Най - вълнуващия въпрос зимно време.
radius - майстор
Водните конвектори са с доста високо хидравлично съпротивление, най-вероятно няма да работи заедно с радиаторите и то не заради тръбата до конвектора .
torbalan - Дървен философ
Ще дроселира...

Аз правя така - затварям всички кранчета на изхода на радиаторите. След това започвам с най-близкия - отварям лекичко, докато чуя, че водата почне да шуми... След това на следващия и т.н. Докато стигна до последния.

При това положение вече, ако е необходимо в някоя стая да е по-гладно - притварям кранчето на входа. Тези на изхода са секретни...

Така веднъж настроена системата - работи по цяла зима. Обикновено през лятото все нещо ми хрумва да пипам и наесен пак по радиаторите :)
rosso666 - специалист
Колега торбалан стана ми интересно технологията със затварянето на клапаните на изхода на радиаторите.ще кажеш ли с каква цел го правкш к подобрява ли се така работата на инсталацията.
torbalan - Дървен философ
rosso666, трудно ми е да го обясня без да чертая...

Но ще опитам...

При мен първия топлообменник по пътя на тръбите е една лира в банята. Ако и отвора двата вентила до край - всичката вода минава от там. За това затварям изходящия (секретния). После водата тръгва през следващия радиатор, който е с най-малко хидравлично съпротивление, затварям и там и т.н.

За да тече (при максимално отворени вентили на входа на радиаторите - обикновени) равномерно през всички радиатори - те трябва да имат еднакво хидравлично съпротивление... Това опитвам да го постигна с изходящия вентил, като отварям първо най-близкия така че да протече, после следващия и т.н. Протичането го установявам на ухо. Залепвам ухо на радиатора и слушам. Отначало се чува леко съскане после се усилва след това престава да се усилва. Това е момента в който трябва да спре отварянето на вентила. Не винаги успявам от първия път :)

За 5 зими мисля, че поне 4 пъти съм обезвъздушавал и минал по цялата тая процедура. Получава се.
rosso666 - специалист
Ама това за колекторна система ли е?
Да разбирам ли че радиаторите които са най близо до колекторите са притварят повече?
А може ли да дадеш съвет как да сметна помпата на коя скорост да я оставя.
И има ли голямо значение на гоя скорост работи?
Кое се взима под внимание броя и мощносттта на радиаторите,температурата на водата или височината на която трябва да се качи водата.
Не са ми ясни те неща пише некви стойности на помпата които не ги разбирам.
naskov - майстор
rosso666 написа:
Кое се взима под внимание броя и мощносттта на радиаторите,температурата на водата или височината на която трябва да се качи водата.
Височината на инсталацията не е параметър, по който да се подбират помпите. Това е така, защото водата се качва по една от тръбите, но слиза по друга. Т.е. имаш нещо като скачени съдове и не се налага помпата да има толкова висок напор, че да качва водата до горе - слизащата вода неутрализира (балансира) качващата се.
Помпите се оразмеряват по дебит и напор, като дебита е функция на мощността на инсталацията и желаната температурна разлика, а напора зависи от пада на налягане в тръбната мрежа (и съоръженията) при желания дебит.

Дебита се определя по формулата: G=(3600.W)/(c.Δt.ρ); [m³/h], където:
W – топлинна мощност във ватове (на котела).
c=4200 kJ/kg – специфичен топлинен капацитет в случая на вода. Ако е антифриз е по-малко – зависи от вида му.
Δt=20° - температурна разлика. Най-често инсталациите се оразмеряват за 80-60=20°.
ρ=975 kg/ m³ - плътност на топлоносителя при средна температура (80+60)/2=70°С.
Като се заместят числата по-горе формулата може да се опрости до:
G=0,04396.W; [литра/час] или ако котела е 20kW (грубо толкова ти трябва за отопление на 2 етажа по 100 квадрата) се получава:
G=0,04396.20000=880 литра/час.

За пада на налагане нещата са по-сложни! Дълго е за обясняване за това ще ти дам някои практични съвети за груб избор на напор на помпа. Обикновено загубите в тръбите на инсталация работеща при Δt=20° е под 1,2 м.в.с (метра воден стълб). Пада на налягане в радиаторите и котела е общо под 2 м.в.с, а във филтъра е от 1,5 до 2,5 м.в.с. Т.е. тези инсталации изискват напор на помпата между 4 и 6 м.в.с – средно 5 м.в.с.

Помпа която дава дебит 880 литра при напор 5 м.в.с. е Grundfos UPS 25-60 180

И на края да кажа, че цитирам колeгата AntonBM.
rosso666 - специалист
rosso666 написа:
Привет колеги имам питане относно циркулационните помпи за локално парно.
Аз съм със помпа wilo 4 скорости.
Как да пресметна на коя скорост да я оставя да работи.пише че е клас F.на всяка скорост има стойности които не разбирам.има ли мякакви фпрмули по които се смята
Помпата ми е като на снимката.само че моята е тип oers 25/70 r а тази е само rs25/70 r,не знам дали е от значение но стойностите на различните скорости са същите.
Колега насков благодаря за отговора въпреки че не разбрах повечето от първи прочит.
Ще обясниш ли тези неща как да ги приложа на моето wilo

Прикачен файл

540x405_pompa-wilo-typ-rs-27117417.jpg
540x405_pompa-wilo-typ-rs-27117417.jpg (26.99 KиБ) Видяна 4237 пъти
Christo - майстор
Включваш помпата на най-ниската степен, изчакваш системата да поработи половин час и мериш разликата в температурите на топлата и студената вода. За система с радиатори тя трябва да е около 20 градуса. Ако е повече, включваш помпата на втора скорост и повтаряш експеримента. Разликата в температурите не бива да е по-голяма, защото така не се използват ефективно радиаторите. Не бива да е и много малка, защото излишно се товари помпата, харчи се ток, а може да се появи и шум в тръбите. За подово отопление и термо помпи числата ще са по-малки, освен това, на подовото ще му трябва значително повече време да затопли бетона и да се установи новата температура.
rosso666 - специалист
Колега сигурно имаш в предвид разликата на входа и изхода на котела.лошото е че на входа нямам термометър,аиде горе на изхода ще гледам темометъра на котела ама долу на входа ще трябва да меря с външен комтактен термометър.а той ще даде по ниски стойности от реалните.имаш ли идея колко по нискк градуси би показвал външен термометър
Christo - майстор
Виж сега колега,
Не знам как ти е направена системата. Топлата вода можеш да я мериш на изхода на котела, ако нямаш трипътен вентил след това. Ако имаш трипътен вентил, мери след него. Тоест, мериш водата, която отива непосредствено към радиаторите. Студената вода е тази, която се събира от изходите на радиаторите, някъде преди котела. Ако имаш малък кръг и друг трипътен вентил там, мериш преди него от страната на радиаторите. Можеш с един външен термометър да мериш и топлата и студената вода(на два пъти). Ще допускаш еднаква грешка. За теб е важна не абсолютната стойност на температурите, а разликата между двете. По принцип е добре да имаш повече термометри по системата. Като ги гледаш, ще можеш да си правиш изводи за циркулацията, ако имаш няколко клона, пък и за други цели. Дано съм бил полезен.

Поздрави и успех!

Тема "изчисляване на помпа, как" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: