Програмата за енергийна ефективност е зачената порочно, защото
е изначално е скъсана основната икономическа връзка между
възложителя и изпълнителя.
Нормалната практика е човекът с парите излиза на пазара на труда
и избира бригада, която му печели доверието с добро качество и
прилична цена. Плаща на проектант, плаща на строител и
на надзор. И тримата работят за него и отговарят пред него.
***
В НЕнормалната практика има: проектанти, които не познават собственика,
работещи на акорд щото никой не предвижда време и пари за запознаване
с проблемите на отделната сграда и разработване на конкретни мерки и детайли.
Основната цел на проекта е да се сметнат количествата стиропор и дограма за
този или онзи строеж. Детайлите са типови или ги няма. Конструкцията не се
обследва, щото ако нещо куца там, изобщо няма да хванеш влака.
В НЕнормалната практика има Възложител - община, която не е пряко
заинтересована от качеството на изпълнение. Тя трябва да ОТЧЕТЕ максимален
брой санирани жилища за минимална цена. И наш'те да спечелят пак изборите.
В НЕнормалната практика има Строител, който няма ресурс да свърши всички поръчки,
които печели, но ги печели защото може да отчисли максимален процент (60-70%)
за партията-вдъхновителка на санирането.
Строителството се прехвърля за останалите пари на подизпълнители - фирмички, които
наемат и често не плащат на най-евтината измет на пазара - неграмотни, мръсни и
крадливи субекти, които нямат желание и възможност да се обучават, понеже и без
това не могат да четат.
В НЕнормалната практика има Строителен надзор, който не е нает от собственика
и не е длъжен да защитава интереса му и да му се отчита. Той просто попълва
формулярите и събира подписите от цялата паплач.
В НЕнормалната практика собственикът не плаща, но и не в състояние да влияе и
контролира строителството. Има "съвещателен" глас при подписване на документите,
включително и акт.15 и е единственият, който пречи на гладкото усвояване на
средствата. Рано или късно, грамотният собственик разбира че прости детайли около
монтажа на дограмата, оформяне на комин или олук са "премълчани" в проекта, за
сметка на това са тотално непознати за набедените работници.
Недоволните собственици се увещават, заплашват със спиране на санирането и накрая
се обявават за неблагодарници.
* * *
Да живеят фирмите за стиропор! Наздраве и ура!
								
															
																															
																								
															е изначално е скъсана основната икономическа връзка между
възложителя и изпълнителя.
Нормалната практика е човекът с парите излиза на пазара на труда
и избира бригада, която му печели доверието с добро качество и
прилична цена. Плаща на проектант, плаща на строител и
на надзор. И тримата работят за него и отговарят пред него.
***
В НЕнормалната практика има: проектанти, които не познават собственика,
работещи на акорд щото никой не предвижда време и пари за запознаване
с проблемите на отделната сграда и разработване на конкретни мерки и детайли.
Основната цел на проекта е да се сметнат количествата стиропор и дограма за
този или онзи строеж. Детайлите са типови или ги няма. Конструкцията не се
обследва, щото ако нещо куца там, изобщо няма да хванеш влака.
В НЕнормалната практика има Възложител - община, която не е пряко
заинтересована от качеството на изпълнение. Тя трябва да ОТЧЕТЕ максимален
брой санирани жилища за минимална цена. И наш'те да спечелят пак изборите.
В НЕнормалната практика има Строител, който няма ресурс да свърши всички поръчки,
които печели, но ги печели защото може да отчисли максимален процент (60-70%)
за партията-вдъхновителка на санирането.
Строителството се прехвърля за останалите пари на подизпълнители - фирмички, които
наемат и често не плащат на най-евтината измет на пазара - неграмотни, мръсни и
крадливи субекти, които нямат желание и възможност да се обучават, понеже и без
това не могат да четат.
В НЕнормалната практика има Строителен надзор, който не е нает от собственика
и не е длъжен да защитава интереса му и да му се отчита. Той просто попълва
формулярите и събира подписите от цялата паплач.
В НЕнормалната практика собственикът не плаща, но и не в състояние да влияе и
контролира строителството. Има "съвещателен" глас при подписване на документите,
включително и акт.15 и е единственият, който пречи на гладкото усвояване на
средствата. Рано или късно, грамотният собственик разбира че прости детайли около
монтажа на дограмата, оформяне на комин или олук са "премълчани" в проекта, за
сметка на това са тотално непознати за набедените работници.
Недоволните собственици се увещават, заплашват със спиране на санирането и накрая
се обявават за неблагодарници.
* * *
Да живеят фирмите за стиропор! Наздраве и ура!

 
 


 Трябва да съм си изгубил акъла, ако поставя на покрива си битумна "керемида". Все едно да правиш покрив с "юфка"... същата работа покрив на къща от термопанел... Айде нЕма нужда
 Трябва да съм си изгубил акъла, ако поставя на покрива си битумна "керемида". Все едно да правиш покрив с "юфка"... същата работа покрив на къща от термопанел... Айде нЕма нужда   Свършиха се качествените материали, че да слагам битумни керемиди или ламарина над главата си. Покрив от ламарина бих направил над летен навес, а битумна "керемида" не бих поставил и на навес...
 Свършиха се качествените материали, че да слагам битумни керемиди или ламарина над главата си. Покрив от ламарина бих направил над летен навес, а битумна "керемида" не бих поставил и на навес...