови пътни настилки, като в
повечето случаи те притежават две общи черти. Първо, те противодействат на
натоварването от трафик, чрез якостта на опън при огъване на бетона. Ако се използва
армировка, то нейното предназначение се свежда до контролиране на развитието на
пукнатини в бетона, а не до поемане на натоварване. Втората обща черта е, че бетонните
настилки се свиват, поради влажностното съсъхване на бетона и се разширяват при
нагряване, тези деформации трябва да бъдат обезпечени. Различните видове настилки
използват фуги, армировъчна стомана или и двете.
Терминът „конвенционални бетонови настилки“ се отнася до обикновени фугови,
армирани фугови и фугови, с непрекъсната армировка бетонови настилки. Проектирането
и изпълнението на фугите е от изключителна важност за тези настилки. Те се изпълняват
функцията на повърхностен слой (overlay) в цялостната конструкция на настилката.
I.1.1. Фугови настилки от обикновен (неармиран) бетон
Фуговите настилки от обикновен бетон се състоят от неармирани полета от неармиран
бетон с размери между 3.6 и 6m, с напречни съсъхвателни фуги между тях. Фугите са
разположени близко една до друга, за да не се формират пукнатини в полетата, преди края
на експлоатационния срок на настилката. Топлинните деформации, както и тези от
съсъхване, се реализират в очертанията на фугите. Много важен момент при неармираните
настилки е предаването на товарите през фугите. Ако те се компрометират, при движение
по настилката се получават удари, които причиняват дискомфорт на пътуващите и
значително съкращават живота на самата настилка. Предаването на усилията от двете
страни на фугата се реализира по два начина – чрез поставяне на дюбели и/или чрез
взаимодействие между добавъчните материали (interlock) в бетона, от двете страни на
фугата.
От ключово значение за експлоатационното поведение на този тип бетонови настилки
са:
- Първоначална гладкост на настилката, която е функция от качеството на
строителство;
- Правилен избор на дебелина на настилката, с оглед предотвратяване на напукване в
очертанията на полетата;
- Ограничаване на разстоянието между фугите, за да не се образуват пукнатини в
полетата между тях;
- Правилен проект, детайл и изпълнение на фугите.
I.1.2. Фугови стоманобетонни настилки
Основната разлика между фуговите стоманобетонни и бетонни пътни настилки е по-
големият размер на полетата и наличието на неголямо количество армировка. Полетата при
стоманобетонните настилка най-често са с размери между 7.5 и 10 m, но са изпълнявани и
такива с размер на полето до 30 m. При подобен размер на полето, фугата задължително
трябва да е дюбелирана. Нормално площта на дюбелите е в рамките на 0.1 - 0.25 % от
напречното сечение в надлъжно направление и по-малко в напречно направление.
Армирането на полетата може да се реализира както с пръти, така и със заварени мрежи.
Тъй като армировката се разполага около нулевата линия на напречното сечение тя
няма ефект върху носещата способност на настилката при огъване, а единствено
осъществява връзка между бетона от двете страни на пукнатините. Този вид настилки е бил
по-широко разпространен в миналото и по-малко в съвременното строителство. Тяхното
единствено предимство пред бетоновите настилки е по-малкия брой фуги, но това е за
сметка на увеличения разход за стомана, формирането на пукнатини и по-лошата работа на
фугите. При тези настилки движението в зоната на фугата е значително по-голямо, което се
отразява на предаването на усилията през нея. Леката стоманена армировка в полетата не
винаги е в състояние да създаде работещ механизъм за предаване на усилията от двете
страни на пукнатините и затова около тях, при движение често се получават удари (както
при фугите).
I.1.3. Стоманобетонни настилки, с непрекъсната армировка
Стоманобетонните настилки с непрекъсната армировка се характеризират с наличието
на значително количество армировъчна стомана и липса на фуги. Обикновено процентът на
армиране в надлъжна посока е в рамките на 0.4 – 0.8. В напречна посока количеството на
армировката е по-малко.
В настилката се формират напречни пукнатини на разстояние 0.6 – 2 m една от друга.
Армировката не позволява отваряне на пукнатините, като по този начин осигурява
взаимодействие между добавъчните материали и предаване на срязващите усилия през
пукнатините. Този вид настилки се анкерират в двата си края за да не се допусне
изкривяване вследствие на диференциално съсъхване (curling).
По този начин са изпълнени огромен обем пътни настилки в това число магистрали и
самолетни писти по целия свят, при различни климатични условия. Те се характеризират с
по-плавно движение, без удари и респективно с по-дълъг експлоатационен срок.
