Свързване на едножилен с многожилен проводник. 23 мнения

[lov]

Медта има много голяма топлопроводимост. Частично проблема се решава като се хване изводчето под спойката с клещи. Но най вече се работи с мощен поялник като предварително всички елементи са добре почистени и калайдисани преварително много тънко. И с мощния поялник всичко става за секунда. Колкото да се добави още малко припой за да се оформи добре спойката.
Никой не кара да издърпваш повече проводник от бобинките. Просто подпъхваш само до там където вече се е отлепил. Надяваш шлаух до където влезе и го режеш малко по дълъг. Напъваш го лекичко да се сгърчи и да слезе под спойката. Хващаш с клещи проводника така че да отнема топлината а и шлауха да не се връща на горе.Спояваш и като пуснеш той тъкмо ще покрива до вече готовата спойка. От горе слагаш още един два да изолираш добре бандажираш и си готов. Най важното ет цялата работа е да не остане нещо което в последствие от вибрации да не шава и да се трие и да окъси. Имай в предвид че вибрации се получават в проводника и когато в него тече ток заради магнитното поле.

[radius]

Разбрах ти идеята.
Оригинално връзките не са върху бобините, а са изнесенени върху една метална плочка ( която я няма на снимките). Тази плочка има едни уши, които притискат стъкления шлаух да не шават връзките. Така мисля и аз да го направя, затова се учудих за бандажирането.

Въпроса с издърпването на "свеж" проводник го предложи колета по-горе, защото може да се предполага че медта е с променени механични свойства, заради нагарянето.

[lov]

Не можеш по точно не е за предпочитане да развиваш от намотките защото ще се получат различен брой навивки на секциите. Трудно ми е да ти го обясня така на бързо защо не е хубаво за алтернатора. Просто го приеми като факт а и не се налага има достатъчно дълги краища за работа.
На медта им няма нищо като се е нагрявала даже става по мека и лесна за огъване. Единственото е че изолационното лаково покритие заминава и за това се слагат тънкия шлаух, а освен като изолация той укрепва и извода механично.
Най важното при такива кръпки е после всичкото да бъде притегнато добре и да не шава.

[radius]

След тия обяснения остава да покажа готовия продукт, но това след 10 дни, че не мога да стигна до ремонта.

[fox_vt]

Медта при нагряване се държи обратно на желязото, при нагряване на желязо и изстиването му на въздух го прави меко при медта я прави твърда.При нагряване на желязо и рязко охлаждане във вода става твърдо при медта става мека.Това важи за загряване до червено и за двата метала, колко се е нагрял тук проводника може само да се гадае, като един от признаците е смяна на цвета на медта от жълто червен към червен.

[lov]

За кабелните проводници не е точно така. Казвам кабелни защото при тях пробата е 99.999....мед.
При другите видове ''медни сплави'' / нарочно в кавички защото това е малко условно понятие в случая/ или по точно по метода при който е добита /металургична и електролитна/ в зависимост от добавките всъщност какво е останало след рафинирането проявява тези си по различни свойства като закаляване при бавно охлаждане или коване. При почти чистата мед дори само загряването до висока температура без значение времето за охлаждане става по мека. Но пак казвам всичко зависи какво има в нея.Минимални количества никел я правят изключително пластична и почти не променя твърдоста си с времето. Тоест процеса на самозакаляване е почти изключен напълно. Медните тръби по хладилници, климатици хидравлики и тем подобни истории се правят именно с добавка на никел за по лесна обработка.

[fox_vt]

Възможно е да е от примесите, медните дифтунки явно имат определени примеси.Старите ел инсталации явно не са със чиста мед проводниците, тъй като са твърди и лесно се чупят.

[lov]

То металургията си е цяла наука и ще си позволя да оспамя малко темата но мисля че си заслужава.
Медта е един от най лесните за добиване и обработка метал. Та за това имаме цяла бронзова епоха в историята.
В зависимост вида руда и от начина по който е добита и рафинирана медта има различно съдържание на примеси които оказват в последствие нейните механични свойства. Най-лесния и най-евтиния е чрез нагряване на рудата в доменни пещи до стапянето и изтичането и. /Малко условно казано като процес/. Изходната суровина е така наречената черна мед. Следва рафиниране пак чрез нагряване и стопяване и продухване с въздух докато доизгорят останалите примеси сяра желязо и още други но метода не дава идеално чиста мед но все пак е достатъчен за използването вече като метал. Всъщност в миналото това е бил и основния начин за добиване и такава е била суровината за произвоство на кабели. Както се шегуваше един мой преподавател за онова време:
Бакър много ток малко
Елетролизата навлиза доста по късно като метод за рафиниране като при него обаче се отделят и скъпоценните метали като сребро злато и платина и още други от същата група.Получената суровина има чистота много девятки зад десеттичната запетая. Като в някои находища на медна руда тяхното съдържание направо е огромно, а в някои почти не се намира и за това и двата метода се използват според условията и нужните качества на изходната суровина. То и за това на някои места медникарите си им казват черна мед или я делят на два вида мъжка и женска. Едната колкото и да я ковеш все си остава мека и ковка а другата след всеки процес на коване или изтегляне трябва да я отвръщаш.
Относно дифтунките те не трябва да остават меки след като се стегне даден възел. Трябва да се деформират и да оберат луфтовете и след това вече да се самозакалят и ако има някакви вибрации да им устояват с по голямата си твърдост.
Ей на дърти години ме накара да си припомням някои неща.

[fox_vt]

конкретно за уплътняващи дифтунки на дюзи в дизелов двигател, наложи се да ги сменя два пъти тъй като първия път ги пляснах ей така направо от пакета и разбира се не държат.Трябвало първо да се нагреят до червено и веднага във вода и стават доста меки, слагат се стягат се дозите дифтунките се сплескват и готово, какви са им примесите нямам на идея.Но при последваща работа на мотора те от постепенното изстиване пак стават твърди, дотолкова че някой да не може да извади една и за по лесно да сложи нова върху старата

[lov]

Е и аз не знам всичките рецепти за сплави но имахме добри преподаватели които между сухата информация и няколко дъски формули и уравнения обясняваха и доста неща от практиката за да не се чудиш кое как и защо. Та за дифтунките това е процедурата нагряване до червено като може и без охлаждане С охлаждането във вода стават една идея по меки но е малко субективно усещане.
Никога не слагай две една върху друга. Като за предпочитане е винаги да са нови нищо че старите могат да се отгреят и да се сложат пак. Само в краен случай в неизбежна ситуация.