ИЗРАБОТКА НА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА ЗА ТОПЛА ВОДА 124 мнения

[Стоян Петришки]

Стояне, дрейнбек система ли мислиш да правиш?

калине твоята система такава ли е?

[kalin72]

Стояне, дрейнбек система ли мислиш да правиш?

калине твоята система такава ли е?

Да, дрейнбек е.

[Andri01]

При DB системата може да се измерят над 110гр.,но в колектора. Няма начин в ППР тръбите да стане 100гр. Ако вдигне над 100 в СК,значи помпата е спряла, тръбите са празни ,а и се намират под покрива. Връзките със СК направи с гъвкава неръждавейка 1/2" .

[Hursa]

Да ти кажа не знам точно мисла че не издържат на температури над 100 градуса. Аз лично не искам да рискувам. Разтоянието ми е доста голямо и не ми се прави повторна инвестиция за тръби труд и така на татък. Предпочитам да дам 200-300 лв повече ама да не ме боли главата. Не твърда че полипропиленовите тръби не вършат работа, но аз не съм сигурен в тях.

Въпроса ми за използване на полипропиленовите тръби в подобна система, не беше предложение – а само въпрос към по опитните участници . Просто според мен са по подходящи и имат някой предимства и това съвсем не е само цената – но аз съвсем не съм спец по въпроса и твърде вероятно е да се заблуждавам, затова питам.
До колкото знам – повечето слънчеви колектори (не посредствените и много евтини) са с медни тръби. И серпентините в бойлерите май повечето са медни? Затова може би е добре цялата система да е „медна” (както мислите). Но при тази „денивелация” – по точно, такъв голям вертикален участък от медна тръба, сравнително тънкостенна (отстъпваща значително – мисля - по здравина на стоманена или на сравнително дебелостенните, но леки полипропиленови) – ще са нужни много крепежи вероятно. А вертикалните крепежи обикновено са от поцинкована стомана (мисля). От една страна това са термомостове, от друга – контакт между поцинкована стомана и мед мисля, че може да има проблеми.
„Дрейнбек” системата – до колкото разбирам – е отворена система. С често „изпразване” и „запълване” на колектора, което предполага ту мокри тръби в контакт с въздуха, ту протичащ през тях топлоносител. В такъв режим дори и медта не е толкова корозионноустойчива. Тръбите ту съхнат ту ударно се запълват с „аериран” топлоносител (сравнително "богат" на кислород и дори въглероден двуокис). Още по лошо, ако се добавя „чешмяна” вода с хлориди.
Ако се използват тръби от неръждаема стомана – и тя при такъв режим е подложена на „питингова” корозия, до колкото знам. А и ще трябва да се избягва непосредствения контакт между крепежите и „неръждавейката” (или „овлажняването” на контакта през вложките), освен ако не се използват крепежи от „неръждавейка” .
Мисля, че и е възможна електрохимична корозия в такава „смесена” система (медни и стоманени тръби), особено когато топлоносителя е добре „аериран”.
Затова мисля, че полипропиленовите тръби са по добрия избор за „дрейнбек” система (поне основната част от тръбните пътища).

Това винаги ми е било интересно - защо производителите дават препоръчителен дебит.
Теоретично колкото по-голям дебит, толкова по-добре, защото енергията е пропорционална на произведението на температурната разлика и масата, а при по-ниски температури загубите са по-малки. На практика обаче, май не може да се вдигне достатъчна температура ако има голям дебит.

За температурата – може би трябва системата да работи при сравнително ниски температури – така топлинните загуби ще са по-малки, както в сравнително големия тръбен път, така и в колектора и бойлера. Но пък по-ниските температури означават и по-малко вода за къпане. Не знам дали си заслужава купуването на втори бойлер (по добрия вариант сигурно е по-обемен бойлер, така топлинните загуби ще са по-малки – относително по-малка повърхност). (Полипропилена го дават, че е устойчив до 110 градуса, такава температура в открита система не може да се получи, ако топлоносителя е чиста вода – ще започне да ври.)
Може би трябва да се задоволим с до около 60 градуса температура на водата в бойлера (за топлоснабдителните системи май такъв е „стандарта” за „топлата” вода) – така топлоносителя може да не превишава 70-75 градуса – а това е „работна” температура за полипропиленовите тръби. (Но дали всяка система и колектор може да работи добре при такива условия?)
Извинявам се за дългата реплика. Темата ми е любопитна, но за съжаление познанията ми са слаби.

[шоп]

@Hursa, написаното от теб е логино и на теория вярно. На практика обаче избороените проблеми се решават лесно.

Крепежите ( конзолите ) имат обикновенно вътрешен гумен пръстен и така се избягва контакта мед цинк. Лино аз крепежите ги слагам след изолацията и така се елиминират всички термомостове и работата по изолирането-лесна.

Относно дебелината и здравината на медната тръба: няма проблеми. Тръби с дебелина 0,5-0,6мм се ползват за климатична и хладилна техника с фреон 410 и налагане над 30 бара.

Относно ДБ системата може да е отворена, може и затворена. Моите предпочитания са за затворена или отворена с 2-3мм тръбичка навита на спирала, в която изпареният флуид кондензира и се стича обратно.

