Програмата за енергийна ефективност е зачената порочно, защото
е изначално е скъсана основната икономическа връзка между
възложителя и изпълнителя.
Нормалната практика е човекът с парите излиза на пазара на труда
и избира бригада, която му печели доверието с добро качество и
прилична цена. Плаща на проектант, плаща на строител и
на надзор. И тримата работят за него и отговарят пред него.
***
В НЕнормалната практика има: проектанти, които не познават собственика,
работещи на акорд щото никой не предвижда време и пари за запознаване
с проблемите на отделната сграда и разработване на конкретни мерки и детайли.
Основната цел на проекта е да се сметнат количествата стиропор и дограма за
този или онзи строеж. Детайлите са типови или ги няма. Конструкцията не се
обследва, щото ако нещо куца там, изобщо няма да хванеш влака.
В НЕнормалната практика има Възложител - община, която не е пряко
заинтересована от качеството на изпълнение. Тя трябва да ОТЧЕТЕ максимален
брой санирани жилища за минимална цена. И наш'те да спечелят пак изборите.
В НЕнормалната практика има Строител, който няма ресурс да свърши всички поръчки,
които печели, но ги печели защото може да отчисли максимален процент (60-70%)
за партията-вдъхновителка на санирането.
Строителството се прехвърля за останалите пари на подизпълнители - фирмички, които
наемат и често не плащат на най-евтината измет на пазара - неграмотни, мръсни и
крадливи субекти, които нямат желание и възможност да се обучават, понеже и без
това не могат да четат.
В НЕнормалната практика има Строителен надзор, който не е нает от собственика
и не е длъжен да защитава интереса му и да му се отчита. Той просто попълва
формулярите и събира подписите от цялата паплач.
В НЕнормалната практика собственикът не плаща, но и не в състояние да влияе и
контролира строителството. Има "съвещателен" глас при подписване на документите,
включително и акт.15 и е единственият, който пречи на гладкото усвояване на
средствата. Рано или късно, грамотният собственик разбира че прости детайли около
монтажа на дограмата, оформяне на комин или олук са "премълчани" в проекта, за
сметка на това са тотално непознати за набедените работници.
Недоволните собственици се увещават, заплашват със спиране на санирането и накрая
се обявават за неблагодарници.
* * *
Да живеят фирмите за стиропор! Наздраве и ура!
е изначално е скъсана основната икономическа връзка между
възложителя и изпълнителя.
Нормалната практика е човекът с парите излиза на пазара на труда
и избира бригада, която му печели доверието с добро качество и
прилична цена. Плаща на проектант, плаща на строител и
на надзор. И тримата работят за него и отговарят пред него.
***
В НЕнормалната практика има: проектанти, които не познават собственика,
работещи на акорд щото никой не предвижда време и пари за запознаване
с проблемите на отделната сграда и разработване на конкретни мерки и детайли.
Основната цел на проекта е да се сметнат количествата стиропор и дограма за
този или онзи строеж. Детайлите са типови или ги няма. Конструкцията не се
обследва, щото ако нещо куца там, изобщо няма да хванеш влака.
В НЕнормалната практика има Възложител - община, която не е пряко
заинтересована от качеството на изпълнение. Тя трябва да ОТЧЕТЕ максимален
брой санирани жилища за минимална цена. И наш'те да спечелят пак изборите.
В НЕнормалната практика има Строител, който няма ресурс да свърши всички поръчки,
които печели, но ги печели защото може да отчисли максимален процент (60-70%)
за партията-вдъхновителка на санирането.
Строителството се прехвърля за останалите пари на подизпълнители - фирмички, които
наемат и често не плащат на най-евтината измет на пазара - неграмотни, мръсни и
крадливи субекти, които нямат желание и възможност да се обучават, понеже и без
това не могат да четат.
В НЕнормалната практика има Строителен надзор, който не е нает от собственика
и не е длъжен да защитава интереса му и да му се отчита. Той просто попълва
формулярите и събира подписите от цялата паплач.
В НЕнормалната практика собственикът не плаща, но и не в състояние да влияе и
контролира строителството. Има "съвещателен" глас при подписване на документите,
включително и акт.15 и е единственият, който пречи на гладкото усвояване на
средствата. Рано или късно, грамотният собственик разбира че прости детайли около
монтажа на дограмата, оформяне на комин или олук са "премълчани" в проекта, за
сметка на това са тотално непознати за набедените работници.
Недоволните собственици се увещават, заплашват със спиране на санирането и накрая
се обявават за неблагодарници.
* * *
Да живеят фирмите за стиропор! Наздраве и ура!