I.1 Видове бетонови пътни настилки
В строителната практика се различават няколко вида бетонови пътни настилки, като в
повечето случаи те притежават две общи черти. Първо, те противодействат на
натоварването от трафик, чрез якостта на опън при огъване на бетона. Ако се използва
армировка, то нейното предназначение се свежда до контролиране на развитието на
пукнатини в бетона, а не до поемане на натоварване. Втората обща черта е, че бетонните
настилки се свиват, поради влажностното съсъхване на бетона и се разширяват при
нагряване, тези деформации трябва да бъдат обезпечени. Различните видове настилки
използват фуги, армировъчна стомана или и двете.
Терминът „конвенционални бетонови настилки“ се отнася до обикновени фугови,
армирани фугови и фугови, с непрекъсната армировка бетонови настилки. Проектирането
и изпълнението на фугите е от изключителна важност за тези настилки. Те се изпълняват
функцията на повърхностен слой (overlay) в цялостната конструкция на настилката.
I.1.1. Фугови настилки от обикновен (неармиран) бетон
Фуговите настилки от обикновен бетон се състоят от неармирани полета от неармиран
бетон с размери между 3.6 и 6m, с напречни съсъхвателни фуги между тях. Фугите са
разположени близко една до друга, за да не се формират пукнатини в полетата, преди края
на експлоатационния срок на настилката. Топлинните деформации, както и тези от
съсъхване, се реализират в очертанията на фугите. Много важен момент при неармираните
настилки е предаването на товарите през фугите. Ако те се компрометират, при движение
по настилката се получават удари, които причиняват дискомфорт на пътуващите и
значително съкращават живота на самата настилка. Предаването на усилията от двете
страни на фугата се реализира по два начина – чрез поставяне на дюбели и/или чрез
взаимодействие между добавъчните материали (interlock) в бетона, от двете страни на
фугата.
От ключово значение за експлоатационното поведение на този тип бетонови настилки
са:
- Първоначална гладкост на настилката, която е функция от качеството на
строителство;
- Правилен избор на дебелина на настилката, с оглед предотвратяване на напукване в
очертанията на полетата;
- Ограничаване на разстоянието между фугите, за да не се образуват пукнатини в
полетата между тях;
- Правилен проект, детайл и изпълнение на фугите.
I.1.2. Фугови стоманобетонни настилки
Основната разлика между фуговите стоманобетонни и бетонни пътни настилки е по-
големият размер на полетата и наличието на неголямо количество армировка. Полетата при
стоманобетонните настилка най-често са с размери между 7.5 и 10 m, но са изпълнявани и
такива с размер на полето до 30 m. При подобен размер на полето, фугата задължително
трябва да е дюбелирана. Нормално площта на дюбелите е в рамките на 0.1 - 0.25 % от
напречното сечение в надлъжно направление и по-малко в напречно направление.
Армирането на полетата може да се реализира както с пръти, така и със заварени мрежи.
Тъй като армировката се разполага около нулевата линия на напречното сечение тя
няма ефект върху носещата способност на настилката при огъване, а единствено
осъществява връзка между бетона от двете страни на пукнатините. Този вид настилки е бил
по-широко разпространен в миналото и по-малко в съвременното строителство. Тяхното
единствено предимство пред бетоновите настилки е по-малкия брой фуги, но това е за
сметка на увеличения разход за стомана, формирането на пукнатини и по-лошата работа на
фугите. При тези настилки движението в зоната на фугата е значително по-голямо, което се
отразява на предаването на усилията през нея. Леката стоманена армировка в полетата не
винаги е в състояние да създаде работещ механизъм за предаване на усилията от двете
страни на пукнатините и затова около тях, при движение често се получават удари (както
при фугите).
I.1.3. Стоманобетонни настилки, с непрекъсната армировка
Стоманобетонните настилки с непрекъсната армировка се характеризират с наличието
на значително количество армировъчна стомана и липса на фуги. Обикновено процентът на
армиране в надлъжна посока е в рамките на 0.4 – 0.8. В напречна посока количеството на
армировката е по-малко.
В настилката се формират напречни пукнатини на разстояние 0.6 – 2 m една от друга.
Армировката не позволява отваряне на пукнатините, като по този начин осигурява
взаимодействие между добавъчните материали и предаване на срязващите усилия през
пукнатините. Този вид настилки се анкерират в двата си края за да не се допусне
изкривяване вследствие на диференциално съсъхване (curling).
По този начин са изпълнени огромен обем пътни настилки в това число магистрали и
самолетни писти по целия свят, при различни климатични условия. Те се характеризират с
по-плавно движение, без удари и респективно с по-дълъг експлоатационен срок.
Ако трябва да ги изрязвам,няма да станат добре. А за армировката слага се долу или горе,по средата усилията на опън и натиск са = на 0 и арматурата не върщи нищо 
