• 1
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 107
Всеки да напише по някоя весела случка или виц.
profesionalist_wood - майстор
10-те най-тъпи престъпления в САЩ
Янктън , Северна Дакота.

Жена е арестувана докато присъства на сбирка на бойскаутите, в която участвал доведеният и син. На сбирката се провеждала демонстрация на куче-търсач на наркотици. След като кучето се разходило из публиката се проближило, подушило дамската и чанта и сигнализирало. Полицаите открили торбичка със марихуана вътре.



Номер 9

Колорадо спрингс: Млад мъж влезнал в малък квартален магазин, носейки пушка и поискал всичките пари от касата. Изплашеният касиер напълнил всичко налично в подадената му торба и я подал на крадеца, който поемайки я зърнал бутилка скоч. Поискал касиерът да сложи и нея в торбата, но получил отрицателен отговор. Яростно размахал пушката, но отново получил отрицателен отговор с мотива “Защото не съм сигурен, че имате навършени 21 години.” Крадецът настоял под предлог, че ги е навършил, но касиерът отново отказаъл. В този момент крадецът бръкнал в джоба си, извадил портфейла си и подал шофьорската си книжка на касиера, който след като се убедил в навършените 21 му подал бутилката скоч. Крадецът грабнал торбата и побягнал навън, а касиерът просто се обадил в полицията и издиктувал 3-те имена и адреса на обиджията. Арестували го след 2 часа мъртво пиян в дома му J

Номер 8

Жена обявила луксозната си кола за открадната. Докато описвала марка, модел и отличителни белези, споменала, че в колата има мобилен телефон и дала номера. Полицаят позвънил на номера и за изненада отсреща му вдигнали. Той се представил за купувач, който в момента чете обява в местния вестник. Уговорил си среща с крадеца да купи колата, крадеца се явил на уреченото място, където бил арестуван.

Номер 7

Сан Франциско: Млад мъж влезнал в централен клон на банк оф Америка с намерение да я обере. Седнал на една от пейките и на бланка на банката с множество правописни гршки написал: Това е обир, сложете всички пари в тази торба. Наредил се на опашката и зачакал, но започнал да се притеснява да не би някой да го е видял докато пише бележката и решил да смени банката. Излезнал от Банк оф Америка, пресякъл улицата и влезнал в Уелс Фарго. Наредил се на опашката и като дошъл неговия ред подал бележката на касиерката. Тя първо се възмутила на правописните грешки, след това казала, че не може да му даде нищо, защото е написано на бланка на Банк оф Америка и трябва или да напише нова бележка на бланка на Уелс Фарго или да се върне в Банк оф Америка. Разочарован крадецът излезнал от банката и се върнал в Банк оф америка. През това време касиерката се обадила в полицията и на опашката в банката го арестували.

Номер 6

Моторист бил засечен от радар за превишена скорост. Скоро получил глоба по пощата за 50$ придружена със снимка на нарушението. Вместо да си плати глобата, той изпратил в полицейското управление снимка, на която имало 50$ снимани. На следващата седмица отново получил писмо по пощата. В плика имало снимка на …….. белезници. Още на следващия ден си платил глобата.

Номер 5

Понтак, Мичиган. На дело за притежание за наркотици, обвиняемият Кристофър Янсел, твърдял, че арестът му е невалиден, защото е претърсен без заповед . Прокурорът го контрирал, че не е нужна заповед, защото отстрани издутината на якето му изглеждала все едно носи огнестрелно оръжие. Глупости, казал Кристофър, който бил със същото яке както в деня на ареста. Свалил си якето и го подал на съдията да го огледа. Съдята го поел и опипал подутината, бръкнал в джоба и вътре намерил ……… пакетче кокаин. Смял се толкова силно, че се наложило да вземат 5 минути прекъсване за да се съвземе.

Номер 4

Оклахома сити: Денис Нютън e в съда по обвинение във въоръжен грабеж на магазин. Всичко вървяло добре, докато управителят на магазина не започнала дава показания срещу него. Изведнъж Денис скочил на масата и се разкрещял “трябваше да ти пръсна главата” в следващия миг се усетил и добавил “ ако бях извършил обира”. На журито отнело 20 минути да го осъди на максималната 30-годишна присъда.

