• 1
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 31
Всичко за този вид строителство.
BLUEPUPIL - специалист
Hursa написа:
пс2 А от къде са снимките - на "двойните" дограми?
4- Антарктида(не е шега); 2 и 3- UK
Tsilkov - майстор
Предполагам е на нискоемисионното фолио проблема е бил производството - докато се вгражда в стъклопакета ще е много крехко и трудно за работа.
Това с допълнителния прозорец и щората съм го виждал и при Шуко - целта му е основно да не бършеш щората от прах. Проблема е в цената.
Децентрализирани модули за вентилация има и то не само в дограмата. Специално този на шуко беше с някаква срамна (май и водеше до конденз по самия профил) цена и доколкото знам вече го няма.
BLUEPUPIL - специалист
BLUEPUPIL написа:
Кое ще има по ниско Ug(U-само на стъклата без профилите), два двойни стъклопакета с разстояние между тях от 10-20см. или един четворен?
Tsilkov написа:
Един четворен ще има по-голямо отколкото два на разстояние - причината е не само циркулацията на въздуха, но и това че профили, монтаж и стъклоразделител са големия термомост.
Hursa написа:
мисля, че като цяло от две дограми топлозагубите биха били по-малки. Мисля (без да съм сигурен), че това може значително да снижи топлозагубите в обход (около) дограмата (ако едната дограма е монтирана на вътрешната, а другата на външната повърхност на стената). А и топлозагубите през двата разделени с топлоизолация профили (на касите) биха били по-малки от колкото "много по-добър", но един профил.
Доколкото разбирам топлинните загуби от два стъклопакета, всеки с по две стъкла и разстояние между тях от 20см при зид 38см, ще са незначително(,но все пак) по-малки от тези при стъклопакет с 4 стъкла. Като прибавим и факта ,че профил за стъклопакет с 4 стъкла липсва на бълг. пазар и цената му вероятно ще е по-висока от два профила за стъклопакет с две стъкла. То решението за два отделни стъклопакета с по 2 стъкла на разстояние 20см изглежда напълно приемливо.....Остава да дадете акъл, колко на брой, да бъдат нискоемисионните стъкла и къде да бъдат разположени?
BLUEPUPIL - специалист
Прикачен файл:
1.png
1.png (6.15 KиБ) Видяна 1668 пъти
Прикачен файл:
2.png
2.png (8.76 KиБ) Видяна 1668 пъти
Прикачен файл:
3.jpg
3.jpg (15.27 KиБ) Видяна 1668 пъти
Прикачен файл:
4.png
4.png (50.7 KиБ) Видяна 1668 пъти
Прикачен файл:
5.jpg
5.jpg (109.3 KиБ) Видяна 1668 пъти
BLUEPUPIL - специалист
Прикачен файл:
6.jpg
6.jpg (10.6 KиБ) Видяна 1668 пъти
Прикачен файл:
7.jpg
7.jpg (6.42 KиБ) Видяна 1668 пъти
Прикачен файл:
8.jpg
8.jpg (5.92 KиБ) Видяна 1668 пъти
Прикачен файл:
9.png
9.png (2.66 KиБ) Видяна 1668 пъти
Прикачен файл:
10.jpg
10.jpg (9.13 KиБ) Видяна 1668 пъти
Hursa - майстор
Tsilkov написа:
Предполагам е на нискоемисионното фолио проблема е бил производството - докато се вгражда в стъклопакета ще е много крехко и трудно за работа.
Това с допълнителния прозорец и щората съм го виждал и при Шуко - целта му е основно да не бършеш щората от прах. Проблема е в цената.
Децентрализирани модули за вентилация има и то не само в дограмата. Специално този на шуко беше с някаква срамна (май и водеше до конденз по самия профил) цена и доколкото знам вече го няма.
За фолиото – мислех, че е доста устойчива полимерна мембрана – подобно на тази в триплекса.
За щората – мислех, че е нещо достъпно. Но гледам и други производители предлагат стъклопакет с вградена щора в него. А задвижването на щората са магнит. Предлага се и в България мисля, трябва да видя цените – струва ми се удачно за „остъклена” тераса.
