Въпрос армирана настилка на под в помещение 20 мнения

[nobreak]

Колко дебелина ще правиш.Трамбовай си основата било на ръка с някой пън с дръжки, било с бензинова или електрическа трамбовка.Направи си я заливката поне 10 см, така с 1 кубик бетон ще направиш 10-ина квадрата.Разпредели си помещението да имаш поне по 5-6 квадрата непрекъснато леене.Най-добре 1 кубик на леене, не е много.Армировката цяла.Като дръпне малко, махаш си кофриращите плоскости и си лееш следващия квадрат.Нищо специално за сцепление, 5-6 квадрата е с достатъчна площ за да не тръгне наникъде.Няма нужда от дилатационна фуга за вътре.

Точно 10 см мислех. За фугата просто питах, иначе и аз мисля да не правя, между другото намерих нещо в тази статия за дюбелираните профили за работни фуги http://napravisam.net/?p=212. Понеже мисля да го изливаме двама човека с малка бетонобъркачка на части, пък и мисля по малко фибри да пускам . Може ли примерно като излеем единия квадрат и на другия ден да изливаме другия граничещ с него?

[EDI]

Можеш да си лееш съседния, няма проблем.

[ArturDent]

При мен проблема е, че разстоянието от където го изсипват до вилата е 30 метра и става голямо рали с количката...
Помещението след махане на стените е 40 м2

Настилка повече от 10 см не ти трябва - значи максимум 4 кубика. За половин ден си готов.
Имаш два варианта: за бетон-помпата ти писаха.
Земно-влажен бетон (ако искаш и с фибри) - камиона го изсипва, забърквате някаква част с вода и по количките. После още малко и така.
Упражнението го правих миналото лято за плоча, макар и на кота 0.
37.5 кв.м. х 15 см = 5.6 кубика (поръчах 6) и на разстояние към 50 м
Четири човека, почнахме към 9, а към 14 вече си пиехме бирата, като последните 0.4 кубика ги отляхме на 100м.

Ако не може бетон помпа, плати на няколко общаци да помагат. Ще спестиш от правенето на полета и кофражи.

П.П. Само общаците да са сигурни и не тъмно-зелени. Че има едни дето се казват 30 лв. и си готов. А като дойде бетона - искаме по 100 иначе си тръгваме.

[nobreak]

При мен проблема е, че разстоянието от където го изсипват до вилата е 30 метра и става голямо рали с количката...
Помещението след махане на стените е 40 м2

Настилка повече от 10 см не ти трябва - значи максимум 4 кубика. За половин ден си готов.
Имаш два варианта: за бетон-помпата ти писаха.
Земно-влажен бетон (ако искаш и с фибри) - камиона го изсипва, забърквате някаква част с вода и по количките. После още малко и така.
Упражнението го правих миналото лято за плоча, макар и на кота 0.
37.5 кв.м. х 15 см = 5.6 кубика (поръчах 6) и на разстояние към 50 м
Четири човека, почнахме към 9, а към 14 вече си пиехме бирата, като последните 0.4 кубика ги отляхме на 100м.

Ако не може бетон помпа, плати на няколко общаци да помагат. Ще спестиш от правенето на полета и кофражи.

П.П. Само общаците да са сигурни и не тъмно-зелени. Че има едни дето се казват 30 лв. и си готов. А като дойде бетона - искаме по 100 иначе си тръгваме.

Именно, че има проблем с работниците и за това ще се блъскаме с един приятел. Миналата година от майстори и общаци ми побеляха косите....до колкото имам. Разстоянието и пътя по който се стига до вилата са кофти за бетон помпи и др. такива. Има една къса отсечка с голям наклон, после тя бетонобъркачка като стигне вилата не може да обърни и трябва да кара 100 м назаден и обръщането е мисия невъзможна...абе не искат да идат. Единствено миналата година едно малко камионче идваше с 1м3 бетон в него, но там където го изсипа, доста ни поизпоти трима човека за пояса около вилата. За мое съжаление не останах до края и не видях в кой момент се дричкосва бетона, как става и после след колко време се полива....

п.п. Между другото миналата година, като взех едни уж сериозни и те ми казаха една цена и накрая, като дойде бетона 2 пъти повече и за това не искам и да чувам за работници и "майстори".

[Фитилчо]

Я това готин номер с двойното....
А дървото може ли да играе , след тоя хубав номер, да ги поизкривите от бой и те така. Това заслужават.

[nobreak]

Я това готин номер с двойното....
А дървото може ли да играе , след тоя хубав номер, да ги поизкривите от бой и те така. Това заслужават.

Шпакловаха ми и една тераса и ми слагаха водосточна лайсна, а вече е на бабуни отдоло о пак ще се щпаклова....Не съм такъв човек, винаги се отнасям с доверие, но явно трябва да се променя....Та някой ще ми каже ли в кой момент и как се дричкосва замазката и кога се полива....