Номер 3

Детройт. Двадесет и една годишният Гайтлан минавал покрай 2 полицейски патрула, които били спрели и разказвали на децата от квартала как работи оборудването на полицейската кола. Той се заинтригувал и задал въпрос, как работи системата. Полицаят го помолил да даде някакъв документ за самоличност да му покаже. Гайтлан подал шофиорската си книжка, чийто номер полицаите въвели. На момента изскочило, че Гайтлан е издирван за въоръжен грабеж извършен преди 2 години, арестували го и изпратили в затвора в Сейнт Луис.

Номер 2

Детройт: Двама обирджии от Мичигън влезнали в музикален магазин размахвайки пистолети. Първият извикал : “никой да не мърда”. В този момент неговият съучастник мръднал, първият бандит се обърнал и го застрелял.

Победителят.

Действието се развива в град Шарлот, Нова Каролина.
Адвокат си поръчва кутия пури (24 броя). Много рядък вид и много скъпи ($15,000 кутията).
След като кутията пристига, адвоката бърза да ги застрахова. Направил застраховка на пурите против кражба, всякакъв вид природни бедствия включително пожар. За около месец време, преди още да е направил и първата вноска към застрахователната полица, адвоката изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания.
В иска, той обяснил, че пурите били безвъзвратно загубени “в серия от малки пожари” и настоява застрахователната компания да му изплати загубата. Застрахователната компания отказва да плати, основавайки се на очевидните причини, че адвоката е изконсумирал пурите по най-популярния начин – изпушил ги е. Адвоката ги съди … и спечелва делото!
Произнасяйки се, съдията се съгласява със застрахователната компания, че иска е маловажен и безмислен. Въпреки това, съдията казва, че адвоката държи полица от застрахователната компания, която застрахова пурите против пожар, без да се казва в полицата точно какъв пожар не е приемлив.
Следователно застрахователната компания е длъжна да изплати застраховката.
Вместо да губи време и пари в дълги процедури и апели, застрахователната компания приема решението на съда и изплаща на адвоката $15,000 за да покрие “загубата” на толкова ценните пури в серията от малки “пожари”.
Сега, дръжте се за стола, защото идва най-готината част.
След като адвоката осребрява чека, застрахователната компания пуска оплакване в полицията, искайки ареста на адвоката. Обвиняват го в причиняването на 24 пожара. Арестуват го! В съда, застрахователната компания вади на показ застрахователната полица и адвокатското свидетелство от предишното дело. Адвоката бива обвинен за причиняването на 24 умишлени пожара на застраховано имущество и бива осъден на 24 месеца затвор и $24,000 глоба.
profesionalist_wood - майстор
Как щеше да се образува цената на един хляб, ако се използваше формулата на ЕРП-тата (ЧЕЗ; ЕВН; ЕНЕРГО ПРО)?
1. Хляб – 0,50 лв.
2. Пренос на хляб – 0,45 лв.
3. Достъп на камиона за пренос по магистралата – 0,35 лв.
4. Пренос на хляба на ниска скорост – 0,25 лв.
5. Пренос на хляба на висока скорост – 0,50 лв.
6. Добавка за минаване на зелено – 0,75 лв.
7. Високоефективно комбинирано производство на хляб-0,30 лв.
8. Невъзстановяеми кражби на хляб от поточната линия-0,60 лв
9. Нещо за държавата: 20%
Всичко: 4,44 лв.
Ай, честито…
egomen66 - майстор
Похвала за старанието ти. :supz:
profesionalist_wood - майстор
''Емигрант''
Когато заминавах, брат ми ми каза: „Абе, Америка е малко като оня свят. Който е заминал, не се е върнал обратно.” Това запомних. Имаше и един друг човек. Той не ми беше брат. Но това, което ми каза, също не забравих през всичките емигрантски премеждия. „Знам – рече ми – че всеки те съветва да заминеш и да не се обръщаш назад. Но аз ще ти кажа – решиш ли да се върнеш, хич да не ти пука какво ще кажат хората. Който си мисли, че не си се справил, да ходи той да опита. Ако не ти харесва, не му мисли много и се върни…”
