Ако го монтирате над помещението естествена циркулация не може да се осъществи за отопление, независимо с какви тръби го направите. Ако го монтирате на нивото на помещението, тогава двустранно отворените тръби ще имат предимство в организацията на естествена циркулация, но тъй като са относително дълги и ако ги монтирате с такъв голям наклон ще подавате топлия въздух близо до тавана, а тогава „топлото” ще се усети чак като се затопли цялото помещение, особено около пода. Може да подадете топлия въздух и по близо до пода, но тогава ще се загуби от интензивността на естествената циркулация. Ако се монтира слънчевия колектор по ниско от помещението, тогава разликата в интензивността на естествената циркулация реализирана с двустранно или едностранно отворени тръби (ако потока през тях се организира добре) няма да бъде толкова голяма.
Имах предвид топлинните загубите в самите двустранно отворени тръби. Голяма част от загубите са дължат на топлината предавана по стената свързваща вътрешната и външната тръба. Но с добра топлоизолация на тези „краища” и при относително дълги тръби, тези загуби могат да се сведат до минимум. Малко по-големи са топлинните загуби поради наложителните термични „нагъвания” на външната или вътрешната тръба за да се компенсира разликата в топлинното удължение на външната и вътрешната тръба. Това допълнително отслабва конструкцията и дълготрайността им. Също така усложнява и оскъпява производството по сравнение с едностранно отворените (двата отворени края също ги оскъпява малко) – така, че двустранно отворените ще останат винаги чувствително по скъпи, според мен.
За колекторите – мисля, че топлинните загуби в тях с „добра” топлоизолация може да станат по малки от колкото топлинните загуби в самите вакуумни тръби при сходни вътрешни размери. Двустранно отворените тръби и разделянето на двата колектора в двата края имат малко предимство в това отношение. А и организацията на двата колектора се опростява значително.
Всичко това е според мен, може и да греша.
Имах предвид топлинните загубите в самите двустранно отворени тръби. Голяма част от загубите са дължат на топлината предавана по стената свързваща вътрешната и външната тръба. Но с добра топлоизолация на тези „краища” и при относително дълги тръби, тези загуби могат да се сведат до минимум. Малко по-големи са топлинните загуби поради наложителните термични „нагъвания” на външната или вътрешната тръба за да се компенсира разликата в топлинното удължение на външната и вътрешната тръба. Това допълнително отслабва конструкцията и дълготрайността им. Също така усложнява и оскъпява производството по сравнение с едностранно отворените (двата отворени края също ги оскъпява малко) – така, че двустранно отворените ще останат винаги чувствително по скъпи, според мен.
За колекторите – мисля, че топлинните загуби в тях с „добра” топлоизолация може да станат по малки от колкото топлинните загуби в самите вакуумни тръби при сходни вътрешни размери. Двустранно отворените тръби и разделянето на двата колектора в двата края имат малко предимство в това отношение. А и организацията на двата колектора се опростява значително.
Всичко това е според мен, може и да греша.