Строя дървена къща с фрейминг в Пловдив 609 мнения

[schuldiner]

За пасивна и нискоенергийна не ме питай. Не знам, някакви награди ли дават за покриване на изискванията, данъчни облекчения ли... Иначе ограниченията са две: 1. физически/технически каква топлоизолация е възможно да се монтира и 2. колко ти е бюджетът. За къща на един етаж, в проект, не е никакъв проблем да увеличаваш дебелините и да смяташ с различни видове фасада. Каквото в повече направиш, все ще ти се отплаща с времето. Особено с вата. В нова къща 25-30 см за стените и 40+ за таваните ми звучи добре на мен, единствено ще трябва да събразя да не преоразмеря драстично отоплителната инсталация, че ще топля атмосферата. Ама и сега го правя - прозорците са отворени, щото печката или не гори, или бълва жега, нормално си работи само от 0 до +10 навън... Конденза по стъклата го решават с обдухване. Ако ще и с подово да си, конвектор под перваза трябва да има /вентилаторът също е конвектор/. Може и подов - пред венециански прозорци или плъзгащи врати. Аз нямам конденз, щото нон-стоп проветрявам, но съзнавам, че отварянето на прозореца по време на отоплителния сезон се смята за несериозно в наши дни.

[nikolov333]

Според мен си прави "сандвича",така че, да няма конденз. За дървените къщи рекуператора е задължителен. Останалото с пасивните къщи е излишно оскъпяване.

[Hursa]

И в реалното изпълнение просто целия топъл и влажен въздух ще минава през неизбежните перфорации по бариерата и ще мокри концентрирано обилно ватата и осб-то които са наблизо.

Ако има неголеми неплътности - няма да има проблем. Няма да се вентилирате през ватата, няма и да леете вода по паропреградата. Ще има неголяма парна дифузия през неплътността, която ще се разпространява - както по вертикалата, така и хоризонтално (пародифузията няма да е единствено в дълбочина). И така до областите с все по-ниска температура - концентрацията на парите ще е ниска. Необходимо е да имате по-значимо понижение на влажността в сравнение с понижението на температурата по дебелина на стената. Когато няма условия за конденз, не голямото количество проникнали водни пари ще се извеждат дифузионно.

[2metraninja]

За пасивна и нискоенергийна не ме питай. Не знам, някакви награди ли дават за покриване на изискванията, данъчни облекчения ли...

Не, просто да не се набутвам, и като си стопля къщата да не топля атмосферата. Просто не знам с колко киловата енергия на денонощие е нормално да си стоплиш 100 квадрата къща и да пробвам да си представя каква месечна сметка за ток или дърва ще плащам в студените месеци.

Иначе ограниченията са две: 1. физически/технически каква топлоизолация е възможно да се монтира и 2. колко ти е бюджетът. За къща на един етаж, в проект, не е никакъв проблем да увеличаваш дебелините и да смяташ с различни видове фасада. Каквото в повече направиш, все ще ти се отплаща с времето. Особено с вата. В нова къща 25-30 см за стените и 40+ за таваните ми звучи добре на мен, единствено ще трябва да събразя да не преоразмеря драстично отоплителната инсталация, че ще топля атмосферата.

И аз така си мислех - да слагам колкото се може повече вата, но гледай какво показва тоя калкулатор - с допълнителната вата отвътре ще прави конденз на осб/дъските. Ще е супер изолирано отначало и ще държи топлото вътре, но като се навлажни
осб-то ще почне да гние, а ватата като се намокри ще спре да изолира. И накрая хем инвестиция и труд повече, а резултата по-зле дългосрочно. 25 см каменна вата е горе-долу колкото 15 см епс по изолационни свойства. Този калкулатор показва някаква стойност на топлопредаване и все пак исках да видя какво означава тази стойност.

[Чираче]

Аз бих сложил ламарината отвън

[2metraninja]

Според мен си прави "сандвича",така че, да няма конденз. За дървените къщи рекуператора е задължителен. Останалото с пасивните къщи е излишно оскъпяване.

Да, и на мен водещото ми ще е да няма конденз. Аз си мислех че е майтап тая работа с конденза, но като видях в тенекиения ми гараж колко конденз се образува на тавана и как ми е капало обилно на дървесината складирана ужким на сушина там, и как в рамките на 2 седмици половината посиня и почерня, не искам да си представям какво ще се случва с дървената конструкция и обшивки ако се обравуза конденз и си седи вътре мокро за 1-2 години.

Рекуператор и аз гледам за идеи, по 300-400 лв са тези стенните. Недостатъчно е 1 за цялата къща и едва ли ще сложа 5 във всяка стая, но пак е нещо де. А един приятел дето монтира климатици ми каза, че имало централни климатици - тела с въздуховоди, които се монтират някъде си, в необитаемото подпокривно се разполагат тези въздуховоди и се извежда във всяка стая на тавана примерно и някои от тези модели можели и рекуперация да правят. Мен идеята ми беше за подово отпление, но и този вариант ще го разгледам, щом може да включва и рекуперация.

Изобщо не се стремя да ми е пасивна къщата, просто искам да знам колко изолация ще е достатъчна.

И един общ въпрос. Ние хубаво си говорим за рекуперация и въздухолътност, но аз ще имам зидан комин с 2 отвора, това как се запушва да не излита през комина цялото топло ако се отоплявам с климатици примерно? Да кажем че ще имам капак/вратичка долу. Ами самите коминни тела как се изолират по цялата си дължина и как се уплътняват с мембрани и изолации там където пробиват тавана да отиват към покрива?

[2metraninja]

И в реалното изпълнение просто целия топъл и влажен въздух ще минава през неизбежните перфорации по бариерата и ще мокри концентрирано обилно ватата и осб-то които са наблизо.

Ако има неголеми неплътности - няма да има проблем. Няма да се вентилирате през ватата, няма и да леете вода по паропреградата. Ще има неголяма парна дифузия през неплътността, която ще се разпространява - както по вертикалата, така и хоризонтално (пародифузията няма да е единствено в дълбочина). И така до областите с все по-ниска температура - концентрацията на парите ще е ниска. Необходимо е да имате по-значимо понижение на влажността в сравнение с понижението на температурата по дебелина на стената. Когато няма условия за конденз, не голямото количество проникнали водни пари ще се извеждат дифузионно.

И аз си го мислех това - колко пък пара да премине през дупката от един контакт, но като съм слушал гурута в интернета - казват че точно от там се опитвала да излезе цялата пара и затова са против изобщо да се прави пароплътен слой. По-добре било да може отвсякъде, но контролирано да излиза парата през мембрани. Виждал съм вече отворени за ремонт стени и вътре във ватата си се вижда много добре откъде е минавал потока с влажния въздух през пробойните в херметичността, защото само там е мухлясало.

[Hursa]

Не знам гурутата и кои именно. Но освен форуми има и литература, писана от специалисти, както и учебници по строителна топлофизика. Може да се ползва и мембрана (или друг вид материал) с ограничена паропропускливост, която да създава достатъчно „съпротивление” на парната дифузия (с достатъчно голям коефициент на съпротивление на парна дифузия). Но в кой случай ще е „по-рисково” да има „пробив” – в споменатия или в „паронепропусклив” слой, кога ограниченията ще са по-строги?
Стените трябва да са с достатъчна въздухонепроницаемост (особено, ако ще се изгражда „пасивна” или „нискоенергийна” сграда). Тези мембрани, за които пишете – изпълняват и тази роля – относително паропропускливи, със силно ограничена водо и въздухопроницаемост. Разбира се – при вътрешна топлоизолация и особено при такива стени, за които става въпрос – трябва много по-голямо внимание при изграждане. И ако се допусне неплътност, през която помещенията да се вентилират (особено, ако тази неплътност е високо) – ще се получи конденз на парите пренасяни от значителните количества въздух напускащ помещението (през зимата) и ще се омокрят повърхностите с които има контакт. (През лятото е по различно.)
(Не държа, че съм прав. Затова - потърсете информация и от сериозни източници.)

[BLUEPUPIL]

И аз си го мислех това - колко пък пара да премине през дупката от един контакт, но като съм слушал гурута в интернета - казват че точно от там се опитвала да излезе цялата пара и затова са против изобщо да се прави пароплътен слой. По-добре било да може отвсякъде, но контролирано да излиза парата през мембрани. Виждал съм вече отворени за ремонт стени и вътре във ватата си се вижда много добре откъде е минавал потока с влажния въздух през пробойните в херметичността, защото само там е мухлясало.

Те хората си сложиха паропреграда и на покривите,
вие още спорите дали да тургате от вътрешната
страна на изолацията.

Нашите гурута много назад с материала.
Лага е около десетина години.

Кабелите се вграждат под бетонния
под. Ключовете, контактите и кутиите
са в колонки (конзоли) изнесени пред стената
и захранени от пода. Кабелите за осветлението
се движат зад паропреградата и минават
през нея само веднъж, над осветителното
тяло.

Прикачен файл:

77.jpg (112.16 KиБ) Видяна 645 пъти

Прикачен файл:

[schuldiner]

Статут на гуру не се придобива случайно, трябва да се слуша внимателно. Има смисъл постановката без бариери по пътя на парата, обаче не е за самодейност. По-сигурно за масово строителство си остава спазването на принципа "без влага в стените". Това пък означава херметичност на помещенията. Последствията са усложнена вентилация и усещането, че въздухът нещо не става... Както споменах по-горе, не е модерно да се проветрява през прозорците, щото всички виждат само загубата на топло. А на мен ми е непонятно защо човек строи къща на село или в гората, а живее на рекуператор и влагоуловител.