За модула – това го дават като рекуператор. В средата има малък оребрен радиатор – до колкото схващам плочка с ребра отгоре и отдолу. Отгоре се обтича от влизащия въздух а отдолу от излизащия. Ефективността е ниска, но ми хареса, че се монтира на дограмата, а не се налагат допълнителни отвори в стената. Но ако цената е голяма, не си заслужава.
BLUEPUPIL написа:
Доколкото разбирам топлинните загуби от два стъклопакета, всеки с по две стъкла и разстояние между тях от 20см при зид 38см, ще са незначително(,но все пак) по-малки от тези при стъклопакет с 4 стъкла. Като прибавим и факта ,че профил за стъклопакет с 4 стъкла липсва на бълг. пазар и цената му вероятно ще е по-висока от два профила за стъклопакет с две стъкла. То решението за два отделни стъклопакета с по 2 стъкла на разстояние 20см изглежда напълно приемливо.....Остава да дадете акъл, колко на брой, да бъдат нискоемисионните стъкла и къде да бъдат разположени?
Ако се сравняват само стъклопакетите – мисля, че е обратното. Но разликата ще е малка.
Hursa написа:
Според мен, при такъв „четворен” стъклопакет топлопреминаването ще е по-малко – тъй като разстоянието между стъклата от двата „двойни” стъклопакета ще бъде значително по-голямо от това при което се достига минимум на конвективния топлообмен. Така да се каже "камерата" между двата "двойни" стъклопакета ще отстъпва по топлоизолацинни характеристики (с малко) на аналогичната средна камера в "четворния" стъклопакет.
Но ако се разгледат сумарните загуби – загубите както през стъклопакета, така и през профилите на рамката, като се включат и топлинните загуби през стената, около дограмата – има повишени топлинни загуби поради няколко причини – тогава мисля при две дограми монтирани на разстояние една от друга, ще има по малки загуби. И най-вече – ако едната дограма се монтира на вътрешната, другата на външната повърхност на стената. Но ако стената между двете дограми се изолира. Това са голи разсъждения – могат да се изчислят двата варианта (поне оценъчно), но трябват данни и да се обмисли детайлно.
Стъклопакети с 4 стъкла се предлагат – знам само за една фирма – „чехпласт”. Не съм се интересувал за цена, а и съм се интересувал – само от любопитство. Но така както е представено – предполагам, че са скъпи.
За нискоемисионните стъкла. Добре е да има цяла теоретична тема по въпросите на лъчистия топлообмен – предполагам така могат да се разгледат много въпроси – от разделите за саниране, отопление и в частност използване енергията на слънцето. Но да не се правя на умен.
Ще се опитам да обясня как според мен „работи” нискоемисионното покритие и защо го монтират на конкретни позиции в стъклопакета. Не държа, че съм прав, ще се радвам ако някой ме коригира. (Съжалявам, че ще повтарям директно някой неща, които съм писал, макар и в друг форум.)
Стъклото е много добър поглътител за лъчите с дължина на вълната над 5000 нм, за тези лъчи то не е прозрачно, а е "черно" (с много добра поглъщаща способност) - дори, ако е много тънко (например, като стъклото на ел крушката с нажежаема жичка). Поради това, че телата в стаята, дори отоплителните тела са с относително доста ниска температура (например максимума на излъчване на човешкото тяло - 36 гр, е с дължина на вълната малко над 9000 нм и основното количество енергия се излъчва в не много широка област от дължини около този максимум), практически стъклото е непрозрачно за инфрачервеното излъчване от помещението в посока на стъклото (изключение до известна степен е ако имаме отопление с открит огън например или отоплителното тяло е „нажежено до червено”). И тъй като е добър поглътител - то поглъща много голяма част от "инфрачервената енергия" попадаща върху него от страна на помещението, а малка част се отразява. Нискоемисионното покритие - обратно, поглъща много малка част от попадналото излъчване от инфрачервената област на спектъра, а голямата част - отразява. По закона на Кирхоф за излъчването – колкото едно вещество притежава по-голяма поглъщаща способност по отношение на ел магнитните вълни с определена дължина на вълната, толкова излъчващата му способност е по-голяма по отношение на ел магнитните вълни със същата дължина на вълната. И обратно - колкото по-добре отразява лъчи с определена дължина на вълната, толкова по слабо излъчва - лъчи с тази дължина.
