EDI написа:Вярно, него го забравих, бях си вземал няколко пъти.Ние имаме много хубави вина и спокойно може да се гордеем, че произвеждаме качествено вино, не по-лошо от италианските и френските. Не го казвам от чист патриотизъм, напълно основателно е.Не пия кой знае колко, ама в къщи винаги имам запас от 10-ина бутилки от пробвани вече вина, дето си стоят на поставката в нишата и чат пат си дърпам по някоя.Скоро жената беше взела АУРЕУС /нашенско/ червено, не се сещам сорта, май купаж от два сорта, добро беше и то.Едно време беше лесто - 5 сорта вино и всичко е ясно.Сега та ти се замае главата от марки и сортове и шанса да попаднеш на не много добро е много по-голям.Ама аз имам навик да пробвам различни, покрай вече познатите ми вина, няма да живеем 200 години, я.
Традиционно много добри вина са на Старосел, Todoroff, Евксиноград и др. В последно време много популярна стана винарната Едoардо Миролио в село Еленово. Вината на тази изба са фантастични.
Най-хубавите и избрани вина рядко са от един сорт. В повечето случаи са букет от сортов състав - мерло, два вида каберне, сира (среща се и като шира), плюс аромати на плодове, шоколад, ванилия, подправки.
За съжаление, такива вина са лимитирани серии и цените им са...ох, майко, чак да ти приседне...
Но от друга страна, една чаша от тях е напълно достатъчна да задоволи и най-изтънчения вкус, и човек няма нуждата да излочи цялата бутилка

Аз като по-непретенциозен си имам едно простичко правило - не купувам вино с пластмасова тапа. То, не че наличието на коркова гарантира качество, но...
В интерес на истината, в Индия съм пил много хубави и качествени вина местно производство, въпреки, че не са страна известна с това. Имаше едно Сира с оранжев етикет, страхотно, още го помня...Там ползваха и черпеха опит най-вече от калифорнийските традиции.
От вносните вина, основно съм почитател на италианските, не че френските са по-лоши. Избирам си ги да са от точно определени региони на Италия, дори и да има от други, по-скъпи и хвалени.
А новозеландците пък имат едно великолепно розе, но и да ме убият сега, не мога да се сетя за името.