И при моята DB с-ма се получава същото. Датчика е залепен/ с паста/ на изходящата тръба,непосредствено до СК и изолиран .
Слънчевият колектор не се плаши от висока температура на въздуха в тръбите. Колкото и да е нагорещен въздуха в тях, той не може да повиши налягането, както това се случва с пропилен гликола в затворените системи под налягане. Максимално допустимата температура на моя колектор е 200 градуса, а максималното налягане - 10 бара. Или колекторът може да работи при комбинация и на двете.
А ето един тест за истински температурен шок на абсорбер Mirotherm на фирмата Alanod Solar:
Абсорберът се поставя на тестов стенд, върху който се извършват 500 цикъла, при които абсорберът се нагрява до температури над 250 градуса по Целзий, след което в него се пуска студена вода. Остатъка от водата в тръбите се издухва и тръбите отново се нагряват до над 250 градуса. Цикълът се повтаря 500 пъти, което се равнява на 25 години с по 20 подобни извънредни ситуации на година. На края на теста тръбите се издуват на 30 бара налягане. С изключение на леки вълнички по повърхността на абсорбера, други промени не са констатирани. Тестът с 30-те бара също е положителен.
При Дрейнбек система нито едното, нито другото обаче не може да се случи. Както е известно коефициентът на топлоотдаване на въздуха (и изобщо на газовете) е изключително малък и за да се извърши поразия от него, то трябва да се осигури максимална контактна повърхност и максимално време на контакт. При течния носител е друго. Образно казано, когато поставим пръста на ръката на затоплена на 70 градуса струя въздух, то трябва да мине известно време за да почустваме топлината. Докато ако разлеем гореща 70 градусова вода върху пръста, веднага ще се изгорим. Това обяснява покачването на температурата на датчика, при обливането му с топлоносител при първоначалното пълнене на колектора.