Не. Не и в изобилие на кислород. "Изобилието" на кислород означава и "изобилие" на въздух. За "пълното" изгаряне на килограм дърва са необходими около 15 кг въздух (т. н. стехиометрично съотношение), това са кубически метри въздух. А предлагате "изобилие" на въздух. Та нали този въздух постъпващ в горивната камера трябва да се нагрее - вземаме го с "външната" (за помещенията) температура. И тези килограми въздух ги изхвърляме с температура над 100 градуса в домашните печки и котли – а това е „много” топлина. Горенето е не идеален процес, както всичко. При условията в горивните камери не можем да осигурим пълно изгаряне, само можем да се приближим до него. За да се приближим до пълното изгаряне, особено на твърди горива трябва да осигурим известен излишък на въздух, спрямо количеството "теоретично" необходимо за изгарянето му (въздуха ни е "безплатен" - но не и топлината за подгряването му и топлината, която губим през комина).
Но при твърдите горива съществува и друг проблем (всъщност има го и при течните, но изразен в порядъци по-малка степен, има го и при газообразните, но изразен в още по-малка степен). Не е вярно, че горят само отделяните газообразни вещества (според мен). А „гори” и повърхността на твърдото гориво. При твърдите горива - като дърва, биомаса, торф, битуминозни шисти, въглища – при горенето има и горящ твърд „остатък”- коксов „остатък”, който се състои предимно от въглерод в аморфно състояние, силно порест. Ако не изгорим поне част от този „коксов” остатък и то голяма част – ще имаме твърде големи загуби в резултат на недоизгореното гориво (което изхвърляме с пепелта). Той „носи” значително количество енергия (при изгарянето му се отделя значително количество топлина). Особено това е в сила за въглищата – „черните” и антрацитните (при антрацитните отделяните горящи газове и други газообразни вещества може да са и под 4%). За да изгорим (относително пълно) този „коксов” остатък трябва твърдото гориво да го подаваме на относително дребни гранули. Така допълнително се стимулира и отделянето на газообразните вещества от горящото твърдо гориво. (Особено, ако горивото е „черни” въглища – за да имаме интензивно и добро изгаряне се подава „разпрашено”). Но пък дребните гранули, когато са насипани в „горивната” камера - затрудняват обтичането им от въздуха – доставящ кислород и отнасящ изгорелите газове.
Поради всичко това, мисля, че оптимизирането на горенето в обикновените „печки”, камини и котли съвсем не е елементарно. Но това, ако „търсим” добра оптимизация.
(Затова и "молех" да се включи в дискусията, някой добре запознат с теорията на горенето
. Да "контролира" изписаното. Защото можем да изпишем доста, но колко от изписаното ще е коректно.)
чет окт 25, 2018 5:48 pmшоп написа: За да може едно дърво да отдаде максимално енергията си е нужно точното количество кислород и максимална температура на горене и околна температура в камерата на горене за да се извърши процеса на окисление. Горят не твърдите вещества, а газовете, които се отделят от тях при газификацията им и последващото окисляване.Трябва да се оптимизира това количество подаван въздух. При по-малко количество – имаме по голямо недоизгаряне. При по-голямо – твърде големи топлинни загуби (над определено количество, ако увеличаваме въздуха можем евентуално да подобрим относителното изгаряне с малко, но нарастването на топлинните загуби е относително по голямо). Оптимизирайки подаваното количество въздух можем да оптимизираме и изгарянето на отделящите се от твърдото гориво газове – а те при дървата са относително голямо количество. Имаме известни загуби с тези газове, част от тях не успяваме да изгорим и ги губим през комина (при голям излишък на подавания в горивната камера въздух губим и по-голяма част от отделяните газове). Част от тях изгарят само частично. И докато горенето на твърди и течни горива може да става в относително открито пространство, с изобилие на въздух (т. е. няма особени изисквания към горивната камера) – то за горенето на тези газове, когато са се отделили и смесили с въздуха – вече не е така. Изгарянето им (за да имаме горене) – е възможно само при определени граници на съотношението – горими газове/въздух. При твърде голямо количество въздух – не може да се осъществи верижната реакция на горенето – реагиращите (окисляващите се) молекули да предат реакцията на горене на съседните (да ги възбудят, за да започне окислението им). При твърде малко количество въздух изобилието на горимите газове задушава горенето (тогава реагиращите молекули – запалените, не могат да „предадат” горенето на съседните тъй като средата е бедна на „окислител”). И пак – за относително „пълното” изгаряне на тези газообразни вещества е необходимо относително точно съотношение въздух/"горими" газове – малко над стехиометричното за най-добър резултат. При под стехиометричното съотношение на въздуха – имаме по значителни загуби поради неизгорели и недоизгорели газове (например окислени само до въглероден окис). При количество въздух над този оптимум за най-добро изгаряне – пак има загуби от „незапалени” количества горими газове. (Така, че до колкото разбирам в оптимизираните „печки” (особено в т. н. „ракетни печки”) и (най-вече) котли е оптимизирано до някаква степен изгарянето на отделящите се от твърдото гориво газове.)
Но при твърдите горива съществува и друг проблем (всъщност има го и при течните, но изразен в порядъци по-малка степен, има го и при газообразните, но изразен в още по-малка степен). Не е вярно, че горят само отделяните газообразни вещества (според мен). А „гори” и повърхността на твърдото гориво. При твърдите горива - като дърва, биомаса, торф, битуминозни шисти, въглища – при горенето има и горящ твърд „остатък”- коксов „остатък”, който се състои предимно от въглерод в аморфно състояние, силно порест. Ако не изгорим поне част от този „коксов” остатък и то голяма част – ще имаме твърде големи загуби в резултат на недоизгореното гориво (което изхвърляме с пепелта). Той „носи” значително количество енергия (при изгарянето му се отделя значително количество топлина). Особено това е в сила за въглищата – „черните” и антрацитните (при антрацитните отделяните горящи газове и други газообразни вещества може да са и под 4%). За да изгорим (относително пълно) този „коксов” остатък трябва твърдото гориво да го подаваме на относително дребни гранули. Така допълнително се стимулира и отделянето на газообразните вещества от горящото твърдо гориво. (Особено, ако горивото е „черни” въглища – за да имаме интензивно и добро изгаряне се подава „разпрашено”). Но пък дребните гранули, когато са насипани в „горивната” камера - затрудняват обтичането им от въздуха – доставящ кислород и отнасящ изгорелите газове.
Поради всичко това, мисля, че оптимизирането на горенето в обикновените „печки”, камини и котли съвсем не е елементарно. Но това, ако „търсим” добра оптимизация.
(Затова и "молех" да се включи в дискусията, някой добре запознат с теорията на горенето