ДБ системата обикновенно при слънчев ден стратира 2-3 пъти и после стабилизира работа без старт-стопове. Т.е. работи на циркулационен принцип, както всяка друга сл. система. По този въпрос, често се спекулира заради ударното топлинно натоварване:-) За мен това не е проблем.

От практична гледна точка първите 1-2-3 метра след колектора могат да са неръждаема тръба или медна такава и после може каквото душа иска. Последната ми система е с 20 мм тръба с ал. вложка.

Изобщо ако трабва да използвам един руски термин, ДБ системата е дуракоустойчива. Само едни наклони да се спазят и ще имате топла вода без притеснения и обслужване.

[Hursa]

Крепежите ( конзолите ) имат обикновенно вътрешен гумен пръстен и така се избягва контакта мед цинк. Лино аз крепежите ги слагам след изолацията и така се елиминират всички термомостове и работата по изолирането-лесна.

Но при вертикална тръба тези крепежи трябва да удържат висящата тръба която не лежи на тях. Ще трябва да са пристегнати. А това е намалена топлоизолация в тези участъци. За вложките – съгласен съм, избягва се непосредствения контакт, стига да не се овлажняват.

Относно дебелината и здравината на медната тръба: няма проблеми. Тръби с дебелина 0,5-0,6мм се ползват за климатична и хладилна техника с фреон 410 и налагане над 30 бара.

Нямам предвид налягането, което издържат, а собственото си тегло плюс това на топлоносителя – все пак това са 18 метра висяща тръба. (две тръби )

Относно ДБ системата може да е отворена, може и затворена. Моите предпочитания са за затворена или отворена с 2-3мм тръбичка навита на спирала, в която изпареният флуид кондензира и се стича обратно.

Не знам. Трябва по добре да се запозная с това, което казвате. Няма контакт с въздуха? Тогава в системата трябва да има значително разреждане? За съжаление не съм запознат, трябва да прочета. Или поне да видя схемата.

ДБ системата обикновенно при слънчев ден стратира 2-3 пъти и после стабилизира работа без старт-стопове. Т.е. работи на циркулационен принцип, както всяка друга сл. система. По този въпрос, често се спекулира заради ударното топлинно натоварване:-) За мен това не е проблем.

Ако има контакт с атмосферата - дори един път на ден мисля, че е (твърде) много. За сравнително рязкото охлаждане на нагретия колектор (от сравнително тънкостенни тръби (пс: всъщност "тънкостенността" на тръбите в случая е "плюс" може би, проблем вероятно може да се появи на "заварката" между тръбите и абсорбера) от мед с относително висока чистота) – може би е проблем, но вероятно колектора не се нагрява значително преди системата отново да „стартира”. (офтоп - Ако колектора е нагрят значително ще има и пристенно кипене, а това ще доведе до още по рязкото охлаждане, до колкото помня май имаше и друг негативен фактор при такива условия - но трябва да разгледам ученото и забравено.)

От практична гледна точка първите 1-2-3 метра след колектора могат да са неръждаема тръба или медна такава и после може каквото душа иска. Последната ми система е с 20 мм тръба с ал. вложка.

Все пак мисля, че тези 1-2 метра след колектора и може би около половин метър преди колектора е добре да бъдат медни тръби, вместо неръждавейка. И особено нежелателно мисля е да се използва алуминий. (Това, ако колектора е с медни тръби.) Електрохимичната корозия съвсем не е пренебрежим фактор – според мен. (пс май при около 60 градуса се счита че корозията протича най интензивно, поне при неръждавейката.)
Сорри, че споря. Просто искам да изясня въпросите – най-вече за себе си.

[idealist]

Има един изпитан метод с/у ел. химичната корозия. В неръждаемия водосъдържател на бойлера се поставят 2-3 гайки М20 или М24 от "черна" стомана. Те са напълно достатъчни, за да неутрализират въпросната корозия. По този начин се удължава живота на медния нагревател.

[vrangelov]

...Просто искам да изясня въпросите – най-вече за себе си.

Здравей,
На мен ми се струва, че освен да ги изясниш, си решил да си направиш една слънчева инсталация за вкъщи.
Drain Back е супер за направи сам и когато не си подготвен достатъчно, но след като си решил да прочетеш малко повече, прочети и за класическата схема на свързване. Почти съм сигурен, че ще ти хареса повече. Ако теоретично си се подготвил добре, класиката се прави малко по лесно от drain back и според мен е логично да е по-рентабилна. За съжаление в Интернет почти липсва информация за добива от drain back, та да може да се сравнят двата вида системи, затова не мога да ти кажа, дали това е вярно.

Поздрави!

P.S. @stojan83, това, което съм написал на @Hursa важи в пълна сила и за теб.

[kalin72]

Класиката се прави по-лесно от дрейн-бек??? Можел и малко разяснения що е така, според теб? Аз съм на противоположно мнение...

[Стоян Петришки]

Калине ти доволен ли си от твоята система даи малко повече инфо. Какви панели ползваш, какви резултати постигаш? Ако не се лъжа беше писал някъде във друга тема.