ИЗРАБОТКА НА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА ЗА ТОПЛА ВОДА 124 мнения

[шоп]

Според мен DB системата има с една идея по малко КПД от затворената.

Ще се радвам ако обясните, зашо така мислите?

[шоп]

В една несамоизточваща се система помпата трябва да вкара толкова енергия, че да преодолее "само" хидравличните загуби. При DB освен енергията компенсираща тези загуби помпата трябва да добави още енергия, която да държи течността и на определено ниво. Доказателство за последното е, че щом помпата спре, нивото на течността пада. Ако нямаше нужда от допълнителна енергия, падащият по тръбите поток би увличал нов флуид на негово място и системата нямаше да е вече самоизточваща.

@vrangelov
Това, което пишете е логично. На практика обаче това е пренебрежимо и незначително. Имам няколко еднакви енергоспестяващи помпи Инвена. Правил съм опит с отчитане на дебита с водомер и засичане на консумираната енергия при различни ситуации, системи, диаметри тръби и разликата за 12 часа работа е + - 10 вата!!!

Според мен разликата идва от има няма тези 20 см където се влива водата в дрениращият съд. Ако както написа Анди включването е под нивото разлика не би трябвало да има.

Сега, ако помпата е 2,2 киловата или 22 киловата икономията от 100 или 1000 вата за ден може да се отчете при една домашна соларна система това са фактори под санитарният минимум.

В този ред на мисли да споделя нещо което е в контекста на спора, но има осезаем икономически ефект.

В процес съм на изработка на термопомпа вода-вода.

Проведох два експеримента:

вариант 1. Потопяема помпа в сондаж 1 изпомпва 3.8м3/час и изразходва 350 вата ел. енергия. В случая водата се излива свободно в попивен сондаж номер 2

вариант 2 Същата потопяема помпа изпомпва 3,8м3/час и изразходва 180 вата ел. енергия. Разликата от вариант номер 1 е само, че съм удължил вливната тръба с 5 метра.

Тук вече потопяемата помпа минава в режим от "напорен" в "циркулационен" и икономията от 170 в/ч х 24ч х 180 дни отоплителен сезон е сериозна.

[vrangelov]

@шоп,
Нека да си говорим/пишем на "ти", моля!
Оценявам го, но тук в този форум така е прието и е неудобно единият да е учтив, а другият простак.
Това, което си показал на снимките е точно това, за което аз ти писах. Да, при новите икономични помпи в комбинация със сравнително евтиният ток разликата в сметката е пренебрежима, но все пак я има. Разликите в цените между помпите с различни мощности при икономичните помпи е значително по-забележима от преди.

[saraneron]

При денивелация от 2-3 метра между горният край на колектора и дрениращият съд и най-евтината 22 ватова помпа 25/4 върши работа.

Само при първия старт помпата има да преодолее тези 2-3 метра и го прави за секунди. После падащият поток по тръбите "увлича" и помпата работи при 100% еднакви условия с класическа система.
При слънчев ден 99% от времето помпите в една ДБ система и в една класическа такава работят с еднакъв дебит и енергия ( при равни дължини и диаметри на трасето) Така, че намаленият дебит и мошната помпа според мен са мит:-)

В една несамоизточваща се система помпата трябва да вкара толкова енергия, че да преодолее "само" хидравличните загуби. При DB освен енергията компенсираща тези загуби помпата трябва да добави още енергия, която да държи течността и на определено ниво. Доказателство за последното е, че щом помпата спре, нивото на течността пада. Ако нямаше нужда от допълнителна енергия, падащият по тръбите поток би увличал нов флуид на негово място и системата нямаше да е вече самоизточваща.

Не моя бойлер е на Светлю Шишков 200 литров ето такъв http://shishkov.bg/вертикални/253-бойле ... крака.html. Само че аз го взех на старо от човек със 7 години остатъчна гаранция. Като забележка мога да кажа само че му е слаба изолацията и за това се наложи да го доизолирам. Иначе като цяло съм доволен

Супер е! Все пак направи си нормална инсталация. За да ги няма проблемите на drain back освен бойлерът, от неръждавейка са и помпите. Неръждаемите помпи също са по-скъпи от нормалните.

