Буфер в ниско температурна система 407 мнения

[6osi6]

Водата в буфера е 80 литра, 460 вата положителна разлика спрямо изходящата от инсталацията, не може да охлади помещенията, защото отдава топлина към тях, когато помпата не е включена, а тя и компресора под 3°C работят постоянно.
Стойността на енергията в буфера е средно 10 дневно електромерни стотинки. Не си заслужава да се правят отклонения с вентили и помпи.

[Hursa]

Водата в буфера, разбира се, че няма да охлади помещенията. Ще ги охладят загубите през стени, тавани, прозорци, вентилация - това което ТП трябва да компенсира, при работата си. А когато не работи - буфера - за да удължи паузата в работата на ТП, колкото по ефективно го прави (колкото по ефективно и пълноценно отдаде акумулираната в него топлина), толкова по голяма пауза при един и същ обем на буфера (или при еднакво "количество" акумулирана топлина). От друга страна, колкото по голяма част от енергията в буфера е изразходвана - толкова повече време ще е необходимо на термопомпата да го "зареди" отново - при една и съща мощност. Съответно за един и същ отрязък от време - по малко изключвания и по продължителни паузи. (Но това май вече е писано няколкократно в темата, извинявам се.)

[radius]

Като за мен 2 маркови трипътни на 1 цол са 200лв, с тях може да се замени четирипътния, но:

Hursa, може ли да пречупиш съветите си през призмата на питането ми и условията, които съм поставил? А именно, обясних, но пак да наблегна - изолацията определено е добра, само с подово съм, къщата изстива с 2С за денонощие при температури около нулата. Изобщо няма колебания в температурата, вътре е като в пещера ( в добрия смисъл). Т.е. за мен няма значение дали като тръгне ТП ще се затопли водата в подовото след 10 или 30 минути, това просто не се усеща по никакъв начин.
Та питането ми с наличния буфер какво да направя, без задвижки, помпи и др. които за моя случай не дават категорични предимства, за да си оправдаят цената.
Най-вече ме интересува къде да разположа нипелите по буфера, може и легнал да го сложа, само и само да постигна максимално равномерно загряване на обема.

[Hursa]

Не мисля, че бих могъл да давам съвети по темата, не съм специалист в тази област. (Всъщност дори за конкретния въпрос не съм много сигурен, какъв специалист да се търси.) Във форума, мисля, може само да се обсъди темата.
Ако споменатите числа са коректни, домът е много добре изолиран, вероятно има и добри топлоакумулиращи “свойства”. Може би в такъв случай включването на буфер ще е малко ефективно (защото неговите функции се изпълняват, до голяма степен, от конструкцията на жилището) и поради това – неоправдано, като инвестиция.
Но май, въпроса остава - как да се подобри последователното включване на “буфера”, така че да се повиши ефективността. Мога да напиша само как “мисля”.
За монтажа на буфера вертикално, с подаване “отгоре” – написах какви са според мен “недостатъците”.
За включването на буфера, както е предложил шоп – мисля, че така е по-малко ефективно, особено при подаване “отгоре”. Но действително при неговия вариант го няма “проблема” със “забавеното” постъпване на “подгретия” от термопомпата топлоносител в отоплителните тела (докато се “зарежда” буфера – температурата на изхода от ТП е по ниска, но това мисля не е проблем). Освен това има и по-малки топлини загуби, ако буфера е в неотопляемо помещение, мисля, че е удобно да се инсталира в маза.
За хоризонталното разположение (то има смисъл да се отделя, ако формата на буфера е с относително малък диаметър, например, отнесен към осевия размер) – не знам дали е обективно, но ако се подава топлоносителя в горната част в единия край, а се извежда от долната част от другия край – може би ще има преимущества пред първия вариант. При „използване” на буфера, в периодите, когато ТП е изключена – би имало по-голямо разсейване на хладния поток. Но може би малко по-малко увличане на по-топлия топлоносител в буфера. Макар, че това увличане ще засегне по далечни гранични слоеве, но ще бъде по едностранно – основния поток, мисля, ще се движи около хоризонталната долна стена на буфера (когато постъпва по студена течност). Затова, мисля, такъв монтаж няма да донесе голямо предимство. Но може и да се заблуждавам, трябва да се обмисли.
Такова последователно свързване е свързано с компромиси. Според мен най-балансирано би било такова свързване, ако монтажа е вертикален, но подаваме топлоносителя отдолу (а го извеждаме отгоре). В периодите, когато ТП е изключила - ще имаме оптимално използване на запасената в него топлина. Когато ТП е изключила, практически такава схема на свързване няма да отстъпва на варианта с превключване на посоката с 4пътен вентил. Такова включване ще отстъпва на първата схема в периода на „зареждане” на буфера – при работеща ТП. Но поради това, че такъв период ще е чувствително по продължителен - буфера ще може, така да се каже да „зареди” сравнително пълноценно. И най-вече - при такова свързване забавянето в постъпването на топлия топлоносител (след включване на ТП) в отоплителните тела ще бъде чувствително по-малко. Но това са само голи предположения.
Как именно да бъдат насочени подаващите отвори (мисля, че те имат малко по-голямо значение от изходящите). Мисля, че чрез тяхната конфигурация може да се компенсират част от недостатъците на такова свързване в периода, когато ТП работи (при долно подаване на топлоносителя). Предполагам, че ако са два, или повече ще е по-добре, по равномерно ще разпределят постъпващата по топла течност (но все пак може би не повече от два, да не се усложнява и оскъпява „схемата”). Мисля, че идеята на шоп за „тангенциално” насочване на тези входящи струи е много добра – насочването на входящите струи ще влияе по-значимо от тангенциалното насочване на изходящите. Такова подаване ще създаде въртеливо движение на обема течност в буфера (по благоприятно ще е, мисля, ако отворите са два диаметрално разположени, и разбира се за такава организация на подавания поток е желателно съдът да е цилиндричен). Такова движение в обема ще благоприятства смесването на слоевете с различна температура, ще удължи пътя на постъпващите топли струи „стремящи” се конвективно да се издигнат нагоре. Организацията по подобен начин и на изходящите отвори ще подобри смесването, но твърде малко според мен за да си заслужава труда, а и допълнително ще увеличи с малко хидравличните загуби - един централен изход в най-високата точка ще е достатъчно, вероятно.
Мисля, че има и други предимства подаването по такъв начин именно на топли струи, но и без това прекалих, а и издребнявам. Сорри, прекалих със свободните разсъждения.