Десет години по-късно все същите мисли. Да стоя или да се върна. “Къде ще се връщаме – сърди се жената. Аз тук второ висше завърших, работа имам. В България наемат на работа само фолк певици по 18-20 годишни след пластична операция на гърдите. А и ти къде ще докараш този доход в България? Децата ни са момичета на 12-14 години. Опасно е да ги караме да живеят в онази разюздана бандитска действителност.” И майка ми плаче, че не съм при тях, ама си крие сълзите пред мен и ми нарежда: “Стойте си в Щатите. И къща си имате, и работа, а пък и доходите ви са достатъчни да си идвате на почивка в България.”
На почивка в България е хубаво. Ресторанти, хотели, всички роднини и приятели се събират да те посрещнат. Нямаш време от срещи, разговори и партита да се огледаш, да поговориш за истинските неща. Да чуеш какво им тежи на хората и как живеят. Да споделиш на теб какво ти е. Емигрантът в България бързо научава, че не е добре да се оплаква. Веднага те режат: „Ти пък какво искаш? Правиш куп пари, имаш къща, кола, пътуваш си по света.” Или пък си мислят: „Този некадърник и там не може да се оправи. Аз да бях на негово място…” И мислите им се изписват на лицата. Питаш ли за работа, направо ти се скарват като на малко дете: “Каква работа бе, джанъм. Ние тук едвам си припечелваме хляба. Я си гледай Америката”. Най-популярни са приказките тип “сапунена опера”. Да, има малко зор, малко трудности, но най-накрая българинът-емигрант преодолява всичко и им скрива топката на тъпите американци. Оттам нататък живот в разкош от български тип. Спортни коли, цицорести мацки, екзотични пътувания. Най-важното е да съобщаваш кое за колко си го купил. Това дава възможност на слушащия да каже утре на жена си: „Тоя американец плаща луди пари за глупости, пък ми се заоплаквал. Аз да бях на него…”
За българите – американец, за американците – емигрант. Оставаш си човек от самолета над Атлантическия океан. Нито си тук, нито си там. Четеш разкази на нови български писатели. Като бисери в калта. Истински, изстрадани. За реалната България, за обикновените хора. Разбираш колко се е променило всичко. Няма я твоята България, емигрантче. Зачиташ се в американски писатели. Безкрайно интелигентни, начетени, чужди. Разбираш ги със мозъка, но не и със сърцето. Интелектуално удоволствие, но на сърцето му е нужен Чудомир…
Никога в България не съм харесвал хорото. Не го разбирах. Тук само го усетих истински. Не да го водиш, да го играеш е истинското удоволствие. Без да знаеш и без да си учил. Виждал съм как чужденци се хващат на българско хоро. И да знаят стъпките, можеш веднага да кажеш, че не са българи. Обичам този момент в хорото, когато то става едно цяло. Едно голямо припкащо и тропащо, толкова Българско Хоро, в което няма аз и ти, той и тя. Няма тази или онази група, и кой какво казал за другия и онзи как го погледнал и какво му отвърнал. Изчезват разликите в образованието, доходите, социалното положение. Сега разбирам защо на чорбаджийските щерки майките им забранявали да се хващат на хората. Да си подчертавали положението.
В България се стремях да съм различен. Тук искам да съм част от нещо. Па макар и един от хората, останали в самолета…
Andri01 - майстор
Има едно предградие на Буенос Айрес - Берисо. 80% са българи,изселили се още 23-та г. и потомците им. Говорил съм тях,много по възрастни от мене. " Чужденеца ,навсякъде и винаги си остава чужденец" - мнението на един от тях,отишъл с родителите си още 3 годишен,някъде към 1925г. 87-ма година се върна във България с жена си и сина си,взе си къща в едно Търновско село/ май където е родом/. Сега сина му има частен зъболекарски кабинет в Търново/ завършил е в Аржентина/.
nikolovvd - майстор
profesionalist_wood написа:
За българите – американец, за американците – емигрант.
Имам един приятел "американец". Преди няколко години се прибра от САЩ и си живее тук и от тогава сме приятели.
Преди 2-3 седмици на кафе ми се оплакваше, че го следят какво прави и му подражават. Отиде да пие кафе на OMW и след малко се напълни с хора. Отиде да пие кафе на Газ Пром и след малко пак същата работа. Дет се вика едно кафе не можеш да изпиеш на спокойствие. Та му казах да не се оплаква защото е като висок бор на някой връх - от всякъде се вижда и мълниите все по него бият.
profesionalist_wood - майстор
Тъжно,новата ни народна носия...
http://www.webcafe.bg/id_2054390626_Nov ... lna_nosiya