Т. е. това нискоемисионно покритие - не позволява на повърхността, на която е нанесено да излъчва - в случая в дълговълновата област на инфрачервения спектър (затова се нарича "нискоемисионно").
Ще си позволя да дам още малко общи обяснения за стъклата (до колкото ги знам). Стъклото (както и всяко друго тяло) взаимодейства по три начина (условно) със светлината (ел магнитното излъчване). Част от светлината се пропуска (прозрачност), част се поглъща („чернота”), част се отразява („белота”). Няма идеално прозрачно, идеално черно или идеално бяло тяло. За „непрозрачните” тела се приема, че взаимодействат със светлината с повърхността си (всъщност с тънък слой от повърхността си – защото няма и идеално непрозрачно тяло). За прозрачните тела се приема, че взаимодействат със светлината с „обема” си – взаимодействието зависи от това през слой с каква дебелина преминава светлината – колкото слоя е по „дебел” толкова е по голямо взаимодействието. Та стъклото – част от светлината във видимия спектър пропуска през себе си – прозрачно е за нея – добрите „обикновени” стъкла пропускат до около 90% от видимата светлина. Част от „видимата” светлина отразяват, а част от нея поглъщат – примерно около 2%. В другите области на спектъра отношението между пропускане/отражение/поглъщане е различно. За дължина на вълната над 5000 нм е „непрозрачно” и поглъща над 90-95% процента от светлината с такава дължина на вълната. От 5000 до около 3000-2500 нм пропускащата способност нараства постепенно до около 30% - ако дебелината му е до около 10-20 мм. (Това е инфрачервено излъчване но характерно за сравнително силно нагрети тела.) От 2500 нм до 2000 нм пропускащата му способност бързо нараства. И при около 1000 нм достига пропускливостта която има и във видимата област. Нискоемисионните покрития снижават общата прозрачност на стъклото и във видимата област – увеличават отразяващата способност в тази област от спектъра. За дълговълновото излъчване над 5000 нм – където стъклото е непрозрачно – увеличават силно отразяващата способност, съответно силно намаляват поглъщащата способност на повърхността на която са нанесени. Така също разширяват малко и областта на „непрозрачност” под 5000нм, съответно „частичната” прозрачност също я редуцират. Светлината падаща върху повърхността с нискоемисионно покритие - вместо да преминава през слоя стъкло, частично се отразява от този слой. Светлината падаща върху другата повърхност – преминава през слоя стъкло и срещайки покритието също частично се отразява обратно – така за тази светлина стъклото все едно е с двойна дебелина – което води до повишено поглъщане в областта от спектъра за който стъклото е „полупрозрачно”.
За сравнение може да се разгледа стъклопакет само от две „обикновени” стъкла, без покритие.
Инфрачервената енергия от помещението попада на стъклото, поглъща се и се превръща се в негова вътрешна енергия (зависи както от температурите на повърхностите в помещението, така и от това как тези повърхности са ориентирани към повърхността на стъклото). Ако е обикновено стъкло (не е задължително да е стъкло, а всяко тяло с добра поглъщаща способност за тези дължини на вълната), то излъчва с двете си повърхности (с всичките си "свободни" повърхности). А това означава, че излъчва към другото стъкло, там процеса се повтаря и съответно от външната повърхност на външното стъкло - топлинната енергия се излъчва във "външното" пространство.
(При конвективния топлообмен механизма е подобен – част от енергията постъпва на повърхността лъчисто, част конвективно. За конвективния топлообмен циркулиращия въздух посредничи за предаване на топлинната енергия – от по топлите от стъклото вътрешни повърхности или от отоплителното тяло – най-вече. Съответно от най-външното стъкло конвективно се разсейва предаваната топлина извън помещението, като освен естествената конвекция покрай стъклото тук голяма роля играе вятъра и обтичането на цялата сграда. Приток на топлина може да има върху вътрешната повърхност на стъклопакета евентуално и при кондензация на парите в помещението върху повърхността му. А също може да се разсейва от външната повърхност от пръските дъжд и при изсъхването и след дъжд.)
И за сравнение – стъклопакет от две стъкла – едното с едно нискоемисионно покритие.
