Още една стара къща 55 мнения

[svetlana.n.]

Здравейте, Сръчковци!!! Трябваше по-рано да поровя и да намеря форума ви. много полезни нещица си споделяте, особено за образоващ се (по темата) като мен. Надявам се, че някой все още я поглежда, макар ,,поизстинала".......
Първо ще поздравя goshob за увлекателното четиво с картинки . Също за подробното описание на ремонтите. И най-вече за резултатите!!! Къщата изглежда чудесно на последните снимки!!!!
После ще помоля за продължение на темата. Въпрос: какво се случи с влагата в приземния етаж? Има ли я и къде точно? Или не се натрупва?
Може да ме преместите в нова тема, ако прецените, но пиша тук заради въпросите ми. Мисля, че са по същата тема.
Купихме малка къщичка преди 8 години. Каменна, почти в полето. Децата бяха вече млади дами.... единодушно решиха, че сме се чалнали . После им разказахме....начертахме....изиграхме плановете и перспективата им хареса. Като уважаващи себе си тикви обаче се застреляхме с ипотека (не беше предвидена в плановете, 'щото не предвидихме поредната кризата...). Ремонтирахме само вътре, за да се изнесем от квартирата. И поръчахме дограмата, накуп. Бяла, след много ритане, че е по-ефтина..... Един месец само разрушавахме, семейно, след работа и в почивните дни. Голямо ,,забавление" падна. Бутахме стени, стъргахме пластове бои и тапети... Остъргахме цяла стая от блажната и' боя( шоколадово кафява!). Не успяхме да свалим фладера от коридора, още стои, трябва с мазилката заедно.... После сменихме дограмата, един прозорец стана и врата (60-сантиметровия зид ни разказа играта ), измазахме, шпакловахме, боядисахме, и те-така. Собственоръчно.
Когато се появи влагата в ъглите ни се стъжни. Знаехме, че само фибран не е достатъчен за основите, но се надявахме да ,,устиска'' по-дълго.... Вътре подовете бяха с циментова замазка, към 5-6см, тогава сложихме подложка и ламинат. Мислим, че отвън трябва бетонен пояс надолу в основите и встрани, както го е направил goshob. Събрахме малко финикийски, ще сменяме покривът тази година. Ако останат за пояс по-добре да питам дали идеята си струва или да мъдрим друга.
Имаме спор за изолацията на стените отвън. Дали да е цялостна, което е мнооого трудно постижимо; или да ги оставим на камък, като измажем фугите наново. Това сега между камъните е някаква ,,пепелина'' - пародия на бетона и на места се рони лесно.

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Ще се радвам, ако някой все пак поглежда тук понякога и току-виж решил да сподели още опит!

[goshob]

Здравейте,
Светлана ме подсети, че май наистина съм зарязал темата и не съм писал повече от година, а доста неща се случиха през това време. Случките са отделна работа, а нека сега да кажа нещо по повод написаното защото все пак имаше въпроси...
Не искам да се перча за голям разбирач, но старите хора около мен (не че и моите годинки не напредват) казват, че ремонта на една къща започва от покрива. Все си е друго, когато не ти капе във врата, когато ровиш по стени, тавани и др. подобни вътре. Та това ми е основната препоръка към написаното по-горе. Не зная какво е истинското състояние на къщата, кога е строена и всичко останало, но все ми се струва, че не може да няма някоя счупена керемида, изнила греда и др. подобни. И още едно мнение, като правите основна реконструкция на покрива, правете го с двойна скара. Летви и контра летви. Има доста изписано из форума за тази технология, а и тя доказва предимствата си.
Другото нещо е влагата. То пак зависи от състоянието на подпочвените води, наклони и др. такива, ама като гледам колко тревулак има съвсем в основите на къщата ми е ясно от къде идва влагата на първо четене. Всичко това задържа вода и тя с кеф се просмуква през основите и право в мазилката. Няма да философствам за капилярният ефект и др. подобни теории, за които има изписани хиляди страници, формули и всички необходими подробности в учебниците.
Скромното ми мнение е, че за да няма влага вътре трябва да се вземат мерки. Пак повтарям, че всичко зависи от конкретните условия и местоположение на имота. При мен почвата е много рядка (песъклива и камениста), а и водата е сравнително дълбоко. Минах само с бетонен пояс. Копах около 20 см, малко хидроизолация на камъка, найлон, арматурна мрежа и бетон. От тогава нямам проблеми, а снеговете в раьона са доста големи и се задържат. Побликувам една снимка правена преди няколко дни та да добиете представа за каква зимна приказка става дума