[П. Петков]

Скромен и ненатрапчив съвет:
Споменахте, че имате бетонобъркачка.
Купете си пясък, чакъл и цимент, пренесете ги за няколко дни "полека, без злоба, човешки" http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 17&Level=3, непосредствено до мястото за изливане на бетона, а след това с малката бетонобъркачка и сам може да си свършите работата. Тези бетонобъркачки имат производителност от 3 до 6 кубика за час, стига да има кой да ги зарежда. Трудността е в зареждането, защото трябва да се пълнят и вдигат тежките кофи с пясък и чакъл. Ако бетонобъркачката е с 360 градусово въртене на барабана, под нея се слага количка, в която се изсипва готовия бетон, след което количката се издърпва на заден ход и заминава по предназначение. Моята е стара, сръбска бетонобъркачка, каквито се продаваха преди 40 години в магазините "Направи си сам". Събира 3 кофи чакъл, 2 кофи пясък, торба цимент (25кг.) и кофа с вода. Тъй като двигателят е трифазен, по време на бъркането може да се реверсира посоката на въртене. ( Където и да било, винаги монтирам по два трифазни контакти с две разменени фази, за да е лесен реверсът.) Първоначалното въртене е в посоката, в която бетонобъркачката не "плюе" материала. Също така в началото на разбъркването наклонът на барабана е голям, а след това се намалява чрез дръжката, за да се смесва бетона чак до дъното на машинката (има общо пет позиции на фиксатора). Пясъка, чакъла и цимента ги слагам всеки по една кофа последователно, за да се улесни разбъркването. Водата я изсипвам накрая, след предварително разбъркване на сухата смес. Времетраенето е не повече от 5-8 минути. Удобството на тази процедура е в точното дозиране на съставките, с което се избягва и неизвестността на въпроса, колко ли цимент са сложили в готовия бетон? Освен това, квантованото бъркане изключва чуденето и почесването по главата, какво да се прави с излишъка.
Има и неудобства, а именно - продължителното и досадно миене на машината след приключване на процедурите, когато предстои жадуваната тържествена част, а "самоковци вече пеят!"
По време на бъркането никога не трябва да се удря и чука по барабана за отстраняване на вътрешно полепнал по дъното цимент или пясък, защото с времето барабаните заприличват на лица преболедували от едра шарка. Своевременното премахване на пръските бетон по външните повърхности също е задължително. Вътрешно бетонобъркачката се мие с кофа чакъл и две кофи вода. Няколко минути въртене е достатъчно. Допълнително трябва да се отстранява и бетонът, полепнал по заварките в ъглите на стойките на смесителните лопати, защото при втвърдяването му впоследствие, там остава влага, която с времето предизвиква корозия. След отцеждане на водата, при поставен във вертикална позиция барабан (отворът е отдолу), вътрешността му се намазва с парцал, напоен с масло. За 40 години работа моята си е като нова:

Прикачен файл:

IMG_1906[1].JPG (64.62 KиБ) Видяна 1918 пъти

Макар че е извън темата, в комплект с бетонобъркачката, навремето си направих и "портативен" хаспел (събира се в багажник на кола), който е с вътрешен, планетарен редуктор (както е при автомобилните диференциали), което позволява "вдигане", "стоп" и "спускане" на товара, без двигателят да се спира и реверсира. В комплекта има и две кофи с полуцилиндрични дъна, които се претълкулват при изсипване, с което се постига обща производителност на пълнене, вдигане на бетона и изсипване, равна на тази на бетонобъркачката. Кофите са две, защото докато едната се вдига и изсипва, другата се пълни и чака смяната. Производителността позволява на 5 човека, за един ден, да излеят 80 кв. метра плоча с дебелина 10-15 см., вдигайки материала на височина 10 и повече метра. Организацията е: един на хаспела, двама долу за бъркане и товарене, и двама горе, като единият разтоварва и кара, а другият разстила и подравнява. Когато височината е голяма, на стоманеното въже се привързва индикаторен парцал, чрез който кофата се позиционира в горно положение много точно, без на оператора да му се налага непрекъснато да си криви врата от гледане нагоре. Товароподемността на хаспела е до 100 кг., като може да се сложи и втора макара за полиспастно окачване. Дебелината на стоманеното въже е 8 мм и позволява по-голям товар, като всъщност при полиспастното окачване натоварването на въжето на опън не се променя.
Това е хаспелът, заедно с универсалната, многостепенна кондензаторна батерия, използвана при монофазно захранване (10µF - 230µF):

Прикачен файл:

IMG_1907[1].JPG (70.72 KиБ) Видяна 1840 пъти

Отстрани на хаспела има два ключа ПГП-25, заедно с едно АТ-00. Единият ключ е три позиционен – „C.W.“ – “STOP“ – „C.C.W“, а другият е за превключване „∆-Y“. Първият ключ е трипозиционен, за да не се налага разглобяване на щепсела и разместване на щифтовете, когато трифазният контакт е само един.
Лявата ръкохватка е съединител, а дясната спирачка. Сваляне на товар се извършва благодарение тежестта на товара, а ако кофата е празна, самата тя тежи около 12 кг.
Кондензаторната батерия има монофазен вход (щепсел "Шуко") и трифазен контакт (отдясно), в който директно се включва щепселът на хаспела, като двигателят предварително е превключен в триъгълник.

[nobreak]

Макар и извън темата, много полезна информация. Благодаря Съвсем ме объркаха с това пердашене. Един казва веднага едва ли не след изравняване, друг казва след като дръпне малко, трети посипвай с цимент и после пердашиш....има ли разлика кога се пердаши между мазилка и замазка?

[П. Петков]

Разликата е, че замазката е най-често хоризонтална и обикновено e на голяма площ и с по-голяма дебелина, а мазилката в повечето случаи е вертикална (или таванна). При пердашене на замазката е затруднен достъпът до всички части на площта и трябва да се стъпва върху широки дъски или плоскости, за да не потъва, но пердашенето може да се прави почти веднага, стига материалът да не е съвсем "чорбест". При мазилката този проблем отсъства, но при нея пердашенето се извършва след непродължително изчакване за малко втвърдяване (или както казват майсторите - "Да дръпне"). Самото пердашене се прави с маламашка, като се пръска допълнително с вода. Маламашката трябва да е със закръглени фаски, за да не "заорава". Пердашенето позволява заравняване на неравностите чрез размазването им, като от водата повърхностния слои на мазилката "омеква". Винаги обаче остават "очи", които трябва да се пълнят с допълнителен материал. Материалът (хоросанът) е добре да е направен с пресят пясък, за да не се получават кръгови рисунки от малките камъчета. Пердашенето веднага след измазването и подравняване с мастар по "майките" не се практикува, защото слоят може да се отлепи от стената (или тавана) и да падне. Лично аз, преди мазането, практикувам намазване (боядисване) на повърхността с рядък цимент или с теракол. Тогава адхезията на мазилката към основата е по-добра. Когато се налага шпакловане на вече измазана стена, това най-добре е да става с хидратна вар. Шпакловането обаче се прави непосредствено след пердашенето, за да могат по-едрите зърна от пясъка да "потънат" в мазилката. Ако тя се втвърди след продължителен престой, това вече е невъзможно (става въпрос за "потъването"). В този случай трябва да се шпаклова с теракол и то неколкократно, след междинно шлайфане с шкурка. Шпакловането на мазилка от хоросан с вар е най-добро, защото с времето варта карбонизира и се превръща в калциев карбонат - камък. Някога, в училище, този процес се онагледяваше в часовете по химия чрез опит, който представляваше продухване на бистра варна вода с издишан от дробовете въздух. Ефектът беше помътняване на разтвора, благодарение на карбонизирането на разтворената във водата калциева основа, каквато всъщност е гасената вар. Разбира се в природата този процес е бавен, защото се извършва само благодарение на въглеродния двуокис във въздуха. Неговото съдържание е обаче е много ниско - 0,03% обемно или 0,046% тегловно. Като любопитен факт, някогашните градежи на древните римляни - виадукти, акведукти и прочее са станали с годините монолитни и много здрави, именно благодарение на такава карбонизация и вкаменяване на хоросана, която обаче е траела с векове. https://www.google.bg/search?q=%D0%B0%D ... A7wQsAQIJw
Построяването някога на акведуктите е било голяма глупост, но тогава не са познавали закона за скачените съдове, а и да са го познавали, не са имали материали за тръби, издържащи високо налягане (освен печена глина и олово). Не случайно понятието "дюкер" не идва от латински, а от холандски! Всъщност спорно е дали законът за скачените съдове е бил непознат или просто не е бил ясно формулиран, защото нивелирите с тръстикови тръби и животински черва са били познати, а и да се построят такива дълги съоръжения без теодолити, лати, а само с тръбно-чревни нивелири си е било направо изкуство. Любопитно е, че сегашните "мехурчести" нивелири се правят с дъговидни тръбички, като при най-прецизните радиусът на дъгата е 250 метра!!!
Карбонизирането на варови шпакловки във вътрешните помещения винаги е по-бързо от това на външните стени, особено ако в стаята гори открит огън и там къкри гърнето с боба, но във всеки случай краят на тези процеси ще ни надживее многократно.
Шпакловането на циментови замазки трябва да се прави с цимент или по-добре с лепила като теракол и прочее. Когато шпакловката е завършващо покритие, добре е да се намаже и с грунд, като за мен най-добър е G700 на Вебер.
Опитът ми не е на професионалист и затова не трябва да се приема абсолютно и без резерви, а и би могъл да се допълни или опровергае.

[nobreak]

Благодаря!