Ако стъклото е с нискоемисионно покритие на повърхността обърната към "вътрешността" на стъклопакета - съответно тази повърхност излъчва много слабо към другото стъкло, респективно отразява излъченото (връща го на излъчващото стъкло). Т. е. лъчистия топлообмен между двете стъкла е силно ограничен. Но остава конвективния топлообмен и той става по интензивен, тъй като вътрешното стъкло става по-топло, а външното стъкло по-студено - което компенсира в малка степен загубения лъчист топлообмен между двете стъкла. Затова при използване на аргон, криптон в такива стъклопакети ефективността по чувствително се повишава, по сравнение с използването им в стъклопакет от обикновени стъкла. (Интересна е теорията обясняваща защо се снижава топлопреноса при използване на такива газове, но това е писано, макар и не подробно.)
Ако обаче например вътрешното стъкло е монтирано с нискоемисионното покритие обърнато към помещението - излъченото от помещението в посока към прозореца ще се отразява (в голяма степен). Т. е. стъклото ще поглъща много малка част от тази енергия - съответно ще остане доста по-студено (ще се затопля основно от това, което поема при конвективния топлообмен, от въздуха в помещението). (Съответно е по вероятен конденз върху такова стъкло.) Общо загубите през така направения стъклопакет пак ще са по-малки по сравнение със стъклопакет с две "обикновени" стъкла. Но ще бъдат малко по-големи в сравнение със стъклопакет с "правилно" монтирано нискоемисионно стъкло (според мен) - тъй като конвективния топлообмен на вътрешната повърхност е значително по-интензивен отколкото между стъклата.
Ако външната повърхност на външното стъкло е с нискоемисионното покритие - тогава стъклопакета много по-слабо ще излъчва към околното пространство. Т. е. външното стъкло ще остане по-топло в сравнение със стъклопакет "бяло/бяло". Загубите, като цяло - пак ще са по-малки в сравнение със стъклопакет от две обикновени стъкла, но по-големи в сравнение с варианта - нискоемисионното покритие на вътрешното стъкло обърнато към помещението – тъй като външния конвективен топлообмен обикновено е още по-интензивен – обтичане на сградата от въздушни течения, вятър, дъжд и т. н.
При "правилен" монтаж на нискоемисионното стъкло, може да се каже, че то "връща" излъченото към него инфрачервено лъчение - това се получава на практика. Но в действителност нискоемисионното покритие прави стъклото - едностранно добър поглътител/излъчвател по отношение на дълговълновото инфрачервено излъчване - тази страна, без покритието. Т. е. с тази страна - то добре поглъща и съответно, така да се каже, излъчва обратно към помещението погълнатото (при "правилно" събран стъклопакет).
Ако има две стъкла с нискоемисионни покрития – като и двете покрития са обърнати едно към друго в една въздушна прослойка. Ако нискоемисионното покритие намалява лъчистия топлообмен – примерно с 90%. Двете покрития ще го намалят до около 95% - т. е. прирастта е само 5% (дори не 9%) – защото излъчената в междината топлинна енергия има шанс да се отрази многократно – така вероятността все пак да се погълне се увеличава. И тези 95% са за „безкрайни” по площ стъкла. За реален стъклопакет – част от отразяваната енергия ще се погълне от стъклоразделителя – така, че ефекта дори ще е по-малък. А в същото време пропуснатата видима светлина ще е чувствително по малко поради използването на две нискоемисионни стъкла.
На коя позиция конкретно да бъде покритието – на вътрешното стъкло със страната към междината или на външното със страната към въздушната прослойка – разликата е минимална (според мен – при „безкраен” стъклопакет и идеално „прозрачна” газова прослойка няма разлика). Разликата е основно по-това, че част от енергията излъчена от стъклата попада върху стъклоразделителя и поглъщайки се от него се предава сравнително с по-ниско термично съпротивление към външното стъкло. (Но това е според мен.)
Долното са само предположения – само спец може да даде компетентно мнение.
При „четворен” стъклопакет, ако се търси минимума предавана енергия от вътре навън – според мен – трябва да има 3 нискоемисдионни стъкла, като към всяка въздушна прослойка има по едно покритие. Ако позициите на повърхностите ги номерираме (май така е прието) – от 1 външната повърхност на външното стъкло, две вътрешната му повърхност. И така до 8. Единия вариант – 2, 5, 7 – аналогично на „тройния” стъклопакет – второто стъкло без нискоемисионно покритие. Другия вариант – 3, 5, 7 разликата е малка, за предимството на първия вариант само мога да предполагам. Но е възможен и вариант 1, 3, 5, 7 – като на позиция 1 е рефлексно покритие от рода на стопсол или съненерджи и издръжливо на външни въздействия. Но така значително ще се снижи светопропускливостта.