Прикачен файл:

Що се отнася до външната мазилка си е пак индивидуален подход. Гледам, че са правени доста "подобрения" около прозореца с тухли, което разваля цялата фасада. Аз лично бих оставил камъка или бих облицовал цялата фасада с нов. Това последното доста много зависи от финикийските знаци... Не зная кога е правена къщата, но ми се струва, че най-икономичният вариянт би бил фугиране на камъка със силен цимент. Пипкава работа е, изисква време, ама после става хубаво. И още нещо, камакът е естествен изолатор. Няма нужда да споменавам коефициенти на топлопроводност и др. подобни, но съм го изпитал по себе си, че зимата държи топло, а лятото хладно. Точно заради това пра дедите ни в Балкана са строяли къщите си от камък и дърво без да са карали курсове по термодинамика и др. подобни дисциплини.
Та те тека, както казват в Северозапада
Успех в начинанието, а сега е зима и повече наблягайте на свинското и винското, че то не се знае до кога ще я караме

[svetlana.n.]

Благодаря за споделянето и съветите!
Къщата е от началото на 60те. Тухлите около прозорците са си оттогава, така са си я строили. Ние само сменихме дограмата, без да променяме размерите на прозорците.
Покривът съм го претърсвла лично по 2 пъти годишно, пролет и есен. Съпругът ми е едричък и има вероятност да влезе вертикално в някоя от стаите . Вярно, че ,,къщата си е негова и може да влиза откъдето си иска", но ... по-добре аз да се погрижа. Подменях керемиди, /разбира се, че имаше счупени/, но с това се изчерпваше въпроса. Това лято предстои тотална смяна на покрива, от истински правилните хора. Най-сетне!!! Планираме четирискатен с широки стрехи, ще държат дъждовете встрани от основите /сега са миниатюрни, а покрива е двускатен/. После, живот и здраве, останалото.
Благодаря за мнението за изолацията, съвпада с моето . Въпреки, че ще е пипкаво, фугирането наново е за предпочитане.
Почвата е отцедлива, като решето, трудно оцеляват растенията ми. Изсъхва и става като кирпич , подпочвени води нямаме. Помпата вади вода от 16м. Надяваме се да се справим с планирането на изолацията.
Отново : благодаря!
Светлана

[Kokar]

...
Планираме четирискатен с широки стрехи, ще държат дъждовете встрани от основите ...

Хващам се за думите...
Основните мероприятия за осушаване на основите се прилагат близо до самите основи.
Водоплътни пътеки покрай външните стени, в комбинация с дренаж под тях отдалечават влагата.

Един съвет от личен опит: Прекаления ентусиазъм води до работа "на парче" и по-високи разходи накрая.
Разбира се, зависи от поставените цели - аз "оправях" подобна селска къща с много следварителни мероприятия и си дадох сметка, че за сходни пари щях да имам ново строителство със стоманобетонова конструкция и голяма дълговечност.
Най-хубавото е, че сте излезли от статуквото и сте си поставили добра цел!

[BLUEPUPIL]

Разбира се, зависи от поставените цели - аз "оправях" подобна селска къща с много следварителни мероприятия и си дадох сметка, че за сходни пари щях да имам ново строителство със стоманобетонова конструкция и голяма дълговечност.

Ако на старата къща и направим основните параметри [подпорни разстояния (по-големи помещения), носимоспособност на подовете, сеизмична устойчивост, топло и хидроизолации, ВиК и Ел. инсталации], да догонват тези на новото строителство, може да се окаже (изненадващо за някой), че качествено реновираната стара къща излиза по-скъпо от новопостроената.

[goshob]

Разбира се, зависи от поставените цели - аз "оправях" подобна селска къща с много следварителни мероприятия и си дадох сметка, че за сходни пари щях да имам ново строителство със стоманобетонова конструкция и голяма дълговечност.