"...постоянната аерация я скапва много бързо...". Това не е проблем,просто трябва да се помисли малко! Водата от СК да влиза ПОД работното ниво в ДС ,а въздуха от/към СК при спиране/пускане - там се прави друга "игра"! И така никакъв въздух не се вкарва в течноста!!!!

Цитирам теб, но отговорът е за другите. На теб ти отговорих.
Това, водата да влиза под нивото на водното огледало е добро решение, но не цялостно. Във водата се разтваря и въздух, които се абсорбира от повърхността на водното огледало.

Ха-ха !!! Този отговор е грешен на 99.9% . Значи си е чиста лъжа!Стига си търсил под ДБ системата слон! Колко кислорор има в 5 куб.дециметра въздух.Системата е ЗАТВОРЕНА и този кислород ако се абсорбира на 100% през първото денонощие на работа, остават 5 литра въздух(ОБЕМ) без кислород в продължение на години докато не се отвори системата поради някаква необходимост.Помпата харчела повече, колко повече?Дори не си наясно защо ШОП ти е написал САМО 20 сантиметра напор? Не 300см. както си мислиш а 20см.

[LazarGanev]

Дори не си наясно защо ШОП ти е написал САМО 20 сантиметра напор? Не 300см. както си мислиш а 20см.

Не знам колко са сантиметрите - 300 или 600, но не са 20. Като мине най-високата част, струята се разкъсва и не помага на помпата. Така че помпата постоянно трябва да преодолява напор от разликата във височините между РС и връхната точка на панела.

[Hursa]

Теоретичната страна не е чак толкова малка и не вярвам някой да се развихри да пише толкова много само и само да го има на готово.

Исках да кажа, че теорията по въпросите на слънчевите колектори е сравнително слабо разработена - но това е според мен, най-вероятно - просто още не съм попаднал на такъв "труд".

Ако имаш възможност приложи твърдението ми на практика и сам ще се убедиш в правотата му.
Този похват прилагахме далеч преди 1990 година. По онова време на пазара липсваха бойлери
с неръждаем водосъдържател.

Честно казано, не толкова ме интересува дали казаното е вярно, а защо. Според мен не е, но аз съвсем не съм спец по корозиите. Активната „електро химична” двойка (ако е коректно така да се каже) в случая (дали водосъдържателя е от неръждаема стомана или от черна, а серпентината медна) е мед – желязо, като желязото е „анода” и се руши. Чрез пасивиране до голяма степен „реакцията” на анода се затормозява. Вкарвайки значително по активната повърхност на черната стомана – реакцията ще протича преимуществено на нея (има такива методи за борба с ел химичната корозия). Но нежелателен е контакта и неръждаема стомана/черна стомана (директния контакт). Така, че ако повърхността на водосъдържателя е пасивирана, според мен е нежелателно да се вкарва черна стомана по този начин – освен че ще има директен контакт, тези гайки са подвижни и ако водния поток ги движи могат да разрушат (да надраскат) този слой на повърхността на водосъдържателя образуван при пасивацията. Може да се руши серпентината или нагревателя, ако са от месинг - сплав мед/цинк – ще реагира цинка. Но това за щастие са относително бавни процеси - в повечето случай – на практика резултатите от такива „вмешателства” ще видим след години.

Hursa, как го постигаш това ограничение от 75*С? Казваш на Слънчо да не нагрява панела над 75*С или в контролера задаваш лимитна температура на панела 75*С, тоест помпата да не върти, ако панелът е по-горещ? Ако правиш второто, то ти сериозно скопяваш системата откъм добив и ефективност. А иначе е съвсем нормално като спе тока температурата в панела да стигне и надвиши 100*С и после като се възстанови захранването в пластмасовите тръби на навлязат едни 100-120*С. Ама то може днес 10 пъти да става това - дали и колко ще издържат тръбите? Заради една икономия от 50-60-80лв дали си заслужава да замениш металните тръби с пластмасови, че да го правиш 2 или 3 пъти?

При колектор, който може да даде високи температури на изхода – може да се увеличи разхода на топлоносител. Но това не винаги е желателно. Правилното, според мен е да се използва колектор даващ при препоръчан разход през него (и съответна температура на входа) температура до 75, максимум 80 градуса – нискотемпературни колектори (така водата в бойлера няма да превиши вероятно 70 градуса). За съжаление те са по-слабо развити, до колкото съм запознат. Тогава за съхранение на нужната ни топлина (топла вода), ще е нужен по-голям обем бойлер (бойлери), компенсиращ по-ниската температура. И да, при превишаване на лимита (неизползвана топла вода от предния ден например) – системата ще трябва да се изключи. Но това става и при високотемпературните системи – по един или друг начин. Това не е „скопяване”, а просто достигнат разчетен лимит – нямаме нужда от повече топла вода, например. При т. н. „дрейнбек” система изградена с разчет да работи при по-ниски температури, според мен, дори при стартиране на системата – след като колектора се е нагрял значително (по една или друга причина) – на изхода от колектора температурата на топлоносителя не би била много висока (едва ли би превишила 85 градуса на началния момент, разбира се са нужни разчети за да е коректно твърдението), поради относително по-големия разход и относително по ниската температура на постъпващия в колектора топлоносител в такава по-нискотемпературна система.
И положителните и страни (на нискотемпературната система) не са само възможността за използване на полипропиленовите тръби. И относително голямото предимство на тези тръби, според мен, в случая на отворена система е не (относително) ниската им цена – а това че не са метални. Дренажния съд също може да е полипропиленов, а помпата керамика.

[LazarGanev]

Избива те на фантазии, спирам да споря

[Hursa]

Възможно е, но се съмнявам
пс Явно ще си остана заблуден

Като мине най-високата част, струята се разкъсва и не помага на помпата. Така че помпата постоянно трябва да преодолява напор от разликата във височините между РС и връхната точка на панела.

И това също ме съмнява . Освен, ако няма "пробив" в тази "най висока част".

[saraneron]

Дори не си наясно защо ШОП ти е написал САМО 20 сантиметра напор? Не 300см. както си мислиш а 20см.

Не знам колко са сантиметрите - 300 или 600, но не са 20. Като мине най-високата част, струята се разкъсва и не помага на помпата. Така че помпата постоянно трябва да преодолява напор от разликата във височините между РС и връхната точка на панела.

Да ,да ,ама не.Така ти се иска и ще е така ако тръбата от колектора до ДС беше поне 1-1.5 цола и дебита много слаб. ЗА 15-16 ММ ТРЪБА с този дебит ПОТОКЪТ НЕ СЕ ПРЕКЪСВА! Можеш да си го симулираш ако не ми вярваш.Пусни еда струя през висящ маркуч 15-16 мм или тръба и намалявай дебита ,чак като почне да тече като ракийцата на казана или малко повече, чак тогава прекъсва потока!Така, че да знаеш наистина не са 300 нито 600 сантима а са точно колкото е разликата м/у входа на ДС и нивото на топлоносителя в него при работеща система!

[vrangelov]

Ха-ха !!! Този отговор е грешен на 99.9% . Значи си е чиста лъжа!Стига си търсил под ДБ системата слон! Колко кислорор има в 5 куб.дециметра въздух.Системата е ЗАТВОРЕНА и този кислород ако се абсорбира на 100% през първото денонощие на работа, остават 5 литра въздух(ОБЕМ) без кислород в продължение на години докато не се отвори системата поради някаква необходимост.Помпата харчела повече, колко повече?Дори не си наясно защо ШОП ти е написал САМО 20 сантиметра напор? Не 300см. както си мислиш а 20см.

Правиш се на много остроумен, ама не успяваш да ме впечатлиш. Като не си се научил как се прави drain back, дано поне да знаеш как се прави ракия на селския казан.