Решения за отпадни води (само WC вода)? 73 мнения

[preslav]

Работя на градска пречиствателна станция. Тук нещата са по-различни от домашната, но принципът е сходен. Утайката се изпомпва периодично (всеки ден) по малко, така че да не се променя количеството й. Изпомпва се по толкова, че да се "превърти" за 25 дни - това е оптималната възраст на утайката. Разбира се, в домашни условия няма кой да се занимава всеки ден да изпомпва по малко утайка, но теорията е тази. В басейна винаги трябва да си се поддържа определено количество утайка.

Напълно съгласен, аз дори смятах да пиша, че при следващите изпомпвания ще свалям обема най-много с 1/3 - останалото е излишно да се изпомпва, така или иначе утайката е на дъното. За честото изпомпване е ясно, че няма как да е всеки ден, но веднъж на годината или на 6 месеца не е кой знае какво упражнение.

[jordanvass]

Имай предвид, че точно утайката пречиства водата. В нея основно се съдържат полезните бактерии, които спомагат за окисляването на амония до нитрити и после до нитрати. Тя и затуй се нарича активна утайка. Колкото повече утайка - толкова по-добро пречистване, но пък и по-голям разход на кислород, щото тия животинки искат да дишат и харчат много ток на въздуходувката. Затова се поддържа едно оптимално количество на утайката.

[preslav]

Имай предвид, че точно утайката пречиства водата. В нея основно се съдържат полезните бактерии, които спомагат за окисляването на амония до нитрити и после до нитрати. Тя и затуй се нарича активна утайка. Колкото повече утайка - толкова по-добро пречистване, но пък и по-голям разход на кислород, щото тия животинки искат да дишат и харчат много ток на въздуходувката. Затова се поддържа едно оптимално количество на утайката.

Да, разбирам те - в промишлените станции има датчици за кислорода във водата и от там се определя колко време да работи "въздуходувката", но в локалните процесът е упростен, няма датчици, а компресорчето се управлява по време (ако се не лъжа 45 мин. работа, 15 мин. почивка), за мощности 60-90 Вата няма значение колко много ток си изхарчил, но за "въздуходувка" от няколко десетки киловата си е сериозен разход и е оправдан мониторинга на кислорода и количеството активна утайка.

[Virtex]

окисляването на амония до нитрити и после до нитрати.

Сериозен въпрос:

нитратите не бяха ли вредни за поливане ?

preslav е споделял за неговата станция, но не знаех, че и radius има такова нещо.

Питам, понеже се интересувам активно по въпроса станция срещу изгребна яма.

[preslav]

окисляването на амония до нитрити и после до нитрати.

Сериозен въпрос:

нитратите не бяха ли вредни за поливане ?

preslav е споделял за неговата станция, но не знаех, че и radius има такова нещо.

Питам, понеже се интересувам активно по въпроса станция срещу изгребна яма.

За нитратите има полезна информация в тази статия - http://www.riokoz-vt.com/nitrati.htm За мен изводът е, че важно е количеството или нещо като разликата между лекарството и отровата.
По отношение на изгребна яма или пречиствателна станция има доста дискусии и общо взето всеки си настоява на своето - ще кажа моите съображения, а всеки сам да преценява според условията и възможностите си.
- цената на правилно изпълнена изгребна яма се доближава много до цената на локална пречиствателна станция, като се добави цената на периодичните изпомпвания, практически няма разлика
- какъв трябва да е обема на ямата за да поеме всички отпадни води от едно домакинство - практически водомерите показват какво се изразходва от всяко едно домакинство, а при мен това са по 3-5 кубика на член от семейството т.е. 15-20 кубикова яма ще се запълни за 1 месец - не знам колко мовнярки означава това, а при мен можеше да се окаже, че на мовнярката и е далеч и на ниско за да изсмуква
- над капака на изгребната яма практически не може да се направи нищо, евентуално трева
- за миризмите идващи от една яма е излишно да се говори, не помагат нито хапчета, нито дрожди, нито нищо
- масово в момента се ползват попивни ями, които са кръстени само на изгребни, но мисля, че много скоро ще бъдем принудени да променим мисленето си
Изхождайки от тези съображения, вероятно и други по-маловажни решихме, че ще е пречиствателна станция - оказа се голям проблем каква точно да е, но май изкарахме късмет. Късмет е също, че около нас земята е песъчлива и не се наложи да се правят някакви специални дренажи.