Ако на старата къща и направим основните параметри [подпорни разстояния (по-големи помещения), носимоспособност на подовете, сеизмична устойчивост, топло и хидроизолации, ВиК и Ел. инсталации], да догонват тези на новото строителство, може да се окаже (изненадващо за някой), че качествено реновираната стара къща излиза по-скъпо от новопостроената.

Добро утро,
Всичкото това, казано от двамата преждеговорящи е точно така, ако се гледа само икономическата страна на нещата. Само дето въпросът за всички останали, които търсим спокойствието и връщането към бита на предците ни стои по друг начин. Аз лично предпочитам да влача един ремонт с години, но да направя нещата, така както на мен ми харесват. Поне моята цел е да съчетая духа на миналото време със съвременните условия, па макар и това да ми излезе малко по-скъпо. В края на крайщата това си е въпрос на лична преценка, финансови възможности и др.
Приятен ден!

[BLUEPUPIL]

Аз лично предпочитам..... В края на краищата това си е въпрос на лична преценка, финансови възможности и др.

И ако оставим личното да надделее и да завладее процеса на натъкмяването на една стара къща. Има осезаема възможност (не, че е нещо лошо, но е добре да се включи в сметката), децата като изкарат градежа на пазара да възкликнат: "Татко, колко много пари, труд и енергия (труда и енергията имат и парично измерение) вложи, пък ние, колко малко пари взехме!"

[zz_stefanov]

Тъй е. За възстановяване на старата досега съм дал поне два пъти по-вече отколкото съм дал за нея. Труда си изобщо не съм го смятал. Още не съм я завършил. Това знаех, че ще е така още преди да я взема. Основен проблем за ниската ликвидност на старите къщи е и ниската цена по принцип на селските имоти. Колкото и подобрения да и направиш, като я изкараш на пазара трудно ще и се вземат парите (освен ако не е в тези села, които се намират близо до големите градове и практически са техни квартали).
Иначе си е удоволствие да я правя.

[goshob]

Защо непременно трябва всичко да измерваме само и единствено с пари? На всички е ясно, че без пари нищо не става, но все пак нещата имат и морална стойност. Не искам да започвам полемика в духа на критикарският и вечно недоволен тон характерен за много форуми, но ми се струва, че понякога би било редно да се оглеждаме какво става около нас и какво ние самите сме допринесли за създалата се обстановка. Така се стекоха обстоятелствата в живота ми, че се наложи доста време да не съм в страната, но това, което виждам през време на отпуските започва доста да ме безпокои. Не искам да засегна никого, но ми се струва, че напоследък сме загърбили изцяло ценностната система характерна за Българина.
Що се отнася до децата, да прави сте. Синът ми дори и сега директно казва, че това което правя е труд и средства хвърлени на вятъра, но в същото време не му се тръгва, когато дойде па макар и за малко. Просто защото там може да се откъсна от напрежението и стреса на големият град, има кой да гледа децата му, те могат да играят на воля без да се страхува, че може да ги блъсна кола, да ги отвлекат посред бял ден и др. подобни...
Ами хайде толкова за сега. Май доста се разприказвах, а времето е пари, както би казал някой...

[BLUEPUPIL]

Момчета (защото, може да не сме в първа младост, но обичаме свободата и по дух винаги ще си останем в 20-те си) и двамата сте абсолютно прави в разсъжденията си. Най-голямата ценност на тази изстрадала страна са големите (много големите) души. Обичам ги и им се радвам. На тях е дадено да усетят, почувстват и изживеят неща, до които част от останалите само ще се допрат. Но за да могат да пуснат тези неща в сърцето си, трябва в една или друга степен да има уединение и спокойствие. И какъв по-добър начин за постигането им, от една спретната къщурка на спокойно място, направена/основно ремонтирана с тертип, усет, много желание и любов. Подобен типаж хора имат силна нужда от красота, хармония, естетика и добре дефинирани и изпълнeни със съдържание форми. Основен лайтмотив в човешкият живот е задоволяване на потребностите. И какъв по-подходящ начин за тяхното удовлетворяване от това да вложиш част от себе си в съграждането на нещо. И аз си мечтая да се впусна в подобно бъдещо начинание. Дано да има попътен вятър, ако пък няма, доколкото ми стигат силите, ще се опитвам да издувам платната със собствения си дъх. Пък, докъдето е дадено!