hidrazin написа:Давай да видим къде го има. Говорим са силова електротехника, нали?Не знам
Чл. 1668. Жилата на проводниците и кабелите се съединяват, разклоняват и присъединяват чрез пресоване, заваряване, спояване или специални клеми (винтови, болтови и др.).Или това?
Чл. 1145. (1) Контактът между тоководещи части от различни материали се осъществява по начин, изключващ електрохимична корозия (използване на биметални елементи, специални пасти и др.). (2) Не се допуска запояване и усукване на тоководещи жилаAMA?
Чл. 172. Защитните проводници се свързват с металните обвивки на кабелите и проводниците чрез запояване.
(4) Свързването с едножични жила чрез клема или запояване се допуска само към неподвижни елементи на вторичните апарати.
На практика спояването подсигурява една почти вечна връзка. За разлика от усукването, припоят подсигурява връзката и предпазва медта от окисление. От друга страна при протичане на ток на границата на различни метали може да се стигне до електрохимична корозия. Уж. От друга страна споената връзка е механически много здрава. От друга страна обаче ако стане така, че проводникът се нагрее(то ако се нагрее на 180 градуса и не е паднал предпазител ще е последен проблем) припоят може да се разтопи и връзката фундаментално става по-лоша? Въпросът е има ли условия, при които проводникът става реотан и свети?
hidrazin написа:То навремето се използваха такива контакти. И те карат до живот но не е правилно да продължават да се използват.Ако сега правеха такива контакти, но с Шуко, аз бих си купил. Вътре има едни яки пружини, които така стискат щепсела, че такова нещо като лоша връзка няма.
.jpg)
