Както ми обясниха в една лаборатория, технологията е следната:
1.Взима се проба куб 15см, сравнително от средата на бетонолеенето.
2.След 24 часа се декофрира и се накисва във вода. Стои 7 дни във вода.
3. След още 20 дни престой във влажно помещение е готова за тестване.
И сега питането ми : тези удебелените условия по какъв начин кореспондират с реалността ? Бетона в колоните никой не го кисне във вода 7 дни и т.н.
Т.е. аз създавам някакви идеални условия на пробата, а всъщност реалните са други. Не е ли по-добре да я държа при условия, при които е бетона на обекта. Не ме интересува теоретично, колко е качествен бетона, а на практика.
Греша ли някъде?
1.Взима се проба куб 15см, сравнително от средата на бетонолеенето.
2.След 24 часа се декофрира и се накисва във вода. Стои 7 дни във вода.
3. След още 20 дни престой във влажно помещение е готова за тестване.
И сега питането ми : тези удебелените условия по какъв начин кореспондират с реалността ? Бетона в колоните никой не го кисне във вода 7 дни и т.н.
Т.е. аз създавам някакви идеални условия на пробата, а всъщност реалните са други. Не е ли по-добре да я държа при условия, при които е бетона на обекта. Не ме интересува теоретично, колко е качествен бетона, а на практика.
Греша ли някъде?