Кое прави инверторните климатици по-икономични? 421 мнения

[fox_vt]

Нека да кажа нещо и аз.
за ахмаков: от как ми замери Т с инфра на мебел и под и сравни с Т на въздух спрях да пиша по темата.

Би ли споделил какви са резултатите от това замерване и какъв извод се вади от това,не се заяждам просто ми е наистина любопитно такова измерване.

[preslav]

Преслав,
Уж в тази тема с теб сме "от едната страна на барикадата", но на първо гледане нещо куца в сметката.
Ако приемем поддържане на 16/21оС, ти получаваш отношение 49лв./27лв.= 1,8 по-скъп първия режим.
"Поддържането" предполага компенсация на загубите за зададеното време, които зависят пропорционално от темп. разлика и времето. За тях получавам 2,35 по-скъп първия режим, което е в твой +, НО сметката освен от това, зависи и от режима през останалите часове, както и от преходните режими.

Разликата в сметката е точна, само дето си направих труда онази сметачка да я доработя и сега смятам загубите за конкретно помещение отчитайки всички стени, таван, под, прозорци. Ако със същата сметачка се сметне само едната (външната стена) разликата наистина се получава 2.35 пъти в полза на отоплението само при нужда.
Ползата от постоянното топлене (без нужда) е само за съответното енерго било то сметка х1.8 или х2.35 - точно заради това не се съгласих с Ахмаков.
Подчертаното в червено не бих могъл да изчисля и сега се опитвам да го установя опитно, но ще ми отнеме доста време за да имам коректни данни, а не единични измервания.
Сметачката бих я закачил тук за да си поиграе всеки желаещ с нея, но не знам как, а и не ми се занимава, всеки проявил интерес може да я получи на лични.

[Ahmakov]

preslav Благодаря за "сметачката". Ако трябва да съм честен, това е голяма обида за мен. Но не ти се сърдя, защото евентуално, не си наясно за какво става въпрос. Когато разглеждаш загубите или нуждите от топлинна мощност, се прави топлинен и материален баланс. "Сметачката" е далеко от такъв баланс. Помещението, предполагам има и врата. Изолацията каква е - външна или вътрешна. Предполага се, че има инфилтрация на въздух. Предполага се, че през стените в помещението освен студ, навлиза и влага / разлика в парцеалните налягания на водните пари на вън и вътре в помещението /. Предполага се, че има конденз на водни пари и изпаряване на влага, процеси свързани с промяна на агрегатно състояние, които искат не малко енергия. Не е ясно стените, крайни ли са, средни ли са / без значение дали са външни или вътрешни /, размерите на стените по външен или вътрешен размер на помещението си мерил / ако е по вътрешен и си измерил 3,08м и стените са дебели по 0,3м, височината е 2,7м през каква повърхност си смятал загубите, защото помещението контактува с външния въздух с външните си размери /. Мога да ти напиша още много такива въпроси, които поставят под въпрос изчислената спестена сума за "ударно" отопление и стоене на студено. Правиш, съзнателно или несъзнателно, избирателно включане на различни елементи, а не цялостно. И 16С мисля, че не е нормална температура за отопление, но това си е въпрос на личен избор.
Не е лошо, преди да доработваш нещо, първо да разбереш, как се рабори с него, какво обхваща и чак тогава да му се доверяваш или не.

[Тани]

Разликата в сметката е точна, само дето си направих труда онази сметачка да я доработя и сега смятам загубите за конкретно помещение отчитайки всички стени, таван, под, прозорци. Ако със същата сметачка се сметне само едната (външната стена) разликата наистина се получава 2.35 пъти в полза на отоплението само при нужда.
Ползата от постоянното топлене (без нужда) е само за съответното енерго било то сметка х1.8 или х2.35 - точно заради това не се съгласих с Ахмаков.
Подчертаното в червено не бих могъл да изчисля и сега се опитвам да го установя опитно, но ще ми отнеме доста време за да имам коректни данни, а не единични измервания.

Преславе , взимаш ли предвид промяната на СОР при изчисленията или тези 2,35 пъти разлика са за вентилаторна печка? Да не се окаже , че смяташ само необходимите киловати а си пропуснал , че при твоя режим на работа ще има случаи особено в по-големите студове , когато климатика ти ще работи в неблагоприятен режим с СОР под 2, при положение, че ако си го оставил да работи постоянно е щял да работи с СОР над 4 и ще е топло през цялото време , а не само за един два часа в денонощието?

[preslav]

preslav Благодаря за "сметачката". Ако трябва да съм честен, това е голяма обида за мен. Но не ти се сърдя, защото евентуално, не си наясно за какво става въпрос.

Поред, поред, поред!
Ако съм искал да обиждам някого надали щях да го направя в този форум и пред всички - в същност можеш да споделиш какво те обижда, аз например не бих се обидил ако някой си направи труда да ми изпрати сметачка отчитаща всички фактори изброени от теб.
Нищо в сметачката ми не е фиксирано, можеш да си добавиш нужните елементи, можеш да махнеш, да променяш дебелини на стени, размери, височини, качество на топлоизолация, материали и т.н. и всичко това е ФОР ФРИИ (for free) т.е. спокойно можеш да го хвърлиш в кръглото чекмедже защото и лев не си дал за да го имаш.
Колкото до стоенето на студено - нормално е да се получат недоразумения, но за това е дискусията. На никого не препоръчвам и не пожелавам да живее на 16 градуса - говоря за това какво губим и какво печелим оставяйки климатика си включен "на малко" т.е. 16 градуса, дори и когато отсъстваме по повече от 10-12 часа на ден. Това според мен е едно много широко разпространено (погрешно, пак според мен) схващане. Не са един или двама познатите ми, които никога не изключват климатиците си (само променят температурите).
И за да са съвсем коректни сметките може би е нужно да се види какъв е разхода през въпросните 10-12 часа за да се поддържат едни 5-6 градуса над естествените 10-11 в даденото помещение (моето е такова). И друг път съм го писал, сега ще попитам отново (защото не съм специалист). Разглеждайки съвсем конкретна ситуация, съвсем конкретно помещение, съвсем конкретен отоплител (климатик), кое е по-изгодно икономически - паля климатика при посочените 10-11 градуса, ползвам 3-4 часа през които той е достигнал 20-21 и гася след като вече съм в леглото ИЛИ поддържам 16 градуса през посочените 10-12 часа, усилвам до 21 градуса за 3-4 часа и пак намалям на 16 за остатъка от денонощието?
Въпросната сметачка може да се използва и при отопление с дърва, стига да има кой да ти зарежда печката докато те няма.
Хайде да изчистим този въпрос, че стана безкрайно дълго, но да не забравяме и написаното от (мисля) Тани че всеки градус в повече води до 6-7% повече разход на енергия!
И понеже видях, че Тани се е включил ще се опитам да му отговоря и на него - нека за момент забравим климатиците и СОР щото не виждам как СОР се влияе от постоянната работа на климатика - поне до момента не видях определение според което СОР се повишава или запазва при непрекъсната работа на външното тяло.
Нека разглеждаме загубеното топло от ненужно по-високите температури в помещението, а дали това топло сме го получили от климатик, духалка или дърва е без значение (и едното и другото, и третото го плащаме).

[Тани]

Нека пак ти предложа аналогията с автомобила . Кога ще изразходваш по-малко гориво ако трябва да изминеш 300 километра?

- ако разполагаш с 2 часа
-ако разполагаш с цяло денонощие и ти си избираш скоростта и времето за пътуване

ПП
Да не забравяме и температурните разлики през деня и нощта (когато ти си включваш климатика)

[8180]

Пичове,
Май се отклоняваме от темата, а всички пишем по нещо вярно или не.
Може би е за друга тема, както Преслав спомена - същото е и на дърва.
Според мен, твърдението на Преслав си е напълно коректно - зададе еднакви помещения, фиксира си еднакви външни темп, елиминира преходните режими и разглежда компенсацията на загубите в два установени режима (поддържане). За мен дотук, всичко е логично и ОК.
Дори приемам да се откажа (извиня) за числената си забележка - малко неясно ме е оборил, но аз действително съм приел всички загуби директно към външни стени (температури), което е по-лесно, но не е коректно, освен за някое барбекю.
Пълната сметка е значително по-сложна и лично не съм навлизал.
Не можах да го намеря, но определено във Форума имаше "калкулатори" за по-обширни пресмятания и избор на отопление. Единият беше на уважаемия колега Pipbel, който не се мярка напоследък, а аз тогава го погледнах отгоре-отгоре и само си го турих "на ум" - дано не се е загубил.
Възможно е да е някъде из неговите обширни теми - едната (втората) е:
viewtopic.php?t=9749

П.П. Ето я нужната тема от по-добрите времена на Форума - не е голяма, но с кофти заглавие и в "скрит" раздел остана. Който го интересува да прегледа поне до 2-ра стр., защото колегите правиха корекции и уточнения тогава:
viewtopic.php?f=47&t=14385

[preslav]

Пичове,
Май се отклоняваме от темата, а всички пишем по нещо вярно или не.

Аз не мисля, че се отклоняваме съществено от темата и ще се опитам да се обоснова.
На много места по време на дискусията стана въпрос, че едно от условията за икономична работа на "инвертора" е той да работи нон стоп, та по тази логика следващия ми въпрос щеше да бъде "Кой изяде икономията на инверторния климатик?", но нека първо чуя кой режим на отопление е по-икономичен - точно заради това се опитах да се абстрахирам за момент от източника на топло? И за да не е климатик, духалка или автомобил предложих варианта дърва. "Паля" не случайно съм го казал за климатика, паля печката, след 20-30 минути в стаята вече е приятно за живот и температурата продължава да се повишава, след 3-4 часа вече ми е безразлично колко приятно е в тази стая защото съм отишъл в спалнята - коя е съществената причина да изразходвам енергия компенсирайки загубите на помещението (помня, че Тани каза за конструкцията на сградата, друго какво)?
Тани, не ти разбрах аналогията с колата - извинявай, но се опитвам да си изясня нещата, а ако покрай мен и още някой си ги изясни значи ползата ще е по-голяма. Аз бих използвал аналогията с автомобила по друг начин, но предпочитам да замълча за момент и да чуя още мнения по зададения и уточнен въпрос.

[8180]

На много места по време на дискусията стана въпрос, че едно от условията за икономична работа на "инвертора" е той да работи нон стоп, та по тази логика следващия ми въпрос щеше да бъде "Кой изяде икономията на инверторния климатик?", но нека първо чуя кой режим на отопление е по-икономичен.

Прав си, аз дори нарекох някои режими на "инвертора" "изкуствено дишане", рекламирани и препоръчвани като предимство - още не е доказано, че това не е така. Та може да се окаже, че за климатика е добре, а за дърва - не някой от режимите, пък и отиваме отново към комфорта, който ти изключи в началото на темата.
Изобщо не налагам мнение (камо ли модераторско) - просто не вярвам от тази посока да "изскочи заека" по темата.
Участвам като обичаен интересуващ се форумец, с много дупки засега в познанията, въпреки активността.

[Ahmakov]

8081 Въздържал съм се от коментари, защото излизаме не само от темата, но и от идеята на форума. Ще се опитам да дам съм максимално кратък и ясен.
Гледаме колоната в дясно предпоследния ред. Това е обемът описван от буталото на компресора. Определя се от габаритите и хода на буталото и от оборотите. Това е даденост и производителя го дава в спецификация.
Поглеждаш в лявата колона има два реда под надпис Compressor, трети и четвърти ред отдолу нагоре. Това са коефициенти които отчитат:
енергийните загуби, които включват индикаторен кпд, механичен кпд и електрически кпд.
обемните загуби, се определят от коефициента на подаване / пълнене / на компресора, които включват обемен коефициент, коефициент на дроселиране, коефициент на подгряване, коефициент на плътност.
Могат да се изчислят, но и производителя на компресора ги дава в спецификацията. Това е за конкретен тип, модел компресор.
Лява колона първите три реда от горе на долу са загубите в нагнетателната линия, кондензатора, изпарителя, смукателната линия. Могат да се изчислят, могат и да се измерят.
Дясна колона първи ред температура на изходящия от кондензатора флуид / въздух, вода или там каквото въртиш в системата /. Може да се измери, може и да се задава.
Дясна колона втори ред температурна разлика между темп. на флуида и темп. на кондензация на фреона. Може да се измери, може и да се задава.
Дясна колона трети и четвърти ред температура на кондензация на фреона. Разликата, ако има такава показва температурния глейт при многокомпонентни фреони. Може да се измери, може и да се задава.
Дясна колона петти ред показва налягането на кондензация, което отговаря на темп. на кондензация.
Дясна колона шести ред температура на изходящия от изпарителя флуид / въздух, вода или там каквото въртиш в системата /. Може да се измери, може и да се задава.
Дясна колона седми ред температурна разлика между темп. на флуида и темп. на изпарение на фреона. Може да се измери, може и да се задава.
Дясна колона осми и деветти ред температура на изпарение на фреона. Разликата, ако има такава показва температурния глейт при многокомпонентни фреони. Може да се измери, може и да се задава.
Дясна колона десетти ред показва налягането на изпарение, което отговаря на темп. на изпарение. Може да се измери, може и да се задава.
Дясна колона единадесетти ред показва подохлаждането в кондензатора. Може да се измери, може и да се задава.
Дясна колона дванадесетти ред показва пригрева в изпарителя.Може да се измери, може и да се задава.
Дясна колона тринадесетти ред показва пригрева в тръбите на смукателната страна. Може да се измери, може и да се задава.
Средна колона първи ред топлина получена в кондензатора. Изчислява се автоматично.
Средна колона втори ред реално изразходваната енергия. Изчислява се автоматично.
Средна колона трети ред студ получен в изпарителя. Изчислява се автоматично.
Средна колона четвърти ред СОР. Изчислява се автоматично.

Разглеждаме някаква реална климатична или хладилна инсталация, която има реален компресор с определен обемен дебит. При определени температури на изпарение, кондензация, подохлаждане, пригрев, конкретни загуби по тръбопроводите и топлообменниците. Калкулатора изчислява какви са реалните студопроизводство, отдадена топлина в кондензатора и изразходената от компресора енергия за това и при какъв СОР става това. Няма нищо нагласено, скрито, покрито.