[radius]

Моля ти се, благодаря за щедрите мисли- точно каквото те попитах. Което не винаги се получава по форумите. Бъди сигурен в подадените данни, нито съм пуснал темата да се хваля, нито съм от хората, които си мислят, че решенията и действията им са най-правилни.
Аз си представям подаващия нипел, ако е на върха на цилиндъра, да е затапен челно и разпробит странично. Така ще се избегне формирането на тунел, ще има по-добро смесване. Идеята за 2 подаващи нипела също е добра, както и тангенциално подаване.

[шоп]

Такова затапване на студения вход го има при бойлерите. Целта е да се намали смесването и запзването на слоевете топла и студена вода.

Според мен такова затапване при буфер е спорно. Със сигурност ще вдигне хидравличното съпротивление, което е сигурен негатив.

[Hursa]

Може би, не трябва да се нарича „затапване” – защото целта е да се обърне потока на 90 градуса, но и да се „разпръсне” радиално, и забави. (Поне за мен затапване повече звучи като свиването на отвора на маркуча за да ускорим струята.) Тези радиални отвори, сумарно трябва да са със значително по голяма площ от площта на сечението на тръбата. При бойлера, тъй като той се "изпразва/пълни" така да се каже „в правилно” направление – в посока на естествената конвекция – размесване на слоевете не е желателно, както казва шоп. Такова оформяне на входящия отвор препятства входящата студена струя да прониква „на скорост” в по горните топли слоеве, способствайки смесването (не че, не е ясно и без да го пиша, сорри). При обратното положение, когато студената струя се подава отгоре – такова подаване пак ще „разбие”, „разпредели” тази струя. Ако използваме този израз, който използва 6osi6 – ще се образуват множество малки тунели, "разпръснати" низходящи „ръкави”. Но е по-нежелателно, според мен в случая (трябва да се оцени сумарния ефект). Ако имаме цилиндричен съд с топла течност (по добре в случая да се използва термина флуид - защото процеса ще е подобен и ако съда е запълнен с газ) поставен в по-хладно помещение в него се сформират конвективни потоци. Около стените – низходящ, охлаждащ се от стените поток, в центъра – възходящ, от относително по топлата течност, компенсиращ низходящия. (Ако съда е например с квадратно хоризонтално сечение – низходящите потоци са по-интензивни около ъглите на „квадрата”.) Изолирайки стените на обема, намаляваме интензивността на потоците, но пак ги има. Разпръсквайки така радиално входящата студена струя я вкарваме в тези естествени низходящи потоци – което ще способства да достигне дъното без да подобрим много смесването. Ако направим така както шоп – изходящия отвор насочен тангенциално – изтичането от съда ще сформира „въртене” в обема. Макар, че ще бъде по-малко интензивно, по-сравнение с така насочен входящ отвор, подаващ отгоре студена течност, а и така входящата струя ще се разсейва по интензивно, но центробежните сили ще я тласкат пак в тези пристенни низходящи слоеве. Докато, ако подаваме студения поток отгоре, в центъра – това въртене ще способства за разсейване на входящата струя (или струи, ако я подадем разбита, но насочена надолу, срещу "топлият" възходящ поток). Има един момент – ако завъртим един обем от смесващи се слоеве (все още „не смесени”) с различна температура – студените слоеве, поради по голямата си плътност ще се разпределят по периферията, измествайки по топлите към центъра.
(Затова, все пак, смятам, че ако подаваме отдолу в буфера ще получим по балансиран компромис при последователно включване – в случай, че няма да се ползва „обръщане” на потоците „през” буфера.)

[6osi6]

колкото по голяма част от енергията в буфера е изразходвана - толкова повече време ще е необходимо на термопомпата да го "зареди"

Най-ефективно с два ниела горе, долу остава един, и може буфера да се ползва за загряване на бойлер със серпентина.

[шоп]

Най-ефективно с два ниела горе, долу остава един, и може буфера да се ползва за загряване на бойлер със серпентина.

В случая буфера го греем с ТП до към 30 -35 градуса. Няма как с него да греем бойлер + още една загуба на топлообмен в серпентината.

Иначе за повече нипели съм съгласен....винаги в бъдеще може да ни хрумне нещо друго. Я още един буфер, или пък солар и т.н.

На моя буфер сложих 6 нипела
По 1 бр горе и долу на 2 цола и по два цолови горе и долу. Цоловите в момента са затапени с кранове, но ще ги куплирам със солари.

[6osi6]

Търси се ефективно използване на буфера. Управлението има опция за БГВ - увеличава температурата, има втора помпа, има достатъчно мощност. Трябва само бойлер със серпентина и възвратен клапан. Бойлерът може да стои над буфера. Когато се подаде вода 50 - 55°С, от горния нипел влиза в буфера, от другия до него втората помпа го праща в серпентината за бойлера и обратно се връща в изход към топлообменника.