[jordanvass]

окисляването на амония до нитрити и после до нитрати.

Сериозен въпрос:

нитратите не бяха ли вредни за поливане ?

Така е, вредни са, но пречиствателният процес не спира до тук. Всъщност най-вреден е амоният, който се съдържа във фекалните води. Той гълта адски много кислород и убива рибата в зауствания водоприемник. Затова най-важното нещо е амоният да се окисли до нитрити, които после продължават да се окисляват до нитрати. След това подаването на кислород се спира и бактериите започват да "дишат" с кислорода от нитратите, като ги разграждат до съединения, които се утаяват на дъното и формират нова утайка, а в атмосферата се отделя безвреден азот. Така азотните съединения в пречистената вода не съдържат чак толкова много нитрати, а количеството на амония е сведено до минимум. Важно е да се разбере, че утайка се формира не само от механичното утаяване на твърди частици, а и от разграждането на разтворената във водата мръсотия.

[loudidd]

Благодаря за ценните мнения - май най-оптималното ми решение е локална пречиствателна станция... И поправете ме, ако греша - щом ще се ползва само за отпадните води от WC (без сапуни, препарати и всичко, що идва от мивки и бани), може да се насоча към по-проста система/станция или това не е фактор и по-добре да сложа като на колегата preslav?

[jordanvass]

Перилните препарати съдържат голямо количество фосфорни съединения, окиси. За елиминирането на фосфора в отпадните води се добавя железен трихлорид. Той образува с фосфора железен фосфат и се утаява на дъното. Не знам обаче за домашни цели дали това въобще се прави.

[preslav]

В домашни условия не се добавя нищо (поне при мен е така), но съм готов да добавя железния трихлорид в името на екологията и ако има такова изискване.
Иначе и аз си мислех първоначално в станцията да отиват само водите от тоалетната, но доставчиците бяха категорични, че там трябва да отиват всички води от къщата - не съм се задълбочавал повече, но това предполагам е направено умишлено. Единственото ограничение е в тоалетната да не се изхвърля тоалетната хартия, дамски превръзки и други груби отпадъци, които няма да спрат процеса, но ще затлачат кошничката и ще трябва да се чисти ръчно, което си е вмирисана работа. Другото ограничение е да не се ползват силни препарати от рода на Доместос защото те могат да поразят полезните бактерии в станцията.
По декларация на производителите на изхода на станцията трябва да има много по-бели води от "сивите", които сега питащият изхвърля незнайно къде т.е. спокойно изходът на станцията може да се заусти в съществуващата канализация за "сиви" води. Аз дори бих отишъл по-далеч - изходът на станцията може да е свързан с резервоар, който лятно време да се ползва за поливане, а зимата да се отвежда в канализацията. Нямам притеснения да поливам с водата от изхода на стацията, но на този етап съм спрял инвестирането в тази посока, иначе имам приятел, който от години полива райграса си и няма оплаквания от поражения или миризми.
Ще се радвам ако jordanvass опише малко по-подробно процеса в една промишлена инсталация, никога не е късно да се научи нещо ново и да се подобри съществуващото оборудване - не вярвам добавките да струват милиони за 15-20 кубика отпадни води месечно.

[jordanvass]

Ще се радвам ако jordanvass опише малко по-подробно процеса в една промишлена инсталация...

С удоволствие, но ще е дълго. Дано да е полезно някому.
Нямам поглед върху голямото разнообразие пречиствателни станции, но ще споделя за нашата градска, която според специалистите е от най-модерен тип. Тя е от вид SBR (Sequencing Batch Reactor), което с няколко думи означава всички биохимични процеси последователно само в един басейн. И май е най-близко по идея до домашните.
Първоначално на пътя на водата има чакълозадържател (дупка на дъното), който задържа пясък, камъни и други тежки предмети. Изгребва се периодично. След това водата минава през груби (40мм стъпка) и по-фини (6мм) решетки, които отделят поетапно по-едрите и по-фини предмети - бутилки, найлони, парцали, листа, чушки, домати, понякога цели птици и дори прасенца. Бедна ви е фантазията какво изхвърля неправомерно в канализацията българинът! Следва дълга вана с аерация, в която се сепарират пясък и мазнини. На дъното пада пясъкът, а на повърхността се наслояват мазнините. Разбира се, в домашни условия няма особена нужда от такова механично пречистване, но по морските курорти съм сигурен, че има доста пясък във водата от плажуващите.
След механичното пречистване водата постъпва в басейн за биохимично пречистване - SBR. Тук се изпълняват последователно следните процеси: Басейнът се пълни догоре при непрекъснато разбъркване. Ако количеството на фосфора е високо, се добавя железен трихлорид. След това се подава въздух от мощни въздуходувки, пак при непрекъснато бъркане. Следи се нивото на разтворения във водата кислород да не надхвърля 2мг/л. При повече кислород процесите не се ускоряват, само се харчи излишно ток. Непрекъснато се следи нивото на кислорода и някои азотни съединения. Както вече писах по-горе, целта е да се окисли вредният амоний през нитрити до нитрати. Това става с помощта на нитрифициращи бактерии. Процесът се нарича нитрификация. Бактериите се самозараждат за месец-два, но за да се ускори първоначалното зараждане могат и да се внесат от подобен работещ биобасейн. След като амоният се окисли, следва фаза денитрификация - спира се подаването на кислород и бактериите, като нямат наличен кислород, започват да разграждат нитратите, като дишат кислорода в тях. Отделя се азот в атмосферата. Дотук непрекъснато водата се разбърква. Всъщност самите нитрати са вредни за хората, но за флората те са благоприятна тор. Когато те са в повече, водоприемникът на заустената вода започва да развива повече водорасли и растителност, които пък го увреждат допълнително. Затова нитратите също се разграждат при пречистването. След като количеството на нитратите спадне, следва фаза на утаяване. Спира се бъркането и водата остава в покой. На дъното пада утайката, а отгоре имаме избистрена вода. Чрез система от потопяеми сифони (декантери) започва източване на избистрената вода, като компютърът потапя декантерите постепенно и се грижи те да следват повърхността на водата. Ако се потопят рязко дълбоко се получава завихряне и засмукване на утайка, което е недопустимо. Източва се отгоре надолу около 1/3 от обема на басейна - само пречистена вода. При епидемии заустваната вода се облъчва с UV лампи за допълнително обеззаразяване. На дъното на биобасейна остава утайката. Следва частичното изпомпване на утайка от дъното. Изчислява се колко, така че общото количество на утайката да се запазва постоянно и тя да се превърта за около 25 дни. След това процесите се повтарят с ново пълнене и т.н. Един пълен цикъл продължава няколко часа - обикновено 6-8. Басейните са няколко еднакви в зависимост от дебита на водата и се пълнят последователно. Изпомпената излишна активна утайка се сгъстява механично, смесва се с флокулант за по-лесно обезводняване и се центрофугира. Крайният продукт е гъста каша (кек), която се варува за намаляване на киселинността. Депонира се или се използва за торене, за калифорнийски червеи и не знам си още какво.
Пречистената вода трябва да е с параметри под следните максималнодопустими норми:
БПК5 - 25 мг/л
Неразтворени вещества - 35 мг/л
ХПК - 125 мг/л
Общ азот - 15 мг/л
Общ фосфор - 2 мг/л
pH - 6 – 9
Тук БПК5 и ХПК са показатели за замърсеността на водата - съответно биологична и химична. Показват съответно биологичната и химична потребност от кислород на водата. Тоест колкото повече кислород потребява една вода, толкова по-мръсна е тя.