Строителство на дървена къща - текущ проект 206 мнения

[8180]

Колега Цилков,
Аз за себе си съм го приел като норма "зимното/годишно".

Що се касае вътрешната влага през зимата, най-добре е (и достижимо) да не се допуска конденз в "плътта" на стената.

Вероятно е по-строго, отколкото допускат Нормативите, но точно те разглеждат съхненето в годишен план, което на мен лично не ми е ясно и рисковано.
За паропреградите (бариерите) и задокеанските писания.
Там, понеже по-сериозно се разглеждат нещата, се твърди, че няма проблем пароизолацията да е надупчена или нехерметична. Преминаването на пари се осъществява чрез дифузия, която от своя страна действа и се изчислява съответно през площта на ограждащата конструкция. Евентуални "дупки" от такер или друго са нищожни в сравнение с цялата площ.
Това, на което "натъкват" там е, че многократно по-съществен път за навлизане на влага в стената е чрез преминаващият влажен ВЪЗДУХ (през фуги, отвори и под.). Когато пароизолацията служи и за въздушна бариера, тогава вече трябва да е максимално херметична. На практика, по-лесно е това да стане най-отвън с паропропусклива, водо- и въздухо (ветро) НЕпропусклива мембрана - грижливо положена и херметично подлепена.
Мяркаше се изпълнено по снимките на В-тан.

[К А Я]

Като гледате западните системи за дървени къщи, не забравяйте че при тях климата е от почти тропичен до арктичен за различните щати. Една система е неотделима от климата за която е проектирана.Това което работи в някои от техните щати не е задължително да работи тук. А тук няма институт който да се заеме с проучването на нещата при нашите условия. Другото което е са условията на експлоатация на къщето.При тях вентилацията е добре застъпена, а и отоплението през зимният сезон не вярвам да го спират от време на време, а е с постоянна регулирана температура.
Вътрешната пароизолациона мебрана се прави максимално плътна, облепят се с фолио и други подходящи всички отвори за кабели и подобни.Външната е ветроупорно фолио, то пропуска водни пари/съответно и въздух/на вън, но навътре не пропуска, евентуална вода.Ролята му е като при покривите.Аз по принцип съм малко скептик от ползата му.През 5-10 см ЕПС , при качествена мазилка се съмнявам да прониква вода чак до дървенията.Поне не съм чувал за такъв проблем при изолирани тухлени или железобетонни сгради.

[v_tan]

Май не ме разбирате какво е и как е изпълнено. Изолационния слой е отделен от стените, но е запечатан отвсякъде (горе, долу, вътрешни и външни ъгли..) Движение на въздух и "вентилиране" няма. Идеята ми при обмислянето и изпълнението бе да се осигури прекъснатост на конденза (ако има такъв) и той да спре на една от двете повърхности )вътрешна страна на стиропор или паропропусклива мембрана. Дали е добра идея времето ще покаже. Със сигурност смятам че е по-добре от изпълнение с лепене на стиропора върху осб. А такива съм виждал изпълнени от "производители" на дървени къщи.
Още едно пояснение. Слоевете при мен са:
шпакловка-EPS-въздух-мембрана-осб-гредоред с вата-пароизолация.
Пароизолацията е поставяна с такер, но всички снадки са или ще бъдат облепени. За да не се пробива пароизолацията инсталациите са външни, а гипсокартона на конструкция.
А за идеята с ватата на фасадата, нямам идея да вентилирам фасадата, а да се осигури място с много висока степен на паропропускливост. Ама може би ще действа твърде локално... Така или иначе не смятам да го правя, просто идея.

Такава влага принципно не би трябвало да има

Това е повече от ясно, но смятам че моето решение би било от краткосрочна полза при наличие на такава влага. Явор се притесняваше за тази влага, за това с нея почнах...
между другото при изрязването на новия прозорец, както и на отворите за гредите на терасата не открих влага, конденз, мухъл или други неприятности.

[8180]

Идеята ми при обмислянето и изпълнението бе да се осигури прекъснатост на конденза (ако има такъв) и той да спре на една от двете повърхности )вътрешна страна на стиропор или паропропусклива мембрана. Дали е добра идея времето ще покаже. Със сигурност смятам че е по-добре от изпълнение с лепене на стиропора върху осб. А такива съм виждал изпълнени от "производители" на дървени къщи.

Аз общо взето това заподозрях - конденза, НО като го прекъснем какво правим? Кондензът е вода и тя не може до безкрайност да се събира там - трябва да се изведе навън, а не го виждам. Другаде пък говорите за "теч" отвън. Трябва да се доразработи (проучи) идеята.

КАЯ,
Да, много са климатичните зони зад океана, мерните единици са различни и е трудно (поне за мен) да си направя надеждни изводи за тук. Принципите, обаче при тях са значително по-изяснени и се развиват постоянно.

За интересуващите се - ето един сравнително кратък материал по последната дискусия:
http://www.buildingscience.com/document ... s/#Side_01
На фиг. 13 е случаят, рисуван от В-тан, с две разлики:
1. Както писах, въпросният слой е дренажен и би трябвало да е отворен отдолу.
2. Вътрешната пароБАРИЕРА отсъства. Заменена е с паропреграда - латекс.
Най-долу има линкове към др. свързани с темата материали.