При два „двойни” стъклопакета – бих сложил две нискоемисионни стъкла – на позиции 3 и 7. А между двата стъклопакета щора от чист алуминий – без лаково покритие. Алуминия слабо поглъща, съответно отразява топлинната енергия (в същност в тази област от спектъра чувствително отстъпва в няколко зони на медта и среброто). Така щората ще замести нискоемисионното покритие в тази прослойка, като дори ще го превишава по ефективност (– когато е спусната естествено). Ако щората е от ламели – може като бленда да увеличава или намалява светопропускливостта, като и до голяма степен в „полуотворено” положение ще изпълнява роля на нискоемисионното покритие. Освен това ще раздели тази прослойка на две, като до голяма степен ще затрудни свободната конвекция - т. е. до голяма степен ще бъде 5 преграда в условно "четворния" пакет (по отношение на лъчистия топлообмен директно си се явява много ефективна 5 преграда - екран). Сравнително лесно може да се обслужва при дефект, като се свали вътрешния стъклопакет (не както когато е затворена в стъклопакета). Доста по-ефективна ще е такава щора лятото по-сравнение с вътрешна. Но това са само предположения.
als
Здравейте,
Не знам дали е мястото в тази тема, но само тук се коментира PVC с алуминиева капачка и как се монтира дограма по белия свят (благодарение на Master). Имам Schuco M+A с алуминиева капачка, монтирана през 1996 и естествено се учиха на моята дограма: изкривени като лък крила, хармоника напасвана / прогонвана многократно.... Проблема който не съм успял да отстраня е подпухването на мазилката в долните ъгли на дограмата. Допълнително монтирах и отводнителни “втулки“ (черното копче под крилото, водата която се дренира в касата да изтича директно навън) , но няма сериозен ефект . Според мен вода влиза между дограмата и алуминиевата капачка и оттам навлажнява мазилката и подпухва. Дограмата има транспортен профил отдолу, не знам дали не трябва да има от всички страни и по този начин мазилката няма да застъпва капачката? Сега мисля да изрежа мазилката и вкарам П-образен профил, като тапи от двете страни на подпрозоречната дъска или да разпробия капачката. Какъв е правилния монтаж / изпълнение на дограма с алуминиева капачка. Поне Master трябва да има впечатления, как се прави НЕ в България.
Прикачен файл:
Resize of 20170429_185833.jpg
Прикачен файл:
Resize of 20170429_185642.jpg
Spokoiniq - майстор
Доколкото виждам, в тази тема има всякакви питания за дограма, да попитам и аз-
Предстои ми смяна на дограма на северна страна, нулево директно слънце.Има балконска врата 233/76, с която държа да нямам никакви проблеми.Избор и бюджет клонят към Kommerling 88plus или Rehau Geneo.Направиха ми оферти, за Генеото отстъпките докарват цената на тази на 88Плюс-а.Интересното е, че за Кьомерлинг-а исках арматура 2мм, и сравнено с 1,5 разликата беше смешна, докато Генео-то за тия пари идва с 1,5мм, а ако искам да сменят с 2мм вдигало цената на всичко с 5%!!!Не мога да разбера що за глупост...Фирмата с Кьомерлинга можа да ми даде в момента цена само за 48мм пакет с 3Х4мм стъкла, а с Генео 44мм с 6/5/4.Раздвоен съм, моля за съвет!
miliad - майстор
Аls фирма "Етем" имат странична капачка за алуминиев подпрозоречен перваз. Тя е точно каквото търсиш. П-образна форма, страничната мазилката стъпва върху нея, и водата се оттича без досег с хоросана.
Въпроса е дали ще станат на твоя перваз, като форма и размер. И ще трябва да разкъртиш за да я поставяш.
als
Miliad, благодаря за инфото, ще отида да ги видя. А колкото до къртенете, то е неизбежно.
  • 1
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 31

Тема "Дограма" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: