Термопомпи Вода-Вода - всеки може да си направи сам 1354 мнения

[6osi6]

Ако бяхте сложили запетайка след обръщението шоп ( както е по правилата), нямаше сега да се наддумвате.

Зависи. Първо обръщам внимание чия е грешката. В следващото изречение показвам кой какво е направил.

[шоп]

Гришката е Ваша драги колега шоп! Написал съм "има ", към което Вие, уважеми колега шоп, пришивате "ползвам", за ми лепнете "объркал"

Нека сложим край на спора.

@Hursa е прав, ТП ми няма честотно управление
@6osi6 е прав: цитирам: Написал съм "има ", към което Вие, уважеми колега шоп, пришивате "ползвам", за ми лепнете "объркал"

Това са подробности: пълен вместо кратък член, пропусната запетая или интервал... не сме на изпит.

Според мен, важното в спора е конструктивността. За да може всеки четящ темата да намери отговор на това което търси.

За мен извода от последните 1-2 страници писане е: ако имаме реверсивна ТП и желаем да затопляме БГВ, то предкондензатора ( кондензатор, серпентина в бойлер и т.н) трябва да се монтирана ПРЕДИ четрипътният вентил. Буквално веднага след компредоста трябва да се отнема енергията на прегретите фреонови пари за подгряване на БГВ.

[Hursa]

Ех, щом няма да спорим, няма как да се оспори много спорната реплика

По този начин не знам как ще обясните каквото и да било.
Водата във вакуум се изпарява при по-ниска температура. След това как се превърта сух въздух, за де се изкара парата?
Затова едни проектират помпи и а други преподават.

Но и без такъв спор ме подозира в недобронамереност.
Всъщност това е по любопитното

За мен извода от последните 1-2 страници писане е: ако имаме реверсивна ТП и желаем да затопляме БГВ, то предкондензатора ( кондензатор, серпентина в бойлер и т.н) трябва да се монтирана ПРЕДИ четрипътният вентил. Буквално веднага след компредоста трябва да се отнема енергията на прегретите фреонови пари за подгряване на БГВ.

Не бях се сетил за този вариант на термопомпата. За положението на пред кондензатора, сигурно сте прав, май това е единственото подходящо положение. Но е любопитно, каква ще бъде ефективността на ТП в такъв случай. Бойлера ще се нагрява за сметка на топлината получена от помещенията и енергията предадена на фреона от компресора (до колкото разбирам). Но ако времето не е много горещо и в помещенията няма голям приток на топлина – поради добра топлоизолация и помещенията не са особено големи – бойлера няма ли да се грее основно от компресора? Или нещо пропускам, или бъркам схемата.

[a_stoev]

Почти всяка фабрична термопомпа дето ми е подадала като данни си е имала вариант с десуперхиитър или предкондензатор, както го нарича шоп. Правят ги по 10-20% от мощността на агрегата. Монтирани са преди четерипътния вентил.

[6osi6]

Ех, щом няма да спорим, няма как да се оспори много спорната реплика

Щеше да е спорна ако ставаше за нещо от топлообменник подложен на абсолютен вакуум.
В случая е кипене под 100°С с понижаване на налягането. Нищо неясно - фзика седми клас.

[Hursa]

При вакуумирането се изтегля влагата при стайна температура .

По този начин не знам как ще обясните каквото и да било.
Водата във вакуум се изпарява при по-ниска температура. След това как се превърта сух въздух, за де се изкара парата?
Затова едни проектират помпи и а други преподават.

A колко ще е количеството на водата? От един кубически метър вътрешен обем на топлообменик - ако допуснем, че има такъв. При това подналягане (и температура - приетата за нормална - 20 градуса целзиеви), нека е пълен само с водни пари (макар че ще е пълен с паровъздушна смес, дори да е бил обилно намокрен, а не относително сух). Водата, която ще успеете да кондензирате от този кубичен метър пара с такова налягане ще бъде капка с обем около 3/4 кубичен милиметър. При сриване на вакуума този обем пара няма да кондензира дори, ако запълним вакуум камерата с влажен въздух. Т. е. топлообменика ще бъде сух, след такова вакуумиране.

[Hursa]

Почти всяка фабрична термопомпа дето ми е подадала като данни си е имала вариант с десуперхиитър или предкондензатор, както го нарича шоп. Правят ги по 10-20% от мощността на агрегата. Монтирани са преди четерипътния вентил.

Но каква е ефективността и, ако ни е нужна топла вода, а едновременно с това помпата искаме да работи на охлаждане. "Испарителя" в случая се "грее" от контура охлаждащ помещенията, до колкото разбирам, а ако не е твърде топло? Тези топлина за загряване на бойлера, няма ли да е най-вече в резултат на работата на компресора.

[a_stoev]

Същата. Машина никога не се избора с мощност равна на консуматора. Шоп има 3-4 кратен запас. 6м работа 20м почивка ако съм запомнил правилно.

[a_stoev]

При вакуумирането се изтегля влагата при стайна температура .

По този начин не знам как ще обясните каквото и да било.
Водата във вакуум се изпарява при по-ниска температура. След това как се превърта сух въздух, за де се изкара парата?
Затова едни проектират помпи и а други преподават.

A колко ще е количеството на водата? От един кубически метър вътрешен обем на топлообменик - ако допуснем, че има такъв. При това подналягане (и температура - приетата за нормална - 20 градуса целзиеви), нека е пълен само с водни пари (макар че ще е пълен с паровъздушна смес, дори да е бил обилно намокрен, а не относително сух). Водата, която ще успеете да кондензирате от този кубичен метър пара с такова налягане ще бъде капка с обем около 3/4 кубичен милиметър. При сриване на вакуума този обем пара няма да кондензира дори, ако запълним вакуум камерата с влажен въздух. Т. е. топлообменика ще бъде сух, след такова вакуумиране.

Нали вече е измит с метанол и духан с азот. После сушиш докато ти писне да точиш вода от вакумпомпата. Ден, два...

П.П.
Ако има останал метанов при вакумирането се разслоява отгоре на маслото и разтваря водата. Там се вади лесно със спринцовка, без да точиш масла.

[Hursa]

По този начин не знам как ще обясните каквото и да било.
Водата във вакуум се изпарява при по-ниска температура. След това как се превърта сух въздух, за де се изкара парата?
Затова едни проектират помпи и а други преподават.

A колко ще е количеството на водата? От един кубически метър вътрешен обем на топлообменик - ако допуснем, че има такъв. При това подналягане (и температура - приетата за нормална - 20 градуса целзиеви), нека е пълен само с водни пари (макар че ще е пълен с паровъздушна смес, дори да е бил обилно намокрен, а не относително сух). Водата, която ще успеете да кондензирате от този кубичен метър пара с такова налягане ще бъде капка с обем около 3/4 кубичен милиметър. При сриване на вакуума този обем пара няма да кондензира дори, ако запълним вакуум камерата с влажен въздух. Т. е. топлообменика ще бъде сух, след такова вакуумиране.

Нали вече е измит с метанол и духан с азот. После сушиш докато ти писне да точиш вода от вакумпомпата. Ден, два...

П.П.
Ако има останал метанов при вакумирането се разслоява отгоре на маслото и разтваря водата. Там се вади лесно със спринцовка, без да точиш масла.

Това е по повод тази реплика

Много по-сигурен метод е от подгряването с цел подсушаване .
За да изкараме всичката влага от такова силно накъдрено от вътре нещо , се иска да го нагреем поне на 120 градуса и да го продухаме например с азот или въглероден двуокис докато е горещо . При подгряването обаче , можем да окислим остатъци от полимери и тежки маслени фракции а окисите вече са химически здрави . Можем и да предизвикаме полимеризация на смоли и лакове , които са били разтворени .
При вакуумирането се изтегля влагата при стайна температура .
Предизвиква се и сублимация на много от разпространените замърсители .
Прави се при минимум 1х10 на минус 6 степен тора .

А и с вакуум помпата в случая, до колкото разбирам, не "точиш" вода, а въздух с някакво количество водни пари. Метанол, ако е имало ще се е изпарил при вакуумирането, много преди водата. При такова дълбоко разреждане и 20 градуса водата е прегрята пара, както и метанола, за маслото - не съм много сигурен.
Всъщност всички "сметки" са за 10 на минус 6 атмосфери, а написаното от Boyan е почти 10 на минус 9 атмосфери (освен ако не греша), чак сега забелязах едениците.