http://www.webcafe.bg/id_215964029/slid ... e_v_antsug_


Е поне мен ме идентифицират като майстор като си нося гащеризона пълен с инструменти и други джунджуриии :-D
А по дрехите на другите как да разпозная че са шофьори и зидаро-мазачи?
Chefo77 - майстор
Мен пък ме изкефи друго от този сайт ...
http://www.webcafe.bg/id_25261336_Falsh ... s_gurutata
За неумните и слепи последователи на самозваните специалисти.
Krass - майстор
Прикачен файл:
SpeedBBCCABLE.jpg
tanosliven - специалист
profesionalist_wood написа:
''Емигрант''
Когато заминавах, брат ми ми каза: „Абе, Америка е малко като оня свят. Който е заминал, не се е върнал обратно.” Това запомних. Имаше и един друг човек. Той не ми беше брат. Но това, което ми каза, също не забравих през всичките емигрантски премеждия. „Знам – рече ми – че всеки те съветва да заминеш и да не се обръщаш назад. Но аз ще ти кажа – решиш ли да се върнеш, хич да не ти пука какво ще кажат хората. Който си мисли, че не си се справил, да ходи той да опита. Ако не ти харесва, не му мисли много и се върни…”
Десет години по-късно все същите мисли. Да стоя или да се върна. “Къде ще се връщаме – сърди се жената. Аз тук второ висше завърших, работа имам. В България наемат на работа само фолк певици по 18-20 годишни след пластична операция на гърдите. А и ти къде ще докараш този доход в България? Децата ни са момичета на 12-14 години. Опасно е да ги караме да живеят в онази разюздана бандитска действителност.” И майка ми плаче, че не съм при тях, ама си крие сълзите пред мен и ми нарежда: “Стойте си в Щатите. И къща си имате, и работа, а пък и доходите ви са достатъчни да си идвате на почивка в България.”
На почивка в България е хубаво. Ресторанти, хотели, всички роднини и приятели се събират да те посрещнат. Нямаш време от срещи, разговори и партита да се огледаш, да поговориш за истинските неща. Да чуеш какво им тежи на хората и как живеят. Да споделиш на теб какво ти е. Емигрантът в България бързо научава, че не е добре да се оплаква. Веднага те режат: „Ти пък какво искаш? Правиш куп пари, имаш къща, кола, пътуваш си по света.” Или пък си мислят: „Този некадърник и там не може да се оправи. Аз да бях на негово място…” И мислите им се изписват на лицата. Питаш ли за работа, направо ти се скарват като на малко дете: “Каква работа бе, джанъм. Ние тук едвам си припечелваме хляба. Я си гледай Америката”. Най-популярни са приказките тип “сапунена опера”. Да, има малко зор, малко трудности, но най-накрая българинът-емигрант преодолява всичко и им скрива топката на тъпите американци. Оттам нататък живот в разкош от български тип. Спортни коли, цицорести мацки, екзотични пътувания. Най-важното е да съобщаваш кое за колко си го купил. Това дава възможност на слушащия да каже утре на жена си: „Тоя американец плаща луди пари за глупости, пък ми се заоплаквал. Аз да бях на него…”
За българите – американец, за американците – емигрант. Оставаш си човек от самолета над Атлантическия океан. Нито си тук, нито си там. Четеш разкази на нови български писатели. Като бисери в калта. Истински, изстрадани. За реалната България, за обикновените хора. Разбираш колко се е променило всичко. Няма я твоята България, емигрантче. Зачиташ се в американски писатели. Безкрайно интелигентни, начетени, чужди. Разбираш ги със мозъка, но не и със сърцето. Интелектуално удоволствие, но на сърцето му е нужен Чудомир…
Никога в България не съм харесвал хорото. Не го разбирах. Тук само го усетих истински. Не да го водиш, да го играеш е истинското удоволствие. Без да знаеш и без да си учил. Виждал съм как чужденци се хващат на българско хоро. И да знаят стъпките, можеш веднага да кажеш, че не са българи. Обичам този момент в хорото, когато то става едно цяло. Едно голямо припкащо и тропащо, толкова Българско Хоро, в което няма аз и ти, той и тя. Няма тази или онази група, и кой какво казал за другия и онзи как го погледнал и какво му отвърнал. Изчезват разликите в образованието, доходите, социалното положение. Сега разбирам защо на чорбаджийските щерки майките им забранявали да се хващат на хората. Да си подчертавали положението.
В България се стремях да съм различен. Тук искам да съм част от нещо. Па макар и един от хората, останали в самолета…
След 24г в Гърция си оставам чужденец но по-лошото е че съм по-чужденец за България и Българите отколкото за Гърците. :sad:
  • 1
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 107

Тема "Ако не беше истина щеше да е смешно...." | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: