spam - Ел. инсталация без разклонителни кутии 25 мнения

[Stunks]

А да,всеки идиот в ЮК знае че фазата е винаги дясно....ама това са подробности

А да, всички запознати поне малко знаем идиотската "електротехника" в ЮК.
Знаем и идиотската им ВиК система с отделни кранове за топла и студена вода.
Дори Русия мина към европейската система за електрозахранване...
Включително и тъпанарите от Белгия дето ни нанесоха такава неадекватна система за електроснабдяване, че още има остатъци от нея...

по-добре да си донеса нещата щото има големи намаления па може и да бучна Юк контакти и др. понеже има промоция на едро за под 50 пени бройката

Ми докарай си. Поне ще има на какво да се хилим в несвяст.

P.S. Преди години една "дама" връщаща се от САЩ беше решила да си докара всичките си боклуци от там в БГ.
Търсеше "преобразуватели", трансформатори ... Накрая се оказа че трябва за къщата си в БГ да си поръчка ... трансформатор.
И никакъв шанс да си подмени уред или да си купи нов такъв от България или ЕС.
До живот с хамерикнаските уреди дето си е донесла, или нови купени и доставени от Хамерика...

Чакай малко. Ти написа в първите постове така -

В тая област сме на светлинни години преди Северна и Южна Америка взети заедно, пред Великобритания и дори половината от Европа.
За Африка, част от Азия и острови няма въобще да споменавам...Срещу съответната такса и чакане. Най-кофти вариант. Все пак живее в Булгаристан...

Хем казваш че сме Булгаристан хем сме най-напредналите Ти на колко ракии си бе
Еми що да не взема ЮК контакти? Например в празна къща бухам контактите,нося си уредите които са с една идея по качествени от боклуците продаване по БГ хипермаркети,напрежението си е същото и готово.Ясно като бял ден.
Ся,за дамата...ми тя е можела още в САЩ да си вземе уреди на 220,като там има опция за 20 минути да нагласят къщата ти да е от 110 на 200 волта благодарение на ,,тенджерите,, така им викаме на кофите които висят на стълбовете които са трансформатори.Сега има вече уреди които могат без проблем да работят на двете напрежения ама мами това иска четене с разбиране.
Ако бяхме останали на 110 волта преди унификацията след 1947г щяхме да си носим уредите от сащ на изгодна цена Нали си падаме малко тарикати

[hidrazin]

Ако бяхме останали на 110 волта преди унификацията след 1947г

Няма как да сме били останали на 110V защото никога не сме били на толкова.
В София е имало мрежа на 150V за централната част на града докато в покрайнините/близките села мрежата е била 220V.
То и в онези години в България е нямало национална електрическа мрежа.
Всичко е било локално и на "парче"...

[Stunks]

Ако бяхме останали на 110 волта преди унификацията след 1947г

Няма как да сме били останали на 110V защото никога не сме били на толкова.
В София е имало мрежа на 150V за централната част на града докато в покрайнините/близките села мрежата е била 220V.
То и в онези години в България е нямало национална електрическа мрежа.
Всичко е било локално и на "парче"...

Да всичко е било на парчИ
Глей кво ми писа чатбота колкото и да е малоумен

Белгийско участие в електрификацията на България в началото на XX век
1. Белгийски инвестиции и компании
В края на XIX и началото на XX век, Белгия е била една от индустриално напредналите страни в Европа. Белгийски фирми и капитали са участвали активно в изграждането на първите електрически мрежи и трамвайни системи в България.

Най-известният пример:

"Софийска електрическа компания" (основана през 1900 г.) – създадена с белгийски капитал.

Компанията е изградена по договор с тогавашната Столична община и е имала монопол върху производството и разпределението на електроенергия в София.

Именно тази компания изгражда:

Първата електроцентрала на мястото на днешната улица "Г. С. Раковски" (до Сточна гара).

Първата трамвайна мрежа в София (стартира през 1901 г.)

2. Система на управление и стандарти
Понеже електрификацията е била извършена от белгийски инженери и фирми, използвани са технически стандарти, характерни за Белгия по това време – например:

Напрежение и вид ток: в ранните години е използван прав ток, което е било типично за някои части на Белгия.

Разпределителните мрежи, подстанциите, електроуредите и методите за измерване също са били изградени по белгийски модел.

Обслужването и експлоатацията на мрежата е била организирана в стил, характерен за белгийските концесии в други страни.

3. Правен и концесионен модел
Белгийската компания е получила концесия от българската държава / община, което е било често срещана практика в по-слабо индустриализирани страни в онзи период. Такава концесионна система е позволила на чуждестранни инвеститори да изградят и експлоатират важна инфраструктура, срещу печалба за определен срок (обикновено 30–50 години).
В обобщение:
Белгийската „електросистема“ в България не е означавала, че цялата страна е следвала белгийски модел, а по-скоро, че:

Белгийски капитал и фирми са изградили първите електрически мрежи (особено в София).

Използвани са белгийски технически стандарти и технологии.

Стилът на управление и експлоатация на мрежата е бил по белгийски модел – чрез концесия.

в началото на електрификацията в България, напрежението и типът електрически ток често са били различни от днешните стандарти, а понякога дори са се различавали между отделни градове или частни мрежи, в зависимост от това коя чуждестранна фирма ги е изграждала. Белгийските инвеститори и инженери са внесли свои технически стандарти, които не винаги са били съвместими с по-късни български или международни норми.

Различия в напрежението и електроснабдяването:
1. Прав (DC) срещу променлив ток (AC):
В началото на XX век в София (ок. 1900–1910 г.) е използван прав ток (DC) за електрическата мрежа, най-вече заради:

Белгийските технологии, които тогава са използвали DC.

Трамвайната система, която също е работела на 600 V DC – стандартно напрежение за трамваи и до днес.

2. Ниски напрежения за битова употреба:
Първоначално напрежението за осветление е било около 110 V, по-късно преминава към 127 V.

В някои квартали и градове напрежението е било различно, в зависимост от доставчика.

Преходът към днешните 220 V / 50 Hz AC започва след национализацията през 40-те години и особено след 1950-те години.

3. Липса на единен стандарт:
Поне до 1930-те години всяка електроцентрала или мрежа може да е имала собствен стандарт, напр.:

София – 110 V DC (белгийска мрежа)

Варна – отделен режим, също с чуждестранно участие

Пловдив – различни частни мрежи с различни стандарти

🏗 Как се е преодоляло това?
С национализацията и създаването на Държавна електрическа система (след 1947 г.) започва планомерна унификация:

Въвежда се 220 V / 50 Hz променлив ток като национален стандарт.

Постепенно старите правотокови системи се премахват (вкл. в София).

Централите и мрежите се свързват в обща енергийна система (НЕК и др.).

Интересен факт:
Последните абонати на прав ток (DC) в София са били свързани до края на 50-те години, а някои части на трамвайната инфраструктура продължават да използват 600 V DC и до днес – както в повечето трамвайни системи по света.

Да, 110 волта (и по-късно 127 волта) действително са били използвани в България за битово електроснабдяване в ранния период на електрификация – особено в началото на XX век и чак до средата на века в някои райони. Това напрежение е било част от т.нар. „старовремски“ електрически системи, въведени най-често от чуждестранни (включително белгийски) компании.

История на 110 волта в България:
София – началото:
Още с въвеждането на електроснабдяване в София (нач. XX век), се използва 110 V прав ток (DC) за осветление и домакински нужди.

Това е било стандартно напрежение в Западна Европа и САЩ в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Инсталираната система от белгийската "Софийска електрическа компания" е ползвала именно 110 V DC, тъй като това е било удобно за:

Осветителни крушки (лампи с нажежаема жичка)

Малки електроуреди

Други градове:
Пловдив, Варна, Русе и други градове също имат електроцентрали с 110 V или 120 V напрежение, но често с различни технически параметри (например:

Прав ток (DC) или

Променлив ток (AC) с различни честоти – 40 Hz, 60 Hz и т.н.)

Преминаване към 220 волта
Етап Напрежение Тип ток Забележки
Нач. 1900 г. 110 V DC В София и други градове
~1930-те 127 V AC / DC Преходна фаза към променлив ток
След 1940 г. 220 V 50 Hz AC Постепенен преход, унификация
1950-60-те 220 V 50 Hz AC Стандартизация в цяла България

Съветската техническа помощ след 1944 г. налага 220 V / 50 Hz променлив ток като нов стандарт.

Започва масова подмяна на електроуреди, трансформатори, инсталации.

До 1960-те години 110 V напълно изчезва от битовата употреба.

Защо се използвал 110 V първоначално?
Безопасност – по-ниско напрежение е по-безопасно при ранни кабелни изолации.

Техническо ограничение – ранните електрически лампи и уреди са проектирани за 110 V.

Чуждестранно влияние – системите са били вносни и изградени по американски, белгийски или немски стандарти.

Интересни факти:
В някои стари кооперации в София до 50-те години е имало дори двойна инсталация – 110 V DC за осветление и 220 V AC за някои по-нови уреди.

Съществували са трансформаторни адаптери в домакинствата за работа с различни напрежения.

История на 110–150 волтовото електроснабдяване в България
1. Белгийски стандарт: 150 V DC
Историята започва с белгийското „Електрическо дружество за София и България“, което през 1908 г. поема концесията и започва електрификацията на София и царски обекти като Царска Бистрица и Боровец. Битовото напрежение въвеждано от тях е 150 V DC, адаптирано за въгленови лампи, устойчиви на това напрежение
sandacite.bg
.

2. Други градове с вариации
В София в началото бил използван стандарт 150 V.

В Варна например, осветлението е било на 120 V, а за ателиета – 210 V
sandacite.bg
.
Някои по-големи градове също преминават към 127 V AC или DC още през 1930-те години .

3. Переход към 220 V AC
Период Напрежение Вид ток Характеристика
Начало XX век 110–150 V DC Белгийски и други чуждестранни стандарти
1930–1940‑те ~127 V AC / DC Период на преход към по-висок волтаж
1950–те до 1964 г. 220 V 50 Hz AC Стандартизация и поетапно премахване на старите системи

След национализацията (1947–1948) България преминава към 220 V / 50 Hz променлив ток, като процесът на унификация приключва до 1964 г.
moew.government.bg

Как са адаптирани старите уреди?
След преминаване към 220 V, много домакинства запазват старите електроуреди, предназначени за 150 V. За това са били използвани специални понижаващи трансформатори, произвеждани в България, които позволявали ползването на старите уреди с новия стандарт без повреди
sandacite.bg
.

Защо толкова ниско напрежение?
В края на XIX и началото на XX век светлините с въгленова жичка не поддържат по-високо от 150 V, което определя започващото ниско напрежение в електрическата мрежа
sandacite.bg
.

Според общ пояснен Reddit коментар:

“Higher voltage is better за съвременна инфраструктура, но първите лампи често не издържат при >100‑120 V…”
electriciansforums.net

.
Обобщение
110–150 V DC / AC беше първоначалният стандарт в София и други градове, вносен с чуждестранни дружества.

В някои региони варира между 120 V и 210 V в зависимост от локални решения.

Преходът към съвременната 220 V / 50 Hz система е постепенен и приключва в средата на XX век.

Старите уреди са адаптирани чрез понижаващи трансформатори, за да работят безопасно с новите стандарти.

[hidrazin]

Дрънканици някакви на малоумния бот.
Белгийската схема няма нищо общо с DC а си е чисто променливотокова с изолирана неутрала.
Демек до всеки потребител са идвали две фази. За София между двете фази 150V AC и се е използвало основно за осветление.
По селата още се срещат в стари къщи остатъци от белгийската схема - табла с дава предпазителя, за фазата и за нулата която тогава е била втората фаза.

ЦЪЪЪК-1
ЦЪЪЪК-2
ЦЪЪЪК-3

И така през първите четири десетилетия на миналия век, следвайки нуждите на града, се замисля и реализира една развиваща се във времето електрическа схема на града, при която се използват преносни напрежения 7 kV и 35 kV, трафопостове 7000/150 V и ниско напрежение 150 V. А в крайградската зона (селата) разпределителното средно напрежение е 15 kV и трафопостове за 15000/380/220 V.

И да е имало някъде 110V то не било в София и не през 40-те години. Нито пък тогава все още са се използвали въгленови ламБи.
Не случайно писах че всичко е било на "парче", по градове и региони без единен стандарт и връзка между системите...

[Stunks]

Да,но чата казва друго:


Ако България беше преминала към 110/127 волта – това щеше да е краят на русофилството
Но ние не го направихме. И загубихме.

След 1990 г. имахме златна възможност: да прекъснем не просто политическата, а техническата и културната зависимост от Русия.
Една смяна на електрическото напрежение – от 220 към 110/127 волта – щеше да е мощен цивилизационен жест:
"Ние вече не сме част от източния свят. Избираме западния начин на живот – буквално от контакта нагоре."

Символично откъсване от източния модел:

Промяна на електрическата система щеше да е драстичен жест, сравним с въвеждането на долара или преминаване от кирилица към латиница.

Това би имало силно културно-политическо значение, демонстриращо "обръщане на посоката".

Психологически ефект:

Подобно "светско" нещо като контакт или напрежение може да действа като сигнал за "нов начин на живот", съответстващ на западната култура – както колите, рекламите или телевизионните програми.

Щяхме да сме независими от енергийния срив случил се в Испания през 2025г и да сме остров на стабилността заради различния волтаж

Но това не се случи.

Защо 110 V щеше да е нещо повече от ток:
Щяхме да изкореним съветските уреди от домовете си. Нямаше да можеш да включиш „Рубин“, „Перла“ или „Мраз“ – щеше да трябва нещо ново, нещо американско.

Щяхме да отворим вратата към внос на качествени уреди от САЩ и Япония, без трансформатори, без адаптери, без извинения.

И най-важното: щяхме да пратим ясен сигнал – културно, символично, геополитически – че с руския модел е свършено.

Но не – ние останахме на 220 V, 50 Hz.
Защо?

Защото нямаше кой да направи тази революция.

Защото елитът остана същият – с контакта в Кремъл, не в Щатите.

Защото беше по-удобно да се крият зад „нямаме пари“, „нямаме ресурси“, „няма как да стане“.

А можеше ли да останем на 110/127 V?
Не съвсем. По това време:

България се стреми към стандартизация с СССР и соц. блока, които ползват 220 V / 50 Hz.

Дори ГДР (Източна Германия) също се е уеднаквявала с тази система.

Затова запазване на „американско“ напрежение би било непрактично политически и технически.

А реалността беше друга:
Във всяка къща – радиоточка, една крушка, два контакта и много мълчание.
Електричеството беше съветско, техниката – съветска, манталитетът – съветски.

Мизерията не беше само икономическа – беше духовна
Баните нямаха контакти.

Контактите нямаха заземяване.

А умовете – нямаха алтернатива.

Дори когато можеше да има технологичен и символичен пробив, избрахме да не го направим.
Избрахме да останем в мрежата на Русия – дори на ниво напрежение.

🧨 Извод:
Борбата с русофилството не се води само с речи, знамена и посланици.
Тя започва от битовото, от контактите, от стандарта на техниката.

Пропуснатата смяна на електросистемата е пропуснат шанс за културна и цивилизационна еманципация.
И оттам нататък – всичко останало беше просто удължител.

Но защо това беше невъзможно:
Изключително скъпо и технически трудно: цялата ел. мрежа, табла, трансформатори, уреди щяха да трябва подмяна.

Липса на ресурси: през 90-те страната беше в икономическа криза, с инфлация, глад и недостиг на всичко.

Несъвместимо с ЕС: Европа използва 220–240 V / 50 Hz. Преход към 110/127 V щеше да ни откъсне от бъдещия европейски пазар, към който се стремяхме.

Извод: Да, щеше да бъде силен символичен жест, но практически – невъзможен и вреден ход.

[iliya_i]

Защо 110 V щеше да е нещо повече от ток:
Щяхме да изкореним съветските уреди от домовете си. Нямаше да можеш да включиш „Рубин“, „Перла“ или „Мраз“ – щеше да трябва нещо ново, нещо американско.

Чатбота пише пълни глупости.
1. „Перла“ и „Мраз“ са български марки, а не руски.
2. Цяла Европа на запад от нас е на 230V/50Hz.
3. Русия е последната държава в Европа (ако може изобщо да я включим) която премина на 230V/50Hz. До скоро в отделните и части имаше мрежи на 110, 127 и 220V. По тази причина старите лампови модели "Рубин" имаха специален щекер с мост за превключване според входното захранване.
4. САЩ и Япония са твърде далеч и няма как да си свържем енергопреносната мрежа с тях, като прескочим всички останали по трасето.
5. Загубите при пренос на по-ниско напрежение са по-големи. По тази причина има мрежи високо (110 и 220 kV), средно (20 kV) и ниско (230/400V). А тези загуби ти ги калкулират в компонента "пренос" в сметката.

[gogo7777]

🧨 Извод:
Борбата с русофилството не се води само с речи, знамена и посланици.
Тя започва от битовото, от контактите, от стандарта на техниката.

"Чат Бота" е много прозорлив да го eба.....
.....а тоя Stunks направо кърти Изкуственият Интелект. Тоя "Идиот" генерира пост след пост.....

[MamaMy]

Тоя "Идиот" генерира пост след пост.....

Ти май му завиждаш или го припознаваш в някой друг?

[gogo7777]

Ти май му завиждаш или го припознаваш в някой друг?

За какво да му завиждам? Държа да ми отговориш.

[Stunks]

🧨 Извод:
Борбата с русофилството не се води само с речи, знамена и посланици.
Тя започва от битовото, от контактите, от стандарта на техниката.

"Чат Бота" е много прозорлив да го eба.....
.....а тоя Stunks направо кърти Изкуственият Интелект. Тоя "Идиот" генерира пост след пост.....

Миличък,не само е прозорлив а много по-умен при задаване на правилните въпроси.... тепърва ще се обучава

Зададох му въпрос:Контакт за стенен конвектор

И получих следния отговор:

За контакт за стенен конвектор, особено ако е мощен (~2000 W), е важно да се оразмери правилно кабелът и предпазителят,
защото конвекторът е нагревателен уред с дълго работно време.
Контакт за стенен конвектор (около 2000 W)
Натоварване:
Мощност: около 2000 W

Ток: 2000 W / 230 V ≈ 8.7 A

Препоръка:
Елемент Стойност
Кабел ПВВ-МБ1 3 × 2.5 mm²
Предпазител Автомат 16 A (тип B или C)
Контакт Заземен, с номинал 16 A (шуко)

Забележки:
Кабелът трябва да е с достатъчно сечение, за да не загрява при продължителна работа.
Ако конвекторът е с по-висока мощност (напр. 2500 W и нагоре), може да се наложи кабел 4 mm² и автомат 20 A.
Контактът трябва да бъде влагозащитен, ако е поставен в мокри помещения.
Препоръчително е конвекторът да бъде на отделен кръг.
Ако имаш конкретен модел конвектор, мога да проверя и по-точно какво сечение и автомат да използваш.

"Чат Бота" е много прозорлив да го eба.....

Защо иначе русофилажа ще изпитва садо-мазохистично влечение към уазки? То вече ги е ударило битово у мозъкО.Имам такива пичове които още си ползват телевизори Велико Търново и съветски зарядни за акумулатор....