Авторът - Joseph Lstiburek ми вдъхна доверие в годините, откакто почитвам по таза материя.
Беше ми попаднала една книга - първото издание се намираше в Нета - "Moisture Control Handbook" - ок. 1991г. (мога да го пратя, ако някой се интересува). Второто - ок. 2000г. беше платено и не съм го търсил скоро.
Това, което ми хареса у автора е, че в годините той коригира вижданията си (доста еретично еволюира на пръв поглед) за паробариерите и ги обяви за вредни в почти всички региони, освен северните. Както загатнах по-горе - свързано със съхненето през лятото НАВЪТРЕ!
Не твърдя, че ми се изясниха нещата, пък и ми отпадна необходимостта да проучвам дървените къщи, но на когото му предстои, не е лошо да се запознае.

[Tsilkov]

Да, много са климатичните зони зад океана, мерните единици са различни и е трудно (поне за мен) да си направя надеждни изводи за тук.

София е 2900 ден градуси спрямо целзий.Гледайки линка София е на границата между Mixed Humid и Cold.Северна България си ходи смело в Cold зоната.

[8180]

София е 2900 ден градуси спрямо целзий..

Признавам си "без бой", че дори това не можах да си изясня - денградуси по оС и оF.

[v_tan]

Ето малко нови снимки на почти завършения покрив. Най-накрая успях да сложа и крайните покривни елементи, сега остава да се финансират и монтират улуци и водосточни тръби.

Прикачен файл:

северозапад

Прикачен файл:

юг-югозапад

Прикачен файл:

юг

Прикачен файл:

югоизток

Имам въпрос по:

2. Вътрешната пароБАРИЕРА отсъства. Заменена е с паропреграда - латекс.

Каква е разликата между паробариера и паропреграда. За мен двата термина са синоними. А иначе съм съгласен, че латекса е доста добра паропреграда, но не е затворен отвсякъде (ел.кутии, ревизорни кутии, др. отвори)
Ето и едно потвърждение от линка ти 8180:
Polyethylene is a Class I vapor retarder. A kraft faced fiberglass batt is a Class II vapor retarder. Latex painted gypsum board (one coat of latex paint) is a Class III vapor retarder.
Става ясно че всички изброени материали са паропрегради, но от различен клас.

[8180]

Имам въпрос по:

2. Вътрешната пароБАРИЕРА отсъства. Заменена е с паропреграда - латекс.

Каква е разликата между паробариера и паропреграда. За мен двата термина са синоними. А иначе съм съгласен, че латекса е доста добра паропреграда, но не е затворен отвсякъде (ел.кутии, ревизорни кутии, др. отвори)
Ето и едно потвърждение от линка ти 8180:
Polyethylene is a Class I vapor retarder. A kraft faced fiberglass batt is a Class II vapor retarder. Latex painted gypsum board (one coat of latex paint) is a Class III vapor retarder.
Става ясно че всички изброени материали са паропрегради, но от различен клас.

Доколкото аз го разбирам:
Паробариера - Class I - полиетилен, алуминиево фолио, вероятно някои от обявяваните за паронепропускащи мембрани у нас. По съвременните им виждания трябва да се избягват почти навсякъде.
Паропреграда - по-големите класове.
С времето и те (вкл. и авторът ок. 2000г.) смениха понятията - паробариерата отпадна в по-сериозните писания. В материала или допълнителните линкове е пояснено, че сегашният Class I (0,1 perm) e предишната паробариера.

Разделят се по паропропускливостта - там ги мерят в perms. Ако поровя - някъде имам сламка за съответствието му с европейските Мю или Sd.

Въпросът е доста интересен (недокрай изяснен) и за мен, и бих дискутирал, ако нямаш против и тук в темата ти.
По-преди бях решил, че строителните хартии са отживелица, но гледам някакви такива ползват в заложения и при теб "нечуван в БГ" дренажен слой. Дали положената от теб паропропусклива мембрана ще свърши дренажните функции не мога да преценя. Надявам се видя, че идеята е, появилият се там конденз, да се изведе навън - по-лесно и сигурно е, отколкото да се мъчим да го изпарим и да чакаме дифузията.
По-горе споменах, че въздушна бариера и паропреграда са различни неща с различни изисквания, които би могло да се осъществят от един и същ "хардуер". Добре положена паропропусклива мембрана си върши работата за въздушна бариера - ако е навън от кутиите и др. отвори, ще ги обслужи и тях. Ако е някъде вътре, отворите трябва да се обработят подобаващо и отделно, но сложно.
Когато става дума за паропреградата (+отделна въздухопреграда), такива малки отвори не са съществен проблем - там играе площта.

[i_froloshki]

Здравейте,
много се радвам, че в ролята си на въпросния Явор успяхме да стартираме толкова хубава и конструктивна дискусия, която да е от полза на всички.
Продължавам да следя темата с голям интерес.
Поздрав
Явор

[8180]

Здрасти,
Едва ли ще се развихри дискусия - не е много популярно засега у нас.
Ти защо си "затрайваш" - счита се, че добре зададените въпроси са белег на добри познания.