preslav написа: въпросът ми не е подвеждащ, а уточняващ.Понятието "стехиометрична смес" е понятие от химията. Означава точното съотношение между реагиращите вещества (по маса) при каква да е химическа реакция (съвсем не задължително горене) - така, че да реагират целите количества, без остатък на кое да е от тях, превръщайки се в продукти на реакцията. Това е теоретично понятие, изчислява се по химичната формула на реакцията.
В случая приложено към бензина - той е смес от въглеводороди (и не само, но да не задълбаваме).
За да получим точното стехиометрично съотношение, за окисляването на единица маса бензин (до въглероден двуокис и вода) трябва да изчислим точното количество кислород необходимо за окисление на всяка една негова съставка, полученото да го умножим на процентното съдържание на съставката (по маса) в бензина. Сумирайки получените количества кислород за окисление на всяка съставка получаваме количество кислород необходимо за пълното окисляване на това количество бензин. И тъй като кислорода във въздуха е само процент от неговия химически състав полученото количество делим на на процента (по маса) на кислорода във въздуха. Ще получим количеството въздух необходимо да се смеси с парите на това количество бензин за да имаме теоретично пълно изгаряне на бензина, до въглероден двуокис и вода, като същевременно в получените газове ще е регирало и цялото количество кислород. Това е теоретично количество, на практика може опитно да се получи някакво сравнително добро приближение. Но изгарянето не е идеален процес (сорри, че се повтарям) - след като изгорим такава смес въздух и бензин, в продуктите ще открием (зависи как е реализирана реакцията), в по малки или по големи количества - нереагирал кислород, не реагирали и частично реагирали въглеводороди (най-вече), въглероден окис, азотни окиси, въглерод, като прахови частици и доста други съединения в по незначителни количества.
Извинявам се за дългото и излишно обяснение
.По такъв начин може да се изчисли стехиометричната смес на всяко гориво, не зависимо дизел, въглища или дърва. Но докато бензина е смес от сравнително малко като брой химични съединения, дизела от повече, въглищата - зависи какви, но ако се пренебрегнат голям брой, малки като количества включения ще е по-просто от колкото при бензина. За дървата вече ще е доста по-сложно. Затова обикновенно се правят приблизителни разчети или опитни изгаряния.
Това съотношение ни е необходимо, като ориентир. Но съвсем не означава, че е необходимо да се съблюдава. Например бензиновия двигател е най-икономичен при неголям излишък на въздух в горивната смес, т. е. малко над стехиометричното съотношение (въздух/бензин). Най-голяма мощност дава при неголямо преобогатяване на горивната смес, т. е. малко под стехиометричното съотношение. Но може да запали и да гори смеси чувствително по обеднени или обогатени, особенно ако двигателя е загрял. Но над определено обедняване или обогатяване не можем да запалим сместа, в зависиност от условията при които искаме да запалим сместа (доближавайки се до тези гранични смеси двигателя работи все по-неустойчиво). Най-вече е важно сместта да е близка до стехиометричния и състав за работата на катализатора на бензиновия двигател. Обогатената смес означава значително изхвърляне на въглеводороди и въглетоден окис, защото в изгорелите газове има недостатъчно количество кислород за доокисляването им. Бедната смес означава по-значителни количества азотни окиси, защото при излишък на кислород катализатора не успява да ги разгради.
Дизеловия двигател работи дори при пълна мощност със "смеси" (за разлика от бензиновия двигател, тук сместа е отначало капки дизел във въздушна среда) с относително голям излишък на въздух. При частични режими - сместта допълнително се обеднява - тъй като се впръсква по-малко количество гориво (докато при бензиновия на частични режими се подава по-малко количество горивна смес, със всичко произтичащо от това. Има особености при компресорните двигатели и при двигателите с ЕГР. ). При дизела запалването и изгарянето на много бедни смеси не е проблем, тъй като горят относително наситените пари около всяка капка впръскано гориво.
Ако трябва да разпиша и защо дизеловия двигател е по-икономичен от "бензиновия" ще стане два пъти по-дълга репликата. Но не е поради смесообразуването, то при бензиновите е по "съвършенно".
Но и без това прекалих, извинявам се.
